Акустична фонетика. Тема 10

3. Акустична фонетика. Звук, видове звукове - тон и шум. Свойства на звука: височина, сила, тембър; основен тон и обертонове; резонанс и форманти. Трайност на звука (квантитет).

 

I. Акустична фонетика-занимава се с изучаването на акустичните (слуховите) свойства на звуковете.

1. Звукове на речта:като всички звукове-трептенията на въздуха, които можем да възприемем с нашия слух. Делят се на тонове и шумове:

А) Тон- звук, който се получава в резултат на ритмически (периодически, равномерни) трептения на въздушната среда, т.е. неизменно повтарящи се за единица време.

В речта-възникват от периодичното вибриране на гласилките и на въздуха в устната и носната кухина

Б)Шум-звук, получен в резултат на неритмични трептения.

В речта-получават се от трептенията на устните, на езика, на мъжеца-в резултата на триенето на въздушната струя при сближаването на говорните органи.

            Нашата реч се състои както от тонове(предимно гласните), така и от шумове и тонове(съгласните)

 

II. Свойства на звуковете:

1.Височина на звука:определя се от броя трептения за ед. време (1s). Колкото по-бързо трепти звучащото тяло, толкова по-висок е звукът.

2. Сила (интензивност):определя се от амплитудата на трептенията на звучащото тяло=амплитудата на звуковите вълни. Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-силен е звукът.

-сила на гласа:зависи от:

* от тласъка на издишаната въздушна струя!

*индивидуалната телесна конструкция (изпъкнал гръден кош и широко отворени резонаторни празнини=силен говор)

3. Тембър:неговата специфична окраска. Тембърът на човешкия глас е индивидуално качество!

Зависи от:

*анатомичното устройство                                                                *полът

*възрастта                                                                                                *психичното състояние

- Речта на даден народ се отличава с определен набор от типични тембри, основан на специфичната артикулационна база. (срв.френски-български) ;

-Oсновен тон и обертонове: звуковете най-често са сложни по състав, т.е. са съчетания на редица тонове.Звучащото тяло извършва не само един вид трептения, защото вибрира не само цялото тяло, но и отделните му части, всяка от които има собствено трептене.Когато източникът на звука вибрира цялостно, произвежда звук с основна честота; половините на източника произвеждат звукове с 2 пъти по-голяма от основната честота, третините-с 3 пъти по-голяма честота и т.н.Звуковите вълни се сливат в 1 сложен тон. От първото цялостно трептене на звучащото тяло се определя основната честота/основния тон на звученето, а вторият, 3-тият и т.н. вид трептения дават редица допълнителни тонове, които се наслояват върху основния тон. Тези допълнителни тонове се наричат обертонове. Заедно с основния тон се наричат още парциални тонове или хармоники.Обертоновете са по-високи от основния тон и са му съзвучни, хармонични, понеже броят на техните трептения е кратен на броя на трептенията на основния тон.

-физиологично обяснение на тембъра на човешкия глас: Гръкляновият/ларингалният глас(получен от вибрирането на гласните струни) съдържа основни тонове и обертонове. В празнините над гръкляна , издишаната въздушна струя задвижва съдържащия се в тях въздух и те започват да действат като резонатори и образуват резонаторни обертонове. Усилват гръкляновия/ларингалния глас(получен от вибрирането на гласните струни), придават му различна окраска.

  Най-важно значение-устната кухина-мени своя обем, големина и форма на отвора си―>спомага за образуването на различни резонаторни тонове. Резонаторните тонове се наричат форманти и образуват това, което наричаме обертонална/хармонична характеристика  на звуковете на речта.
4.Трайност на звука/квантитет:определя се от времето, през което трае въздействието на звуковите вълни върху нашия слух.

-фонетиката изучава относителната трайност на звуковете (абсолютната трайност-много трудна за установяване-зависи от темпото на говорене)