Глава първа. Апроксимации: Структура и морфология на
свещеното
(„История
на религиозните идеи и вярвания”
– Мирча Елиаде)
I.
„Свещено”
и „профанно”.
1.
Дихотомия
– светът на човека се дели на две: свещено и профанно.
2.
Дефиниции
на религиозен феномен.
а) всички
дефиниции противопоставят по свой начин свещеното и религиозния живот на
профанното и светския живот.
б) трудностите
при отграничаването и определянето на понятието „свещено”
- недостъпни
факти в „чисто състояние” – религиозните феномени предполагат дълга историческа
еволюция
- огромен и
своеобразен документален материал – невъзможен за усвояване в рамките на един
човешки живот
3.
Йерофании
– разбиране за свещеното, вярвания и идеи, комплекс от обреди.
а) свещеното е
човекът и неговото усмотрение
б) всеки
документ може да бъде разгледан като йерофания, доколкото обяснява по свой
начин модалност на свещеното и момент от неговата история
в) свещеното се
проявява винаги в определена историческа ситуация.
г) йерофаниите
не могат да станат в един момент уникални за устройството на духа без възможно
повторение
4.
Типове
йерофании (всички са исторически).
а) с локално
предназначение
б) имат или
придобиват универсални валенции
в) недостъпни за
другите култури – излезли от употреба по време на самата история на обществото,
където са се осъществили
II.
Методологически
трудности.
1.
Хетерогенността
и случайният характер на документите, с които разпозагаме, задълбочават
трудността, която съществува винаги за правилното тълкувание на смисъла на
йерофания.
2.
Нужно е да се очертае историята на една
йерофания, но преди всичко да се разбере и да се направи разбираема модалността
на свещеното, разкрито чрез тази йерофания.
III.
Разнообразие
на йерофаниите.
1.
Модалности
на свещеното.
а) фактът, че
една йерофания е преживявана и тълкувана по различен начин от религиозните
елити и от религиозните членове на общността, доказва реалното съществуване на
модалности.
б) модалностите
на свещеното, разкрити чрез йерофании, не са противоречиви, а обединими и
допълнителни
2.
Кохерентност
– всички йерофании водят до система от кохерентни твърдение.
а) най-сигурният метод е този, който разглежда
всички хетерогенни документи , без да изключва нито един важен, като поставя същевременно
въпроса за съдържанията, разкрити от всичките йерофании
б) създаване на
кохерентен ансамбъл
3.
Деление
на йерофаниите според кохерентността.
- криптични –
разкриват само частично и по зашифрован начин сакралното
- фанички –
открояват модалността на свещеното в
своя ансамбъл
IV.
Многочисленост
на йерофаниите.
Йерофаниите
са навсякъде. Всичко, което човекът е изработил, почувствал, намерил, обичал е
успяло да стане йерофания. За да разберем смисъла на свещеното в архаичните
култури и за да прозрем модусите и историята на сакралността, трябва да се отървем
от дидактическите си предразсъдъци.
V.
Диалектика на
йерофаниите.
1. Връзката
свещено – профанно е неразривна.
а)
във всяка религия редом с профанните предмети и същества има и свещени такива
б)
тази връзка се нарича диалектика
2. Сингуларизация
– един предмет става свещен в степента, в която въплъщава „нещо различно” от
самия себе си и от обкръжаващото го останало.
-
съвършенството
-
чуждото
VI.
Табуто и
амбивалентността на свещеното.
1.
Амбивалентността
на свещеното – то е същевременно „свещено” и „осквернено”.
Примери:
-
sacer – „проклет” и „свещен”
- hagios – „чисто” и „осквернено”
2.
Негативни
валоризации на „скверностите”.
а) дължат се на амбивалентността на йерофаниите и кратофаниите
б) това, което е „скверно” се различава от онова, което принадлежи
към сферата на профанното; скверните предмети и същества са практически
забранени за профанното, тъй както йерофаниите и кратофаниите
в) кратофания – временно наложена от обществото религиозна норма
3.
Табу –
положение на „изолираните” и „забранените” действия или личности.
