Конспект по Антропология на славяните

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО АНТРОПОЛОГИЯ НА СЛАВЯНИТЕ

1. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

Вид занятия и дейности	Семестър	Хорариум (часове)		Кредити	Вид на оценяването
		седмично	общо
Аудиторна заетост	І		120
а) лекции		2	60
б) семинарни упражнения		2	30
Общ кредит				8
Оценяване					Изпит

2. АНОТАЦИЯ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Програмата на дисциплината Антропология на славяните се състои от две части с общ хорариум от 30 лекционни и 30 семинарни часа, провеждани в рамките на един семестър. В учебната програма са включени 15 теми. Част от тях представят общите проблемни полета на антропологията като наука, а друга е насочена към представяне на основни въпроси, свързани с изучаването на славяните от антропологическа гледна точка.

Блокът „История и теория на антропологията” включва обзорни теми, които имат за цел да представят развитието на интереса към Другия, свързан с формирането на антропологичното познание и създаването на антропологията като университетска дисциплина. Вторият блок от лекционния курс – „Социална и културна антропология на славяните”, включва въпроси, насочени към задълбочено изучаване на културата на славяните. Основните акценти са поставени върху дискусиите за славянската прародина и славянските езици, етническото им обособяване, формирането и развитието на традиционните им култури. Важно място заемат въпросите за космологията и религиите на славянските народи в контекста на историческото им развитие. Обсъждат се процесите на създаване на славянските държави и изграждането на модерните нации. Въпросът за панславизма и предизвикателствата пред славянските народи в посткомунистическия период също са сред темите, застъпени в лекционния курс.

В рамките на семинарните занятия се обсъждат избрани текстове, свързани с темите в лекционния курс. Представят се предварително подготвени реферати, обсъждат се дискусионни въпроси.

Дисциплината завършва с изпит, провеждан в края на курса.

3. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

І. ЛЕКЦИОНЕН КУРС

І.1. ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Тема 1: Антропологията – наука за човека и културата

Литература:

Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000

Препоръчителна: Ловци 2001-2003

2 часа

Темата запознава студентите с основните понятия в областта на антропологическото познание. Внимание се отделя на изследователския инструментариум, използван при научните изследвания. Изяснява се характерът на антропологията като холистична наука, положена в средоточието на изследователския и интрепретативния дискурси. Представят се основните периоди в историята на интереса към Другия и неговото опознаване. Обсъждат се основните исторически, политически и културни процеси, както и тяхната рефлексия в областта на идеите, довела до обособяването на антропологията като наука.

Тема 2: От познание към специализирано знание. Формиране на научните традиции в антропологията

Литература:

Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000

Препоръчителна: Ловци 2001-2003

2 часа

Лекцията представя обособяването на антропологията като научна дисциплина. Обект на дискусия са основните идеи, които оказват влияние върху изграждането на теоретичния потенциал и специализирания инструментариум в областта на антропологията. Важно място се отделя на школите, формирани през ХІХ и ХХ век, както и на основните тематични полета и изследователски направления, оформящи облика на антропологията като наука. Полагането на антропологията сред други науки за човека, мястото му в обществото и културата, също е сред основните въпроси в лекцията. Внимание се отделя на съвременните предизвикателства, които стоят пред науката.

Тема 3: Народи и култури. Развитие на антропологическите идеи в славянските страни

Литература:

Основна: Арнаудов 1996; Шишманов 1965; Хан 2007

Препоръчителна: Български фолклор (№ 3-4/2006)

2 часа

Темата има за цел да представи основните идеи, които формират облика на антропологическото познание в контекста на интереса към проучването на собствената култура. Възникването на „народоуката”, както и особеностите, които формира в областта на изследователското си поле, са сред основните въпроси в лекцията. Обект на дискусия са различните традиции, които изследването на културата и мястото на човека в нея изграждат в неколониалните страни. Установяването на антропологията като научна дисциплина в отделните страни през ХХ век, както и традициите, които наследява, също е сред основните въпроси в лекцията.

