Артикулаторна фонетика. Тема 8

2. Артикулаторна фонетика (звукофизиология). Говорни органи. Учленяване на звука: респирация, фонация, артикулация. Артикулационна база на езика.

(По Д. Тилков, Т. Бояджиев –„Българска фонетика” и Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов-стр46-59 и slavici.blogspot.com)

I.                   Говорна верига: Актът на говорната комуникация е сложен процес, който се осъществява при наличието на 3 страни: езикова, физиологична(артикулационна и слухова) и акустична.

·         Звена на говорната верига:

Езиково (1 )―>артикулационно(2)―>физическо(3)―>езиково (4)

Липсата на едно звено прави говорната комуникация невъзможна!

1.      Езикова страна (звена (1) и (4)):

За да се осъществи говорната комуникация е необходимо както говорещият, така и слушащият да имат един и същ лингвистичен код(езикова система, която да съдържа и за двамата един и същ набор фонеми, едни и същи граматични правила за образуване на думи, изречения и т.н.)

ð  Езиковата общност между говоррещия и слушащия- първото и най-важно условие за осъществяване на лингвистична комуникация!

2.      Физиологична страна (звено 2):

·         При говорещия-артикулационният механизъм, който произвежда говорните звукове.

·         При слушащия – слуховият механизъм, който приема звуковата вълна и я предава на главния мозък за лингвистичен анализ.

3.      Артикулационна страна (звено 3):

Обща за говорещия и слушащия.

Представлява въздушните трептения при говорене (както при всяко звуково явление), които се разпространяват под формата на звукови вълни с различна сила и честота.

II.                 Говорен апарат и неговата дейност:

1.      Човешката реч- координирани действия на всички органи, които участват в образуването на говорния звук.

2.      Говорен апарат= дихателен апарат+ гласов апарат+ учленителен апарат:

·         дихателен апарат: бели дробове, бронхи, трахея( доставят въздушната струя за образуване на звуковете)

·         Гласов апарат:гръклян(larynx) с гласилки (гласилките-вибриращият орган)

·         Учеланителен апарат: гърлена/фарингална кухина+носна/назална+ устна/орална (гърлената, устната и носната кухина-резонаторни кухини).

Трите кухини заедно образуват т.нар. надставна тръба.

*Първичната биологична функция на тези органи НЕ Е била звукообразуването, а дишането и храносмилането!

III.             Деление на говорните органи според ролята, която изпълняват в звукообразуването:

1.      Дихателен апарат:

·         Обхваща-белите дробове, бронхите(двата главни канала на белите дробове) и трахеята

·         Основна задача- да достави «материал»-т.е. въздушна струя за образуването на звуковете.

ð  Белите дробове не участват пряко в образуването на звуковете.

# В някои езици се образуват звукове и при вдишване на въздуха. Тези звукове се наричат кликове. В българския ез-при «цъкане» за изразяване на учудване или неодобрение («цъ-цъ-цъ»);

2.      Фонационен/гласов апарат:

# фонация-озвучаването на издишаната струя посредством действието на гласилките.

·         Обхваща- гръкляна и гласилките

·         Основно предназначение- да озвучи преминаващата въздушна струя.

·         Устройство:

-гръклянът(разширение в горния край на трахеята, където се извършва фонацията с помощта на гласилките)- кутия от хрущяли, свързани помежду си със сухожилия и мускули.

-гласилките- 2 гънки, които отпред са свързани една с друга с гръкляна, а отзад-     поотделно(напомнят римската цифра V). Триъгълният отвор, който се образува                (>)                             при фонацията или дишането, се нарича гласова цепка или глотис(лат.-glottis)

* действие на гласилките: Гласилките се прилепват една към друга и така образуват перграда на пътя на въздушната струя. Под действието на нарастващото въздушно налягане гласилките се раздалечават и през цепката преминава част от въздуха. Така въздушното налягане намалява и гласилките се приближават  => нарастване на въздушното налягане и раздалечаване на гласилките и т.н.

