Предмет, задачи и деление на фонетиката. Тема 7

I.                    Предмет, задачи и деление на фонетиката

 (по Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов- стр. 40-41 и Д. Тилков, Т. Бояджиев –„Българска фонетика”)

I           Етимология на понятието- гр. „phone”-„звук, „глас”, „тон”

I   I.    Предмет на фонетиката

 Фонетиката е наука за звуковия строй. Тя изследва говорните звукове, суперсегментарните явления (ударение, видове интонация и др.), проблемите на сричката, звуковите промени, законите за звуковата съчетаемост.

 Фонетиката се занимава с материалната обвивка на езика ( не с езикови форми-носители на значение),обръща внимание на службата на звуковете с оглед на комуникативната функция на езика.

I    II. Задача на фонетиката:

Да изучи звуковете както от гледна точка на тяхното материално съществуване, така и от гледна точка на тяхното функциониране като фонеми.

·         Звук-фонема:

-Звукът се определя въз основа на артикулационни и акустични х-ки. Отделните звукове на речта не са носители на значение.

-фонемата- се определя въз основа на функционалната си стойност. Тя е абстракция (неучленяваме фонеми!)

Многобройните звукове, които съставят потока на речта, могат да бъдат обединени в типове-фонемите. Всяка фонема е представена в речта от различен брой звукове, наречени варианти /алофони.

IV. Деление на фонетиката:

1.      С оглед на предмета и обсега на проучваните явления, фонетиката се дели на обща и частна(cпециална).

·         Общата фонетика:

-           предмет - разглежд проблемите на звуковата страна на езика, които се отнасят до всички или до повечето езици(такива проблеми са: устройство и функции на говорните органи, образуване на звуковете на речта, принципите на тяхната класификация, изменение на звуковете в потока на речта, взаимозависимост на фонетичните явления и връзка между фонетични и нефонетични явления и др).

Част е от общото езикознание!

·          Специалната фонетика се занимава със звуковата система и звуковите промени конкретно на един или на няколко сродни езика. Специалната фонетика засяга в известна степен и въпроси на общата фонетика, но с оглед на своите цели.
В зависимост от това дали се описва сегашното състояние или историческото развитие на звуковата страна на езика частната фонетика се дели на описателна/синхронна и историческа/диахронна.

2.      С оглед на задачите, които си поставя, и според обхвата на материала във времеви план:

·         Описателна(дескриптивна) /синхронна фонетика:

-          задача -да изучи звуковата система на даден език, диалект или на група родствени диалекти на даден етап от техния развой.

-          Предмет-Описателната фонетика описава от една страна образуването на звуковете на съответния език (т.е. изследва техните артикулационни качества), а от друга разглежда фонемния състав, функционирането на фонемите,тяхното изменение в определени позиционни условия.

·          Историческа/диахронна(динамична, еволютивна) фонетика  

-          Задача- да изучи звуковия развой на даден език в продължение на редица епохи.

-          Предмет- проследява постепенния преход на даден звук в друг звук, изчезването на едни и появата на други звукове, закономерните и случайните промени в звуковия състав на думите.

3.      Съществува още Контрастивна фонетика (може да бъде описателна или историческа). Тя засяга въпросите на звуковия строеж на родствени(сравнителна фонетика) или неродствени (контрастивна) езици.

 Сравнителна фонетика :

-           Предмет- сравнителното изучаване на звуковите системи на група сродни eзици.

-         Задача- първо, въз основа на данните на най-старите писмени паметници на съответните сродни езици тя се стреми да реконструира звуковата система на техния първоизточник (праезик) и, на второ място — да проследи закономерните изменения на отделните звукове на съответния праезик и постепенното оформяне на звуковите системи на отделните сродни езици в периода на тяхното отделяне от общия им източник.

Контрастивната фонетика-разглежда общото и различното между неродствени езици.

С оглед на метода на работа някои езиковеди делят фонетиката на слухова и експериментална. Това деление има по-скоро историческо значение. Изучаването на фонетичните явления в миналото, почти до края на XIX в., се е основавало изключително върху слухови наблюдения, които често имат субективен характер. Въвеждането на технически апарати при изследването на говорния процес от половин век насам даде възможност за обективно познание на физиологичната и акустичната характеристика на звуковете на речта. Така възникна експерименталната фонетика (наричана още инструментална), при която в същност се касае не до отделен вид фонетика, а по-скоро до приложение на специални методи в описателната фонетика.
 4. С оглед на метода на работа:слухова и експериментална. Това деление има историческо значение. Въвеждане на технически апарати дава възможност за обективно познаване на физиологичната и акустичната страна на речта.

·         Слухова-до края на XIX в. изучаването на фонетичните явления се е основавало на слухови наблюдения, които имат субективен характер.

·         Експериментална/инструментална/-Възниква с въвеждането на технически апарати. Касае се не за отделен вид фонетика, а по-скоро за приложение на специални методи в описателната фонетика.

5.      С оглед на насоките и целите на фонетиката:

·         Теоритична-проучва и решава принципни въпроси. Спомага за изясняване на много факти от областта на историческата и сравнителната граматика, на историята и етимологията на думите.

·         Практическа-служи предимно на целите на езиковото обучение. Занимава се с учленително-слуховата характеристика на звуковете на даден език. Спомага за усвояване на правилното произношение на родния и на чужди езици.

V. Значение на фонетиката:

-          Допринася изключително много за цялостното обяснение на езика като основно средство за общуване межсу хората

-          Допринася много за обяснението на факти и явления, отнасящи се към другите области на науката за езика (ист. граматика, етимология, топонимия, диалектология)

-          Практическо значение: основна роля за установяването на правоговорната норма на даден език и за установяването на неговата правописна система.