Аспекти и равнища за изследване на езика и речта. Синтагматика и парадигматика. Тема 5 и Тема 6

ІІІ АСПЕКТИ И РАВНИЩА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКА И РЕЧТА

1. СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ. СИНХРОНИЯ- ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ ЯВЛЕНИЯ В ОТДЕЛЕН ЕТАП ОТ РАЗВОЯ НА ЕЗИКА. ДИАХРОНИЯ- ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ ЯВЛЕНИЯ В ТЕХНИЯ РАЗВОЙ. СИНХРОНИЧНО И ДИАХРОНИЧНО ЕЗИКОЗНАНИЕ (в тоя въпрос всичко се повтаря, но няма как иначе)


- оста АБ- ос на едновременност синхрония (засяга отношенията м/ у съществуващи неща, където всяка намеса на времето е изключена); оста на едновременностите (по която може да се изключи фактора за време)

- синхронично-е всичко, което се отнася до статичния аспект на лингвистиката

- езиковото състояние( езиковият статус) представлява нещо подобно на напречен разрез на явлението

- оста СД- ос на последователност диахрония(в нея може да се разглежда само едно нещо, но на нея са разположени всички изменения на на нещата от 1-вата ос); и оста на поредностите (неща х време)

- диахронично- всичко, което е свързано с евoлюция

- развоят( езиковият мотус)- надлъжен разрез

- пр.: (на Сюсюр)- „Едан шахматна партия е като изкуствено осъществяване на това, което езикът ни представя под естествена форма”. Езиковият статус( синхрония) отговаря на определена позиция на шахматната дъска. Всяка фигура има стойност , която се обуславя с взаимотношенията и със (от противопоставянията и на ) останалите фигури. Всеки шахматен ход поставя в движение само еднa фигура; по същия начин в езика промените засягат само отделни елементи. Въпреки това ходът има отзвук в цялата система. Точно същото се отнася и до езика.

- според Сюсюр езикознанието е наука оперираща със стойности = > лингвистиката- система от стойности, а всяка стойност предполага друга система от стойности

= > синхронията е системата от стойности, взета сама по себе си (или в даден момент),

а диахронията и системата от стойности според Времето.

- присъщо на стойността е да установява връзка между тези две неща. - стойността се движи по тези две оси и се определя съобразно тези две оси едновременно.

СИНХРОНИЧНА ЛИНГВИСТИКА( от гр.- sinhronos- „едновременност”)

- изследва езика като система от елементи, взети в тeхните отношения за даден момент

-Колко може да трае един такъв момент? – Сюсюр- „На практика състоянието на езика НЕ представлява точка, а повече или по- малко продължителен период от време, през който сборът на настъпилите промени е съвсем малък. Той може да бъде 10г., животът на едно поколение, един век, даже повече”

- езикът еволюира постоянно; темпът на изменение зависи от епохата и от особеностите на отделните подсистеми(фонологична, лексикална, граматична) = > синхронията е УСЛОВНА- тя е относително езикова понятие, при което езиковата система запазва своята обща конфигурация

- случаи, когато е възможно да се приложи само методът на синхронията: при изследване на езици без позната документирана история, тогава лингвистите предприемат описанието на езиковата с-ма за „даден момент”

ДИАХРОНИЧНА ЛИНГВИСТИКА ( от гр. „dia”- „през” и „chronos” – време = > „през времето”, „разновременнен”)

- изследва езика, във времето, в процеса на развитието му

- Сюсюр- „Диахроничната лингвистика изучава вече не отношенията м/у съществуващи елементи на дадено езиково състояние, а м/у последователни елементи, които се заменят едни други във времето”

- синхронията и диахронията не се изключват, а се допълват;

2. Страна на изразяване и страна на съдържание - материален и смислово-функционален аспект на езиковите и речевите единици.
Противопоставянето страна на съдържание – страна на изразяване пронизва цялата езикова система. всяка езикова единица се подлага на това противопоставяне.

Страна на съдържание = план на съдържание = страна на означаващото. Това е смислово-функционалната страна на езиковите единици.

Страна на изразяване = план на изразяване = страна на означаемото. Това е материалната страна на езиковите единици.

Съдържателният план и планът на изразяване се явяват на морфемно равнище, т.к. морфемата е най-малката езикова единица със смислово различителна функция. При по-високо равнище на разглеждане от морфемното езиковата единица съдържа винаги и значение (лексикално), и граматично значение (пр. съществително, глагол...), следователно съдържателната страна се усложнява.

Ако промените в ПЛАНА НА ИЗРАЗА водят до промени в ПЛАНА НА СЪДЪРЖАНИЕТО, то следователно става въпрос за различни езикови единици.

Пр. САМ

ТАМ

- редуването на „с” и „т” води до промяна в плана на съдържание; следовател-но говорим за различни езикови единици с различен план на съдържание (различно лексикално значение в случая).

ЖЕНА

ЖЕНИ

- не води до промяна в плана на съдържание, различието е само в граматическото, но не и в лексикалното значение.

Тези два плана дават възможност за противопоставяне на единиците на езика и единиците на речта.