=> Издишаната струя се накъсва на отделни импулси, които образуват първоначалното звучене на говорния звук.

# При образуване на беззвучните съгласни гласилките не се приближават и издишаната струя свободно преминава през гласовата цепка/глотиса.

# при шепот гласилките не са така напрегнати, както при фонацията => гласовата цепка не е така силно стеснена. Издишаната струя преминава без да се озвучи и „притъркавият” ѝ характер се възприема като шепот.

3.      Учленителен/артикулационен апарат:

·         Обхваща- гърлена/фарингална кухина+носна/назална+ устна/орална+ няколко специални говорни органа в устната кухина;

·         Основно предназначение-допълнително обработва, дооформя издишаната озвучена(гръклянов глас) или неозвучена (издих) въздушна струя;

·         Устройство:

-Гърлената/фарингална празнина (кухина):

# разположение и устройство -широка тръба, разположена отвесно над грукляна.

# Основно предназначение -Служи преди всичко като проход, през който минава издишаната въздушна струя, а освен това може да променя до известна степен обема си благодарение на движението на езика и с това спомага за резонаторното изменение на гръкляновия глас-засилва го.

-Носната/назална празнина:

# разположение и устройство- ограничена отзад-от стената на гърлото;  отгоре-от черепните кости; отдолу-от костите на твърдото небце и е разделена отвесно от костна пластинка на 2 половини. Има 2 отвора: преден (двете ноздри) и заден, чрез който се свързва с гърлената кухина. Задният отвор може напълно или отчасти да се затваря чрез издигане на мекото небце и движение на мускулите на задната стена на гърлената празнина.

# Основно предназначение – Носната празнина изобщо не може да променя обема и формата си и затова има второстепенно значение за образуването на звуковете на речта. При спуснато меко небце тя служи като резонатор, като придава носова окраска(носов призвук) на някои звукове-носови.

-Устна/орална празнина: най-голямо значение за учленяване на звуковете!

# разположение и устройство-Чрез движение на устните може да се затваря напълно отпред и да променя формата и големината на предния си отвор.Горната и долната челюст(само долната е подвижна) образузат костната рамка на устната празнина.

#включва: устните, зъбите, небцето, езика;

# Основно предназначение- двояка роля: 1) място, където се образуват множество звукове; 2)резонатор, който мени обема и отвора  си.

а) устните:  Образуват изхода на гласовия канал. Благодарение на подвижността си могат да се изтеглят напред, да се закръглят или изтеглят встрани-променят дължината и формата на гласовия канал. Могат да се приближават една към друга и да образуват преграда или проход. Устните са единственият видим орган от артикулационния апарат-при шум слушащият следи движението на устните, за да възприеме по-голяма част от информацията.

б)Зъбите: Дейни са по-скоро долните зъби, защото са прикрепени към подвижната челюст.-спомагат за оформянето на големината на изхода на гласовия канал. Някои от горните зъби могат да служат като учленително място за някои съгласни, също и да спомагат за образуването на специфичния шум на съскавите съгласни.

в)езикът:  дейно участие при образуването на повечето звукове. 3 главни части:

+връх на езика: най-предната и подвижна част.

+гръб/тяло на езика:горната плоскост на езика. Дели се на преден език(под предното твърдо небце), среден език(под задното твърдо небце) и заден език(под мекото небце);

+корен на езика: най-задната отвесна част на езика. Чрез нея езикът се прикрепя към подезичната кост;

г)небцето:горната граница на устната кухина и граница между устната и носната кухина.

+твърдо небце- започва от областта на първите кътници и завършва в областта на последните. Съставено е от небна кост и израстъци на горната челюст.Дели се на предно и  задно твърдо небце.