Тема 4: Текст и смисъл. Механизми на антропологичната интерпретация

Литература:

Основна: Лотман 1990; Николов, Даскалов 2000

Препоръчителна: Халбвакс 1996; Барт 1999

2 часа

Лекцията дискутира проблемите, застъпени в темите от първия блок на програмата, но се поставя акцент върху комуникативния аспект на традиционната култура. Обсъжда се мястото на текста като основна смислоносеща и организираща единица в традиционните култури, както и подходите за антропологично интерпретиране на знаковия му характер и символна натовареност. Сред важните са въпросите за механизмите, посредством които се формира колективна памет и идентичност от гледна точка на начините на предаване на знанието във фолклорната култура.

ІІ.1. СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ НА СЛАВЯНИТЕ

Тема 5: Произход и единство на славяните – въпросът за общата прародина

Литература:

Основна: Курта 2009; Романска 1977

Препоръчителна: Романски 1938

2 часа

Темата запознава студентите с основните дискусии, свързани с проучването на проблема за славянската прародина. Обсъжда се въпросът за етническото единство на славяните и изследователските хипотези за съществуването и характера на „славянска етничност”. Представят се водещите научни хипотези по отношение на територията, племенната организация, взаимоотношенията със съседите и начинът на живот на славяните преди процеса на разселването им. Представянето на образа на славяните чрез запознаване с най-ранните исторически извори за бита и културата им са сред акцентите в изложението.

Тема 6: Митологичният пантеон на древните славяни

Литература:

Основна: Гейщор 1986, Панчовски 2000

Препоръчителна: Мифы 1980-1982; Мелетински 1999

2 часа

Лекцията има за цел да представи основните вярвания за организацията и реда във вселената и човешкия свят на древните славяни. Обсъждат се въпросите за праславянския пантеон, сакрализираното време и пространствата за извършване на религиозни обреди. Дискутира се дуализмът в митологичните разбирания на славяните като определящ цикличността в природата. Акцент в лекцията се поставя върху характера и същността на космогоничните митове, които организират реда във вселената. Антропогенезисът, вярванията за създаването на човека и неговото място в природата също е сред важните въпроси, обсъждани в лекцията.

Тема 7: Общество и социален ред на славяните

Литература:

Основна: Романска 1977

Препоръчителна: Толстой 1999

2 часа

Лекцията има за цел да представи основните принципи на социална организация на славянските племена. Важно място заема въпросът за характера на формите на управление и самоуправление на общината, родовата, семейната и селищната уредба на славяните. Нормативността на обичайната система при регулирането на отношенията в селището и принципите на обединение на племената в по-големи съюзи, са сред основните въпроси в лекцията. Дискутира се обичайната система и нормативният й потенциал, свързан с регулирането на общностните отношения.

Тема 8: Материална култура и организация на бита

Литература:

Основна: Романска 1977

Препоръчителна: Романски 1943

2 часа

Темата продължава разглежданите в предходната лекция въпроси, като поставя акцент върху материалната култура на славяните преди започването на преселническите процеси. Сред основните са въпросите за организацията на бита и трудовия процес, технологиите и техниките на производство. Важно място се отделя на организацията на пространството с акцент върху селищната подредба и уредбата на дома. Въпросът за усвоено и опасно пространство е сред важните в лекцията. Дискутира се характерът на социалните отношения, ритуалите и погребалните практики, предметите от бита, облеклото и оръжието на славяните.

Тема 9: Държавна организация при славяните

Литература:

Основна: Тъпкова-Заимова 1973; Романска 1977; Курта 2009

Препоръчителна: Романски 1938

2 часа

Лекцията има за цел да представи основните исторически и културни предизвикателства при формирането на славянските държави през средновековието. Преселението на славянските племена, завладяването и усвояването на нови територии през ранното средновековие, племенните съюзи и характерът на етноорганизиращите процеси са сред основните въпроси, застъпени в темата. Срещата с другите и трансформациите в културен, икономически и политически план също са обект на дискусия в контекста на създаването на самостоятелни държавни формирования. Важен акцент в лекцията е запознаването и дискутирането на исторически източници, разкриващи представата за славяните в средновековието.

