Езикът - социална институция. Тема 25

Езикът основата си  е социална институция.”Никое социално явление не е по-универсално,нито по-съществено от зика”  Най-общата връзка между език и общество се заключва в това,че те са неделими. Езикът е немислим извън обществото;само в него той намира поле за пълноценна реализация.Обществото не може да съществува без език.

 На един от основоположниците на сравнително-историческото езикознание – Якоб Грим, дължим крилатата мисъл,че нашият език е също наша история. Както отбелязва Г. О. Винокур (нашият стар приятел), отношенията между историята на народа и неговия език са сложни:езикът наистина отразява историята на народа,но същевременно самият той е част от тази история.  Въздействието на историята на народа върху законите на развоя на езика се проявява в няколко насоки.Развитието на езика от племенен към народностен и от народностен към национален е следствие от закономерностите на общественото развитие.

  Много съществен в лингвистично и гносеологично отношение е въпросът за формирането и утвърждаването в езика на специални лексикални пластове, непосредствено свързани с природните и производствените условия на живот на определен човешки колектив,с неговия бит и обичаи. Основен обект на лов у азиатските ескимоси е моржът.Това е довело до формирането на детайлизирана терминология.(…)

Нееднородността на структурата на обществото,неговото социално и професионално членение намира израз в т.нар. социални диалекти(или социолекти).Социалните диалекти могат да се подразделят на класови жаргони,социолекти от арготичен тип,групови говори (сленг),професионални диалекти, класови жаргони

  Аргото е отличителна особеност на относително затворените съобщества – на декласираните социални групи(скитници,просяци),на престъпния свят. Тайноречието се характеризира с конспиративна роля, Тези социолекти се отличават с деформация на звуковия облик на редица думи,със специфично словообразуване,със субституция на значения,с промени по народна етимология. . условно-професионални езици(тайни занаятчийски говори).  Груповите или корпоративни говори(сленг) са присъщи на относително отворени социални групи,обединени от общи интереси,задължения или възрастови особености – войници,моряци,ловци,спортисти,ученици,студенти и др.Тези социолекти са с ярко изявен емоционален и експресивен характер

а) Развой на езиците във връзка с развоя на формите на устойчиви човешки обединения:племенни,народностни и национални езици. Племенни и народностни езици.

Племето като обществена единица не е първично:то се образува от сливане на няколко рода.Следователно родовите езици се обединяват в един общ език на племето. новообразуване на племена и диалекти чрез деление”.Така се създават нови родствени племенни езици. Това е процес на диференциация на езици.Особените условия на обществения живот през първобитнообщинния строй благоприятстват за появата на голям брой родствени,близки помежду си племенни диалекти. тая ранна степен на развой тенденцията към все по-голямо отслабване на връзките помежду им и заедно с това и към усилване на езиковите разлики. Когато първобитнообщинният строй започва да се разлага,възникват съюзи от родствени племена.С образуването на тия съюзи започва да се извършва обединяване на родствени племенни диалекти. По това време отделни съюзи от родствени племена или обединения от няколко такива съюза могат да образуват народности.При образуването на народности диалектите на разните части на съответната народност,които отразяват изминатите етапи от развоя на обществения строй, постепенно се обединяват,като си оказват взаимни влияния.Така се създават народностни езици.  И така народностният език се характеризира не само с близостта на диалектите,но също и особено с тенденцията за по-нататъшното им сближаване,с известни характерни общи белези на езиковия развой и на сравнително хомогенен речников състав,не само наследени,но и новопридобити. . При особено благоприятни условия крайният процес при развоя на народностния език може да приключи с установяване на общонароден език,повече или по-малко хомогенен,който дори може да измести диалектите. Прогресивното сближаване на диалектите се осъществява чрез нивелиращото влияние на един ръководен център върху всички останали диалекти.Ролята на такъв център играе диалектът на ръководната в политическо, административно и културно отношение област.

