Език и общество. Тема 24

Език и общество

Употреба и норма

Език-абтрактна с-ма, носена от всички носители на езика

Речев акт- физическа реализация на с-мата

М/у тях има общо звено- норма- образците, които носителите на езика смятат за устойчиви, правилни начини за реализация на с-мата.

Книжовен език:

1.      наддиалектни форми на м/ународния език

2.      кодифицирана форма, фиксирана писмено

3.      има императивен характер

„нормативност”- само книжовен  ез, неговата императивност

Употреба- второ звено м/у езика и речевия акт; самата реализация. Невинаги се уповава на приписваното от нормата- неправилна реализация.  Когато зачестят, неправилните реализации стават некодифицирана норма, извъ правилните, приписани от нормата реализации.

Нормата- на книжовния език е кодифицирана писмено; закрепена от речника. Трябва да бъде императивна, категорично да казва кое от с-мата как може да се реализира;трябва да притежава и гъвкавост, за да се сачетава с узоса ( т.е. с начина, по който те вдействителност се реализират.)

ð идеалната с-ма притежава „ еластична стабилност” , преминава през дублетните форми, които чрез употребата биха могли да монат в нормата.  Съществуват и позволени в нормата ( веднъж, веднаж; ). Генерализирана от нормата е формата за именителен падеж ед.ч. Твърде грубите нарушения на нормата дразнят повече носителя. ( облекат, облечат; тека, теча)

Примери за нарушения

 мисля => мисла - затвърдяване

вървя=> въвръ – затвърдяване

Интерпретация на ятовата гласна ( източни говори- в основата на книж. Ез. => мляко=>млеко ( млекар, млечен)

Проява на затвърдяването в много западни говори- е-кави форми

вяк => век; гневна, вредна, зверство, вест ( мисля ,че се има предвид,че в старобългарския и в други незападни слав. Е-ци са си още с меко Я,  а при нас са минали в затвърдено Е )

Наречия на ятова гласна : (изкючения !!!)

Добря => добре

Зля => зле

Къдя => къде

( изкл. В двойствено число : колене, нозе, криле, рамене)

 Пред, след, плен, съсед=> руско влияние

Чловяк => човек ( в говорите)

От ятовата гласна се появяват и дублетни форми

Невеста (неправилно) – невяста

Мех- мях; преспа- пряспа

Др. дублети-  ( по ударение) – масло,село, вино, гняздо, обед, дялба, ( делба)

Сред употребата в западните форми е-кането е допуснато, но не е добре да се допуска в книжовния език.  ( има примери за синтактични дублети, които са на немски и ще ми ги простите, ама няма да ги пиша)

Еластичността на една норма минава през дублетите.

Употребава отразява развитието на езика въобще.

Нормата за пълен член – най-често нарушавана/.

Български книжовен език- история ( незнам защо е тук, амаса неща ,дето си ги знаем, ще ви ги напиша все пак )

1.      края 1762г. „История славянобългарска”

2.      1803г. Софроний

3.      1824г. Петър Берон „Рибен буквар”......

Някакъв си францизин J. Femille определя ва етапа на българския език

XV- XVII в. Първоначален ранен новобългарски език

XIXв. съвременния ез, който продължава да се развива

Други примери:

Гърция- - димотики- народен език (ниска форма)

               -катаревуса- изчистен език ( висока форма)

Диглосия- двуезичие- паралелна употреба на един и същи език в 2 форми ниска и висока        ( книжовен език   и диалект )

Нидерландски книжовен език има финландски и холандски  диалекти

Френския книжовен език и валонски диалект