Тема 10: Представата за свят и ред в традиционната култура

Литература:

Основна: Живков 2000; Бърк 1997; Иванова 1995

Препоръчителна: Бицилли 1993; Фосие 2009; Елчинова 1996

2 часа

Основното тематично ядро в лекцията е организирано около проблема за измеренията на идеологическите програми, които формират славянските култури в епохата на средновековието. Важно място заема въпроса за организацията на бита, трудовия процес и средствата за производство, характерът и същността на родствените и семейните отношения. Дискутира се характерът на ежедневната и празничната култура, както и обичайната система, организираща правата, нормите и задълженията в социалната общност. Етническите измерения при разпознаването на другия, които формират традиционните култури в епохата на средновековието са сред важните въпроси, застъпени в лекцията.

Тема 11: Народностна и религиозна идентичност

Литература:

Основна: Карагьозов 2006; Левин 1991

Препоръчителна: Филипова 1993; Павлова 2001; Парпулова 1998

2 часа

Темата представя основните въпроси, свързани с приемането и утвърждаването на християнството в славянските държави. Важно място в лекцията заема ролята на религията като фактор за консолидационните процеси в средновековните общества. Постепенното заменяне на политеистичния пантеон и трансформациите, настъпили в културно-идеологическите програми и социалната организация са сред важните дискутирани въпроси. Обсъждат се разпространените през средновековието библейски митове за произхода на славяните, както и идеята за единство и различие, който той поражда. Дискутират се параметрите на религиозните проекции на проблема за различието и идентитета.

Тема 12: Конфесионална история и културна география

Литература:

Основна: Улф 2004; Тодорова 2004; Пикио 1993 (35-136); Кирова 2005

Препоръчителна: Василева-Карагьозова 2007

2 часа

Темата допълва разглежданите в предходната лекция въпроси, като поставя акцент върху взаимоотношенията между славянските народи, формирали три големи, с оглед на конфесионалната им принадлежност, географски полоси – Slavia Orthodoxa, Slavia Romana и Slavia Islamica. Обсъждат се въпросите на трансформациите, осъществявани в традиционните култури на отделните славянски народи. Загубеният суверенитет, отношенията изток-запад, представата за Европа и мястото на славяните в нея, формирана в епохата на Просвещението, са сред важните обсъждани въпроси. Важно място се отделя на разпространението на исляма и на трансформациите в традиционните културни кодове, които настъпват под влияние на религията. Обособяването на Балканите като различна в културно отношение зона както и стереотипните представи за хората, живеещи на тези географски ширини, са сред водещите въпроси в лекцията.

Тема 13: Въобразени единства. Нации и идентичности

Литература:

Основна: Цветков 2007 (53-80; 162-204); Андерсън 1998; Раич 1993

Препоръчителна: Иванов 1902; Аретов 2007; Карагьозов 1997

2 часа

Темата има за цел да представи характера и същността на процесите, в резултат на които се изграждат модерните нации. Обект на дискусия са формираните различия в религиозен, лингвистичен, политически и културен план между славяните като следствие от държавнотворческите процеси през средновековието. Акцент в лекцията се поставя на идейното напрежение между зараждащия се национализъм и панславизма, което възниква в интелектуалните и политическите елити. Политическите и културните проекти, изграждащи сложен конгломерат от визии за славянско единство, също са обект на дискусия в лекцията. Важно място заема въпросът за изграждането на независими национални държави, и процесите, формирали Пролетта на народите.

Тема 14: Култури и идеологии. Славяните в епохата на модерността

Литература:

Основна: Социализмът 2003; Тодоров 1994; Бауман 2002

Препоръчителна: Йоцов 1929; Хархордин 2004; Наумович 2009

2 часа

Лекцията има за цел да представи предизвикателствата, пред които са поставени в епохата на модерността традиционните култури на славянските народи. Важно място заема въпросът за националните идеологически програми и политическите употреби на културните артефакти. Основно място заема обсъждането на въпроса за трансформациите, които се осъществяват в полето на традиционните култури в епохата на социализма. Реорганизирането на националните култури съобразно идеологиите на управляващите партии е сред важните проблеми в лекцията. Дискутира се отношението към религията и изграждането на „социалистическа обредност”, създадена, за да замени традиционната.