И така племенните диалекти се сменят с териториални диалекти.Заедно с това ролята на езика като средство за общуване се усложнява:появява се писмеността,развива се и се усъвършенства писмения език.Така се създава противопоставянето на писмен език и устен,разговорен език.Писменият език постепенно започва да оказва все по-голямо въздействие върху териториалните диалекти.

Национални езици.

Възникването на националните езици стои в най-тясна връзка с историята на образуването на нациите,носители на тия езици. Един народ добива своя национален облик чрез възстановяване на своето историческо минало и утвърждаване на свой национален език. Нация е исторически сложила се устойчива общност от хора,възникнала въз основа на общност по четири основни признака,а именно:въз основа на общност по език,общност по територия,общност на икономическия живот и общност на психическия облик. Националните езици възникват въз основа на един диалект или група от диалекти. Общият национален език постепенно започва да влияе силно върху диалектите и дори да отстранява.В сравнение с общия език диалектите започват да се чувстват като една по-низша форма,свойствена на селското население.

Развой на националните езици.

при разграничението на понятието “език” и “диалект” има субективни моменти и че те понякога зависят от особеностите в историята на дадено общество.

б) Диференциация на езика и интеграция на езика

Основните процеси в развоя на езика са разграничаване и обединяване.

  Под процес на разграничаване(или диференциация,лат. differentiatio “различаване,разграничаване”) разбираме такива изменения,които водят до поява на различни диалекти в един единен език и по-нататък до разделяне на същия език на два или повече езици.  Обратен е процесът на обединяването(или интеграция,от лат. integer “непокътнат,цял”).В такъв случай един език измества друг,като в по-голяма или по-малка степен възприема елементи на изчезналия език

в) Книжовен език като наддиалектна форма на общонародния език.Диглосия.

 диглосия и билингвизъм са различни неща!! През 1981г. Фъргюсън свежда основните характеристики на диглосията до две,като формулира следната дефиниция:”Езикова ситуация,при която две твърде различни разновидности на даден език са функционално допълващи се,като едната(H,the “high” variety) се употребява за писмени и представителни устни цели,а другата(L,the “low” variety) – за обикновен разговор”.

Специалистите,занимаващи се с проблемите на диглосията,обикновено наблягат на два момента – че двете системи за общуване нямат еднакъв статут и че говорещият може да ги “класира” по скалата “висок/обработен – нисш/всекидневен.  Като типични примери за диглосия обикновено се сочат гръцкият (димотики “народен” + катаревуса “чист”;в миналото между привържениците им е имало остри сблъсъци.  Съществуват и случаи на триглосия – когато например дадено лице владее и използва в определени ситуации книжовната реч,разговорната реч и някакъв местен говор.

г) Териториална диференциация на общонародния език. Диалект,говор,подговор.Лингвистична география.Изоглоси.

Нашият език например се дели на два главни диалекта – източен и западен,които от своя страна се делят на по-малки диалекти.Обикновено по-големите диалекти се означават с термина диалекти(или наречия),а по-малките – с говори.  Диалектите притежават всички основни характерни черти на съответния език.Те се отличават един от друг по отделни фонетични и речникови особености,а понякога могат да имат отделни несъществени граматически разлики

Лингвистична география.

Съпоставителното изследване на разликите на териториалните диалекти във връзка с тяхното географско разпределение се нарича лингвистична география.При такова изследване разпространението на диалектните особености се нанася върху географски карти,като се означават с линии, наречени изоглоси

д) Социална диференциация на езика.Видове социални диалекти(социолекти):професионален говор,жаргон и др.