+меко небце-подвижен орган. Може да се отпуска и издига и по този начин издишаната въздушна струя да преминава едносвременно през устната и носната кухина или само през една от тях. В зависимост от положението му се оформят оралните и  назални звукове.

+мъжец-краят на мекото небце.Може да вибрира над корена езика, като докосва задната част на езиковия гръб. По този начин се образува т.нар. увуларно r във френския.

IV.             Дейни и недейни органи

1.      Дейни- самостоятелно движение при образуване на звуковете : гласни струни, устни, език, меко небце, мъжец, долна челюст.

2.      Недейни-служат като опорни точки, с които взаимодействат дейните:зъби, алвеоли, твърдо небце.

Учленяване на звука

За процеса на звукообразуването е необходимо координирането на три елемента: въздушна струя (респирация), фонация и артикулация.

1.      Респирация:

Движението на въздушната струя се регулира от дейността на дихателния апарат.

-фази: две фази: вдишване и издишване. За образуване звуковете на речта се използва обикновено издишната (експирационната) въздушна струя ; вдишната (инспирационна) струя служи много рядко като материал за звукове. Издишната въздушна струя може да преминава, без да образува говор (ефонационно дишане). Но когато е необходимо да се използва за говор (устна реч) по волята на говорителя, от действието на говорните органи тя се озвучава, т. е. образува звук.

2.      Фонация: озвучаването на издишаната струя в гръкляна:

-място на озвучаването:озвучаването може да стане на две места: в гръкляна и в надгръклянните празнини. Озвучаването на издишната въздушна струя в гръкляна се нарича фонация и се осъществява благодарение на дейността на гласните струни.

- Гръкляновият глас, получен от вибрирането на гласните струни, се нарича още основен тон. От акустично гледище гръкляновият глас не е прост звук, защото съдържа и редица допълнителни тонове, наречени хармонични. Той служи, от една страна като материал за образуване на звукове в надгръклянните празнини (главно устната), от друга — играе важна роля за оформяването на редица особености на речта, като ударение и интонация (мелодика на изречението), именно като се мени по сила и височина. Гръкляновият глас обикновено звучи при гласните и при звучните съгласни, но не и при беззвучните съгласни.

3.      Артикулация: озвучаване на въздушната струя в надгръклянните празнини, главно в устната:

-Обработка на издишната въздушна струя (озвучена или неозвучена) с цел да се получи богата гама от акустично диференцирани звукове- в надгръклянните празнини, главно в устната. Те са второто място, където издишната въздушна струя може да се озвучи, което наричаме артикулация (учленение)(термин, който се употребява и в по-широк смисъл за означаване дейността на всички говорни органи, включително гласните струни, при образуването на отделните звукове на речта.)        

-Надгръклянните празнини- служат преди всичко за засилване на гръкляновия глас, а му придават  и различна окраска. Без тяхното участие той би звучал слабо и безцветно.

* устната празнина- играе главна роля. Може да изменя своя обем и формата си вследствие на движенията на долната челюст, езика, мекото небце и устните. Устната празнина действува следователно като променлив резонатор, в нея гръкляновият глас се засилва и се променя резонаторно. По тоя начин се образуват чисти тонове, представящи гласните в речта. Наред с това различните говорни органи, които се намират в устата, чрез движенията си създават пречка по пътя на издишната въздушна струя и от преодоляването на тая пречка се получават ясно диференцирани шумове, от които са съставени съгласните.

4.      Фази в учленяване на звука на речта:

- (1) пристъп- съответните говорни органи от индиферентно състояние преминават към ново положение, необходимо за учленяване на звука;

- (2) задръжка - фазата на учленяването на звука, при което говорните органи се установяват на новото си положение. Може да има различна трайност, в зависимост от което звуковете могат да бъдат мигови и трайни;

- (3) отстъп - говорните органи се възвръщат към неутралното си положение

* коартикулация- звуковете на речта обикновено не се учленяват изолирано, а в съчетания с други звукове, последната фаза от учленяването на даден звук може да съвпадне с началната фаза на образуването на следващия звук, така че звуковете в потока на речта представляват непрекъсната верига по отношение на началната и последната фаза от учленяването им. Това съвместно учленение на звуковете се нарича коартикулация. То се отразява до известна степен върху учленителните и слуховите особености на звуковете на речта.