Тема 15: Култура и глобализация

Литература:

Основна: Всекидневната 2005; Пенчев 2001; Карагьозов 1997

Препоръчителна: Бокова 2003; Пенчев, Рашкова 2005; Григоров 2005

2 часа

Основната задача на лекцията е да представи трансформациите, които се извършват в социалната публичност на славянските страни в посткомунистическия период. Акцент се поставя върху промените, които настъпват във всекидневната култура в условията на отсъстваща политическа идеология. Преподреждането на пространството и неговото символно означаване, новите знаци на общностна идентичност и измеренията на колективната памет са разгледани в контекста на предизвикателствата, пред които са поставени, в епохата на глобализацията. Мястото на града като част от новата публичност, интересът към традиционната култура и представата за културна принадлежност в плана на постколониалния мултикултурен диалог са сред водещите в лекцията.

ІІ. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ

4. ЛИТЕРАТУРА

4.1. ОСНОВНА

Андерсън 1998: Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. С.: ИК „Критика и хуманизъм”, 1998.

Арнаудов 1996: Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор. (В 2 тома). С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 1996.

Бауман 2002: Бауман, Зигмунт. Модерност и холокост. С.: Лик, 2002.

Бърк 1997: Бърк, Питър. Народната култура в зората на модерна Европа. С.: ИК „Кралица Маб”, 1997.

Всекидневната 2005: Всекидневната култура на българите и сърбите в постсоциалистическия период. Съст.: Радост Иванова. С.: ЕИМ при БАН, 2005

Гейщор 1986: Гейщор, Александър. Митология на славяните. С.: Български художник, 1986.

Живков 2000: Живков, Тодор. Увод в етнологията. Пловдив: ПУ „П. Хилендарски”, 2000.

Иванова 1995: Иванова, Радост. Епос, обред, мит. С.: АИ „Проф. Марин Дринов”, 1995.

Карагьозов 1997: Карагьозов, Панайот. Някогашните славяни днес. С.: Славика, 1997.

Карагьозов 2006: Карагьозов, Панайот. Славянските свети мъченици. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2006.

Кирова 2005: Кирова, Милена. Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет. С.: Стигмати, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.

Левин 1991: Левин, Ив. Секс и общество на православните славяни. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1991.

Лотман 1990: Лотман, Юрий. Поетика и типология на културата.Съст.: И. Знеполски. С.: Народна култура, 1990.

Панчовски 2000: Панчовски, Иван. Пантеонът на древните славяни и митологията им. Пловдив: Булвест, 2000.

Пенчев 2001: Пенчев, Владимир. Паралакс в огледалото, или за миграционните общности в чуждоетнична среда (чехи и словаци в България, българи в Чехия). С.: Херон Прес, 2001. 

Пикио 1993: Пикио, Рикардо. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993.

Раич 1993: Раич, Йован. История на всички славянски народи и най-паче болгари, хорвати и сърби. Съст.: Надежда Драгова. С.: Наука и идкуство, 1993.

Романска 1977: Романска, Цветана. Славянските народи. Етнографска характеристика. С.: Наука и изкуство, 1977.

Социализмът 2003: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. С.: ЕИМ – БАН, 2003.

Тодоров 1994: Тодоров, Цветан. На предела. С.: Народна култура, 1994.

Тодорова 2004: Тодорова, Мария . Балкани – балканизъм. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2004.

Тъпкова-Заимова, Василка. Възникването на южнославянските държави и Византия. // Славянска филология, 1973, Т. 14.

Улф 2004: Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. С.: Кралица Маб, 2004.

Хан 2007: Хан, Крис. Хронологическите ориентации на антропологията и нейното бъдеще в Източна и Централна Европа. // Българска етнология, № 2-3, 2007, с. 125-136.

Цветков 2007: Цветков, Пламен.Народностно потекло и национално самосъзнание. С.: НБУ, 2007.

Шишманов 1965: Шишманов, Иван. Избрани съчинения в 2 тома. С.: БАН, 1965.

4.2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА

Аретов 2007: Аретов, Николай. Славянско versus балканско. // Под знака на европейските културни диалози (В памет на проф. Боян Ничев). Ред.: Хр. Балабанова, Б. Минков, Д. Григоров, С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, стр. 62-71.

Барт 1999: Барт, Ролан. Митът е слово. // ABC на етнологията.Т. ІІ.  Съст.: И. Георгиева. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, стр. 388-442.