Различието,което има социолекта от народния език е само в лексиката. Следователно производствената диференциация на обществото се отразява върху речника.Използването на думи,присъщи на тесни специалисти,наричаме професионални или групови говори.Това в същност не са истински говори,т.е. диалекти,тъй като те се отличават от общия език само по употребата на ограничен брой думи във връзка с определена професия.Обединяват упражняващите едно и също занятие – терминологията на един занаят.  За разлика от териториалните диалекти такива групови говори носят общото название социални диалекти.Те не представят диалекти в същинския смисъл на думата:докато териториалните диалекти са свързани с определена географска област,обслужват народните маси и имат фонетични и отчасти граматични особености,”социалните диалекти” се употребяват само в определени групи от обществото,нямат свои фонетични и граматични особености,а се отличават само в използването на известни особени думи.Въз основа на териториалните диалекти могат да се създадат общи или национални езици,докато “социалните диалекти”,които обикновено са временно явление,доста бързо изчезват.

е) Взаимодействие на езиците.Билингвизъм.Езикова интерференция. Видове езикови контакти: субстрат, суперстрат, адстрат.Езиков съюз.Балканско езикознание.

Такова частично или пълно двуезичие се нарича взаимодействие на езици,езиков контакт или езикова интерференция. Промените,които се извършват в езика,не засягат изведнъж цялата му структура,а само някои негови страни. промените в езика се определят като разновременни и разноместни,т.е. различни по време и място. Следователно промените,които се извършват в сродни езици,могат да бъдат най-разнообразни,да засягат различни страни на тия езици,да се извършват в разни времена и с различен темп.

  Съществуването на националните езици стои в тясна връзка със съществуването на нациите.Самобитността на отделна нация и самобитността на нейния език са взаимно обусловени. Устойчивостта на езика е един от неговите най-характерни белези

Стремеж към устойчивост на езика във времето.Не всички езикови равнища се развиват с еднаква скорост.Най-податлива към извънезиковите промени е лексиката.Морфологията е най-устойчива. .Основен фактор за развитието на езика по външни причини,това е взаимодействието на езиците.

Билингвизъм-

  Двуезичието е твърде сложно,но многоаспектно явление.То може да бъде индивидуално или масово,с еднакво или различно съотношение в степента на владеенето на двата езика,които от своя страна могат да бъдат родствени или пък да се отнасят към различни езикови семейства. Под двуезичие(или билингвизъм) разбираме владеенето и използването на два езика от даден индивид или от дадена общност,съвместното функциониране на две езикови системи в говорното общуване.

а) идндивидуален билингвизъм,който е присъщ на един или няколко (несвързани помежду си) членове на езиковата общност.

б) групов билингвизъм,който е характерен за представителите на дадена социална група(класа,професионален колектив,обединение според интересите и пр.)

в) масов билингвизъм,който е присъщ на цяла общност и на мнозинството (не по-малко от 50%) от нейните членове.

а) симетричен билингвизъм,когато двата езика (или език и диалект) се знаят еднакво добре.Това е относително рядък случай както в индивидуален,така и в колективен план.

б) асиметричен билингвизъм,когато единият език е доминантен(т.е. обслужва повечето ситуации на общуване),а другият език само се разбира или се говори по-слабо.

в) хоризонтален билингвизъм,когато двата езика са равностойни по своята официална,културна или семейна роля

г) вертикален билингвизъм(даден език + определен диалект на същия език)

д) диагонален билингвизъм,когато едновременно функционират два езика(или език и диалект),принадлежащи към различни групи или семейства.

е) “три-четвърти” билингвизъм,който е характерен за общност съставена от една двуезична и една едноезична група

Макар и сравнително по-рядко,срещат се и човешки групи сред които функционират не два,а повече(три или дори четири) езици или диалекти. В такъв случай говорим за многоезичие или мултилингвизъм(други употребявани термини са полилингвизъм,плурилингвизъм).

субстрат – подслой;от субстерно – постилам отдолу(лат.) – изместения,победения език на автохтонното население разглеждан с оглед на влиянието ,което е оказал върху езиковия победител.