а) табу е всеки предмет, действие или личност, който носи сила от
неясно естество
б)
от момента, в който всяко табу стане познато, манипулирано, то губи своята
способност да разрушава развновесието на силите
в)
механизъм на табуто (винаги еидн и същ) – някои вещи, области, лица вземат
участие в един съвсем различен онтологически режим и следователно контактът с
тях предизвиква разрив на онтологическо ниво, който би могъл да бъде фатален
г)
проявите на необичайното и свръхестественото не винаги се свеждат до изолиране;
понякога те се валоризират
VII.
Маната.
1. Същност
на понятието – маната е мистериозна и активна сила на душата, различна от
физическите сили.
2. Носители
на маната – всеки, който я притежава, е отделен от обществото.
а)
това са най-вече душите на мъртвите и всичките духове
б)
предметите и хората също могат да притежават мана, но само защото са я получили
от някои висши същества
в)
всичко, което е истинско, притежава мана, т.е. всичко, което човекът смята за
ефикасно, динамично, творческо, съвършено
3. Сили
от този род, които са познати на различни народи.
-
вакан (индианци сиу)
-
оренда (ирокези)
-
оки (хурони)
-
земи (популаци)
-
мегбе (пигмеи)
4. Маната
не е универсална и върху нея не можем да градим обща теория на примитивната
религия.
VIII.
Структура
на йерофаниите.
1.
Една
религия не се оставя да бъде сведена до елементарно ниво на йерофании.
а) елементарните йерофании и светкавичните кратофании никога не
изчерпват целокупния архаичен религиозен свят
б) тези елементарни йерофании и кратофании обаче не винаги са
„затворени”, моновалентни – те могат да увеличават своята формална функция
2.
Идолатрия и
иконоборство – естествени нагласи на духа пред феномена на йерофанията.
- идолатрията спасява старите йерофании, като ги валоризира в
различен религиозен план, приписвайки им различни функции
-иконоборците са
съвременници на едно „по - пълно” откровение, по - съобразено с техните духовни
и културни способности, те не могат за вярват и да валоризират в религиозен
план йерофаниите, които са били приети в миналите религиозни фази
IX.
Ревалоризация
на йерофаниите.
1.
Епифания –
прозрение , озарение, което се случва само ако си близо до йерофания.
2.
Диалектиката „свещено”
– „профанно”.
а)
свещеното има парадоксално положение, при което
може да съвпада с профанното, без да анулира собствената си битийна
модалност.
б)
идол – свещеното се проявява в профанен предмет
в)
всяка йерофания, дори най – елементарната
разкрива тази парадоксалност
г)
ревалоризация – повторна интеграция на йерофанията в нова религиозна система
д)
съвпадението свещено – профанно осъществява разрив на онтологично ниво – то е
имплицирано, в която и да е йерофания, защото всяка йерофания показва, проявява
съществуването на две противоположни същности: дух и материя; вечно и тленно и
др.
е)
парадоксът се състои в това, че свещеното се проявява и следователно се
ограничава и става относително
X.
Комплексност
на „примитивния” религиозен феномен.
1.
Обобщение:
а) свещеното е качествено различно от профанното и може да се
проявява независомо как и къде в профанния свят, притежавайки способността да
трансформира всеки космически обект в парадокс посредством йерофанията
б) диалектиката на свещеното е валидна за всички религии, а не
само в т. нар „примитивни форми”.
г) никъде не срещаме единствено елементарни йерофании, но също
така следи от религиозни форми, разглеждани в перспективата на еволюционистките
схващания като по – висши
д) навсякъде срещаме системата, където се подреждат елементарните
йерофании; системата не се изчерпва с тях, тя е конструирана от всички религиозни
опити, но съдържа също така корпус от теоретични предания, които не могат да
бъдат сведени до елементарните йерофании
2.
„Примитивният”
религиозен живот.
а) трансформация на всички физиологически актове в церемонии –
така архаичният човек се стреми да „премине отвъд”
б) привидната концептуална бедност на примитивните култури
имплицира принадлежността им към стил на мислене, ясно отличаващ се от модерния
в) повторението на акт осугурява неговата нормалност , легализира
го
г) примитивният религиозен живот има теоретичен аспект
No comments:
Post a Comment