Бицилли 1993: Бицилли, Петър. Основни насоки в историческото развитие на Европа. От началото на християнската ера до наше време. С.: Наука и изкуство, 1993.

Бокова 2003: Бокова, Ирена. Мултикултурализъм versus интеркултурeн диалог: реконструиране на идентичности в „пост-комунистически” контекст. // Български фолклор, 2003, № 4, стр. 106-121.

Василева-Карагьозова 2007: Василева-Карагьозова, Светлана. Двете лица на контрареформацията при славяните. // Под знака на европейските културни диалози (В памет на проф. Боян Ничев). Ред.: Хр. Балабанова, Б. Минков, Д. Григоров, С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, стр. 255-267.

Григоров 2005: Григоров, Добромир. Средна Европа: „защо сме такива”. // Юбилеен славистичен сборник. Съст.: М. Вълчанова, М. Кузмова, М. Михайлова. Благоевград: УИ „Н. Рилски”, 2005, стр. 753-762.

Елчинова 1996: Елчинова, Магдалена. Конструиране на свещеното пространство. // Свети места на Балканите. Благоевград: МУС за балканистични проучвания и специализации, 1996, стр. 51-59.

Йоцов 1929: Йоцов, Борис. Славянските литератури и славянското съзнание в България. // Български преглед, 1929, № 1, стр. 39-79. http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Jocov_Slav.html

Карагьозов 1997: Карагьозов, Панайот. Хърватските предтечи на визии и утопии за славяните. // Предци и предтечи. Митове и утопии на Балканите. Благоевград: МУС за балканистични проучвания и специализации, 1997, с. 222-232.

Ловци 2001-2003: Ловци на умове. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2001-2003.

Мелетински 1999: Мелетински, Елеазар. Общи свойства на митологичното мислене. // ABC на етнологията.Т. ІІ.  Съст.: И. Георгиева. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, стр. 445-462.

Мифы 1980-82: Мифы народов мира. Москва, Т. 1 (1980), Т. 2 (1982)

Наумович 2009: Наумович, Слободан. За „Нас” като „Тях”: опит за разбиране на историческата основа и политическите употреби на народните разкази за сръбската разединеност. // Подвижните Балкани. Изследвания на проекта NEXUS (2000 – 2003). Съст.: А. Кьосев. С.: Просвета, 2009, стр. 147 – 175.

Николов, Даскалов 2000: Николов, Б. и Р. Даскалов (съст.). В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология. С.: Лик, 2000.

Павлова 2001: Павлова, Румяна. Култът към източнославянските светци и православните южни славяни. // Старобългарска литература, 2001, стр. 45-62.

Парпулова 1998: Парпулова, Любомира. Към реконструкцията на отношенията между фолклор и религия на Балканите през средните векове (Въз основа на баладата „Вградена невеста”). // Българска етнография, 1998, № 3-4.

Пенчев, Рашкова 2005: Пенчев, Владимир и Наталия Рашкова (съст. и ред.). Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействия. Теренни изследвания. С.: АИ „Марин Дринов”, 2005.

Романски 1938: Романски, Стоян. Прародина и разселяне на славяните. // През вековете. Исторически, народописни и археологически статии. Ред.: К. Миятев. С.: Българска историческа библиотека, 1938, 1-32.

Романски 1943: Славянска етнография (По лекциите на Стоян Романски). С., 1943.

Толстой 1999: Толстой, Никита. Из „Граматиката” на славянските обреди. // ABC на етнологията.Т. ІІ.  Съст.: И. Георгиева. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, стр. 465-483.

Филипова 1993: Филипова, Галина. Библията в средновековната култура на православните славяни. // Старобългаристика, 1993, № 4, с. 139-143.

Фосие 2009: Фосие, Робер. Обикновеният човек през средновековието. С.: Рива, 2009.

Халбвакс 1996: Халбвакс, Морис. Колективната памет. С.: „Критика и хуманизъм”, 1996.

Хархордин 2004: Хархордин, Олег. Съветският индивид: генеалогия на дисимулиращото животно. // Глобални модерности. М. Федърстоун, С. Лаш, Р. Робертсън (съст.). С.: ИК „Критика и хуманизъм”, 2004.