(убийте ме, не знам как... предполагам, че става дума за това, че когато промяната в плана на израз не води до промяна в плана на съдържанието, а се променя само граматичната страна, то промяната със сигурност е в езиковата единица. Докато когато промяната в план ана израз е в хода на речта, и едновременно с това се променя и планът на съдържание, то промяната е в единица на речта, не на езика... ама така си го насосах, че си ***)

3 СИНТАГМАТИКА И ПАРАДИГМАТИКА. СИНТАГМАТИЧНИ ОТНОШЕНИЯ- ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЧЕВИТЕ ЕДИНИЦИ И ТЯХНАТА ЛИНЕЙНОСТ И ЗАВИСИМОСТ. ПАРАДИГМАТИЧНИ ОТНОШЕНИЯ- ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ ЕДИНИЦИ КАТО КЛАС ОТ ПРОТИЧОПОСТАВЯЩИ СЕ ЕЛЕМЕНТИ.

- Сюсюр въвежда терминът „сингагма”; според него елементите в езковата система се намират в 2 вида отношения: синтагматични и „асоциативни”- парадигматични

синтагма – всяко подчинително свързване на два и повече знака с цел да се образува съчетание от по-високо йерархично равнище – дума, израз, изречение.

-употребява се и като термин в синтаксиса, равен на словосъчетание (глаголно словосъчетание и т.н.) => Синтагмата е съединение от два езикови елемента по определени правила в тяхната линейност в потока на речта

-синтагматика -изследването на линейната реч като последователност от съответните елементи (речеви единици) и техните отношения:

- пр.: речта представлява последователност от изречения, намиращи се във връзка (отношение) помежду си, т.е. речта се сегментира на изречения. Изречението пък е последователност (линия) от синтагми, намиращи се във връзка помежду си, т.е. то се сегментира на синтагми. Синтагмата е последователност пък от думи, намиращи се в отношения помежду си. Думата е последователност от морфеми, намиращи се в отношения помежду си. Морфемата е линия фонеми, намиращи се в отношения помежду си = > отношенията на елементите в тяхната линейна последователност се наричат синтагматични отношения.

- единиците на езика (фонема, лексема) се реализират в линейната реч чрез един от своите варианти.

- вариантите от едно равнище (фонематичното), наречени алофони, влизат в синтагматични отношения помежду си като представители на съответните фонеми.

-следователно, в речта се съчетават фонема с фонема, морфема с морфема, дума с дума, чрез синтагматичните отношения на техните варианти. Въз основа на тези варианти може да се открие съчетаемостта на една езикова единица с друга от същото равнище. Това явление се нарича още и валентност.

- пр.: фонемата „р” може да има или не съответната валентност с останалите фонеми. Тя се съчетава (има валентност) в средата и в края на думата (карта, спорт), но няма дума, която да започва с „рт”. Съответно не всяка суфиксална морфема може да се съчетава с всички останали.( т. е. не винаги между между две или повече езикови единици от едно езиково равнище има валентност)

- парадигма- асоциативните отношения се съединяват, въз основа на някакъв общ елемент или признак езикови елементи в потенциален асоциативен ред. Този ред се нарича парадигма.

-под парадигматика се разбира извеждането на сегментите (изречения, синтагми, думи, морфеми, фонеми/звукове) от речта и подреждането им в таблички (на гръцки тези таблички са наречени парадигми), въз основа на тяхната функция (значение).

-пр.: фонемите се подреждат в таблица (парадигма) наречена още клас от фонеми. Вокалните фонеми в българския език са клас от фонеми (а ~ ъ, о ~ у, е ~ и); морфемите с определено значение се обединяват в клас от морфеми, например, клас от глаголни окончания, клас от падежни окончания и т.н.

-всеки клас от фонеми, от морфеми, от думи по същество представлява малка система (микросистема) със съответните отношения между нейните елементи. Тъкмо тези отношения се наричат парадигматични отношения

- езиковите единици от парадигмата се противопоставят една на друга във вид на опозиция от минимум два члена.

- синтагматичните отношения са отношения между единиците на речта в тяхната линейна последователност

- парадигматиката е свързана с езика като система. Парадигматичните отношения са между единиците на езика, извлечени от речта в резултат от сегментирането й и подредени в класове (парадигми, таблици). В този смисъл, тези отношения са вътрешно-класни, появяват се само в даден клас взет като микросистема

- Делението на език и реч води до делението на парадигматика и синтагматика. Речта е език в действие, в процес на функциониране, следователно речта е реализиран вече език. Не само езикът, но и речта е система. Речта като система е образувана в резултат на реализирането на синтагматичните отношения. Те са потенциално присъщи на елементите на езиковата система. Ако за системата на езика, като цяло, са присъщи и парадигматични, и синтагматични отношения, речта е синтагматичният аспект на езиковата система. В нея потенциално са дадени парадигматичните отношения. Затова от речта и синтагматиката могат да се извлекат езикът и парадигматиката с цел да бъдат изследвани. В безкрайната синтагматична верига на речта може да се реализира цялата парадигматика на езика. Синтагматиката на езика е форма на съществуване на Парадигматиката на езика. Тя по същество е свойството на езиковите единици да се разгръщат линейно във времето.