суперстрат – суперстерно – натрупвам отгоре – езикът на пришълците разглеждан с оглед на влиянието,което е оказал върху езика на местните,в който след време се е разтворил

адстрат – език на новодошлото население разглеждан с оглед на влиянието, което е оказал на съседен народ;и двата езика продължават да съществуват успоредно без единия да доминира над другия

При определени условия може да се случи така,че два езика могат да развият комплекс от общи особености – езиков съюз.Балкански езиков съюз;четири езика – български,гръцки,албански,румънски.Влияли са си в периода 14-15в.

ж) Лингвистична стилистика.Понятието езиков стил. Функционално-стилистична диференциация на езика.Видове стилове на общонародния език.

Стилистика

  Какво разбираме под стил на езика?Това е разновидност на общонародния език,система от отличителни езикови средства,които използваме в зависимост от целите на нашата реч и от нейното съдържание. Така например един и същ научен въпрос може да бъде изложен различно в зависимост от това,дали ще намери място в популярна лекция,доклад,сказка пред по-широка публика или пък в строго научен труд за специалисти.

Видове стилове на езика

Няма общоприета класификация на езиковите стилове, тъй като има стилове твърде близки помежду си,със слабо разграничени особености.Сравнително ясно се открояват двата основни стила – стил на книжовната реч и стил на разговорната реч.

I.                   Стилът на книжовната (публичната) реч- изисквания: точност, яснота,пълно развити изречения.Обикновено книжовния стил намира място в писмено изложение(в книги, вестници, списания. В рамките на книжовния стил можем да различим редица разновидности, които се отличават по редица особености в зависимост от задачите,които стоят пред тях.Това са:делови стил,стил на художествената реч, публицистичен стил и стил на научнопопулярната литература.

II.                 Вторият основен вид стил е стилът на разговорната(битовата) реч.Той обслужва потребностите на всекидневния,делничния живот. Типична негова форма е устната реч,диалога,при който участниците в говорния акт са непосредно свързани и могат без труд да си правят допълнителни разяснения,да изправят пропуснати неточности или да си поясняват непонятното. за разбирането на мисълта тук спомагат и средствата на устната реч(интонация,логическо ударение,пауза).

От това се вижда,че разликата между книжовен и разговорен език не съответсва задължително на разликата между писмена и устна реч.

Друга класификация

а) тържественият(риторичния) стил си поставя за цел да извика у слушателя или читателя чувство на уважение,преклонение,възхищение

б) официалният стил характеризира подчертано делови отношения,без да разкрива емоционално отношение

в) стилът на интимната реч се отличава с елементи на съчувствие,на дружеска симпатия и на интимност.Той е типичен предимно за устните разговори,

г) хумористичният стил си поставя за цел да предизвика у читателя или слушателя безобиден смях,като създаде у него отношение на известно превъзходство

д) сатиричния стил създава отрицателно отношение към изобразяваното съдържание,като си поставя за цел да развенчае,да заклейми

2. Развой и функциониране на езика.Закони за развоя на езика.Причини и фактори за развоя на езика.Структурни причини.

Закони за езиковия развой

Езикът представя една “структура  от системи” и промените,които се извършват в него,не засягат само отделни единични факти,а цели системи. Промените,които се извършват в езика,не са хаотични,не са случайни,а стават по определени закони. Законите на развоя на взика са наречени “вътрешни”,понеже са присъщи на езика като особено обществено явление,а не са привнесени отвън. Тия закони могат да бъдат общи и специфични(или частни).Общи са законите, които действат през цялото време на развоя на езика и са валидни за всички езици

Действието на специфичните закони е определено по място и по време. Специфични са например фонетичните закони:преходът к,г,х – ч,ж,ш пред е,

. Главните причини,които предизвикват действието на закони за промени в езика,са структурни и взаимодействия на езици

Законите, които се отнасят до спецификата на езика се наричат частни закони.Общи закони – два плана – страна на съдържание и страна на изразяване.

Структурни причини

Езикът представя структура от системи,които са свързани и взаимообусловени:промени в някоя част от тия системи предизвикват промени и в други нейни съотнесени части.