Правопис, правоговор, транскрипция и транслитерация. Тема 26

Правопис и правописни принципи. Правоговор. Фонетични транскрипция и транслитерация.

Правопис

Съвкупността от правила за писменото предаване на един език се нарича правопис. Различаваме три вида правопис: фонетичен, морфологичен и исторически (етимологичен).

 Фонетичен се нарича правописът, в който преобладава правилото всяка фонема да се означава с отделна буква. Фонетични правописи са БГ, сърбохърватският, италианският.

Морфологичен е, при който се проявява тенденцията за ясно разграничаване на морфемите в думата. Характерно за руския правопис.

Звуковият състав на думите се намира постоянно в движение, т.е. той постепенно се мени, и то независимо от волята на човека. Правописът, установен от човека, не следва автоматично тия промени и поради това той с течение на времето изостава от развоя на езика. Затова с течение на времето между езика и писмеността се появява различие, ако то не се отстранява съзнателно от хората.

Исторически или етимологичен се нарича такъв правопис, който отразява нормите на езика от по-стара степен на неговия език. Такива са английският, френският, гръцкият.

Прогресивните хора са привърженици на лесния фонетичен правопис, който прави писмеността по-достъпна за широките народни маси. Реакционните среди са винаги защитници на трудни традиционно-исторически правописи.

Правопис и правоговор.

Правописната система обикновено не предава съвсем точно начина, по който се произнасят думите, речта. Нормативната граматика изработва известни норми, задължителни за произношението във всеки национален език. Тия норми се означават с термина правоговор или правоговорни норми.

Транскрипция и транслитерация.

Най-често транскрипцията се прилага при предаване на чужди лични имена и географски названия. Когато се предава звуковата стойност на буквата, с която е написана чуждата дума, се говори за практическа транскрипция; когато се предава само графично точно чуждата дума, без да се държи сметка за звуковата стойност на буквите, се говори за транслитерация.. При транскрипцията се има пред вид повече или по-малко произношението на думата, а при транслитерацията нейния буквен състав. Особените чужди звукове, които не се срещат в БГ, при транскрипция се заменят със съответните близки до тях в български звукове и в съответствие  със звуковите норми на книжовния език.

При транскрипцията е невъзможно да се запазват всички оттенъци на оригиналния изговор на чужди имена. Езикът, в който се заемат думите, асимилира и нагажда несвойствените за него звукове, като ги подчинява на действащите звукови закономерности.

Транслитерацията е ограничена от броя на знаковете в писмената система.

За разлика от практическата транслитерация в научни текстове  и в международни библиографски справочници със специални цели се използва и научна транслитерация. При научната транскрипция, както и при научната транслитерация, графичните знаци и предаваните от тях звукове се намират във взаимно еднозначно съответствие, което осигурява точно обратния превод.