АРТИКУЛАЦИОННА БАЗА НА ЕЗИКА

1.      Артикулационна база: Основната постановка (уклад) на говорните органи и съвкупността на учленителните навици, типични за даден език, представляват неговта артикулационна база (учленителна основа).

 Устройството на говорните органи и техните възможности за учленяване на звукове са еднакви у всички народи, говорещи на различни езици. Въпреки това всеки език има свои особености при образуване на отделните гласни и съгласни, има своя звукова система, малко или много различна от звуковите системи на останалите езици. Тези типични особености в изговора на звуковете и на фразата създават и по-общо акустично впечатление, за което в обикновената реч се употребява неточното название акцент (например, когато кажат за някого, че говори български с френски или немски акцент). Това синтетично слухово впечатление от устната реч на даден народ се обяснява със свойствените му, изработени в продължение на векове учленителни навици, с трайната му привичка към известни основни движения на говорните органи при определена степен на тяхната напрегнатост.

 Езикът на всеки народ се отличава не само с определени произносителни навици, но и с определено модулациоино оформяне на свързаната реч (особености в мелодиката и ритъма на фразата, темпа на речта и т. н.), които зависят от разпределението на напрежението на говорните органи при изговора на един или друг тип изречения или словосъчетания, от навика за използване на по-слаба или по-силна издишна въздушна струя и т. н. Поради това някои фонетици (проф. Б. Хала) предпочитат да говоря не за артикулационна (учленителна) база, а за фонична база, един термин с по-широко съдържание.
2. Артикулационната база на българския в сравнение с други езици:

- с френски:

* главните белези на артикулационната база на френския език- Езикът е издаден изцяло винаги напред, с което се обяснява преобладаването на предноезичните гласни в звуковата система на френски език. Върхът на езика лежи винаги при долните зъби, а предната част се подгъва надолу, така че езикът получава леко изпъкнала (конвексна) форма. По-енергична и по-напрегната е средната езикова част, която се стреми да се движи напред и нагоре. Устните заемат напрегнато положение, като са издадени напред и артикулират енергично. => артикулацията във френски език - напрегната и твърде отчетлива.

Сравнително равномерно движение на гласа, който се повишава само на ударените срички (както е приблизително в български). Преходът от една ритмична група (отделна дума или съчетание от думи, обединени от едно ударение) към следваща става постепенно и плавно, а не чрез рязко спадане на тона. Краят на изречението се характеризира с рязко понижение на тона на последната сричка на ритмичната група, с която то завършва. Ако изречението се състои от две части, смислово противопоставени една на друга, последната сричка от последната ритмична група на първата част се повишава силно, а втората част започва с рязък преход към нисък тон на първата си сричка.
*български- умерено енергична дейност на езиковите и устнените мускули, поради което в звуковата му система не срещаме нито силно закръглени, нито напрегнати гласни от типа ни френските.

-с английски: различието по артикулационната база - ясно забележимо.

*В български (и руски) език при образуване на звуковете устните са меки, отпуснати, издадени напред, краищата им — ненапрегнати, а езикът е напрегнат, сплеснат и лежи ниско, краят му е заострен и изтеглен към долните зъби. Главната учленителна работа се извършва от предната част на езика => по-силно развити са среднонебните гласни

*английски- устните са събрани, напрегнати, разтеглени и краищата им са приповдигнати нагоре; езикът не е напрегнат, а надебелен и изтеглен назад, краят му е притъпен и издигнат отчасти нагоре към алвеолите.

Главната учленителна работа се извършва от задната част на езика => по-силно развити са заднонебните гласни.