Морфологическа класификация. Тема 27

Класификация на езиците

Морфологическа класификация

Схемата на морфологическата класификацията е създадена още през XIX в.:

            Коренни или изолиращи езици. Пример за такъв тип е китайския, в които думите са едносрични и неизменими, т.е. думата съвпада с корена и морфологията отсъства.

            Аглутиниращи езици. Тюркските езици, в които морфеми с разни значения се „прилепват” към думата. Пример: ev – къща, ev-ler – къщи, еv-ler-in – къщите ти, ev-ler-in-de – в къщите ти.

            Флексивни езици. Индоевропейските езици (латински, гръцки и др.)и семитските езици, в които се употребяват флексивни елементи, т.е. морфеми за обозначаване на време, лице, число, падеж и др.

            Полисинтетични езици или инкорпориращи езици. Индианският език нутка, в които изречението представлява една „голяма дума”, т.е. думата и изречението не са разграничени: такива езици се наричат и „безформени”.

            Един от по-интересните опити за типологическа класификация на езиците е на американския езиковед Е. Сапир. Той ги разделя на групи въз основа на следните три критерия:

            А) типовете на изразените „понятия”;

            Б)  „техниката”, преобладаваща в езика;

            В) степента на „синтеза”.

            Той различава четири типа на изразяване на „понятията”:

            1). Основни понятия            (предмети, действия, качества, изразени със самостоятелни думи);

            2). Деривационни понятия (изразени с афикси);

            3). Конкретно релационни понятия ( род, число и пр.);

            4). Абстрактно релационни понятия ( за изразяване на „формални” отношения).

            Въз основа на това Сапир дели езиците на четири основни типа:

            А) Езици без афикси, какъвто е китайският;

Б) Езици, които изразяват синтактичните отношения в „чист вид” и могат да видоизменят значението на коренните елементи чрез афиксация и вътрешни изменения – турските езици.

В) Езици, в които синтактичните отношения се изразяват чрез „понятия”, не напълно лишени от конкретното си значение, но коренните елементи не могат да приемат нито афикси, нито вътрешни изменения – езикът банту.

Г) Езици със „смесени” синтактични отношения, които могат да видоизменят значението на коренните елементи чрез афикси или вътрешни изменения – латински, гръцки и пр.

Класификацията на Сапир има някои предимства пред по-старите, но е по-сложна и субективна.Самите критерии, определени от автора, не могат сигурно да се приложат. Начините за граматическо изразяване са доста разнообразни и историята на езиците ни показва, че те не са постоянни, че могат да се смесват един с друг. Затова и досегашните опити за морфологична класификация са неубедителни.

Генеалогическа класификация

            Генеалогическа класификация – класификация на езиците въз основа на тяхното родство. Генеалогически езиците могат да се разпределят в езикови семейства: такива семейства са индоевропейското, семитското, тюркското и пр. Предполага се, че 2000-те езика на земното кълбо се групират в около 45-70 езикови семейства.

            Родството между отделните езици не е винаги така очевидно, както между славянските езици и романските езици. Има много езици, които външно съвсем не приличат един на друг и все пак са сродни помежду си. При такива случаи родството между езиците се установява въз основа на един особен езиковедски метод, наречен сравнително-исторически.

Сравнително-исторически метод

Този метод е нещо специфично за езиковата наука, което я отличава от всички други „сравнителни науки”.

Описателната граматика ни дава възможност да изучим едно състояние на езика според наличните писмени паметници или говорима реч, докато сравнително-историческото разглеждане на езика ни позволява да проследим историята на даден език, и то далеч отвъд най-старите му писмени паметници. Сравнително-историческия метод е единственото ефикасно средство, което позволява да вникнем в развоя на езиците.

Сравнително-историческото езикознание започва със сравняването на думи от европейски езици със староиндийски думи, които имат еднакво значение и приблизително еднакъв звуков облик. По-късно е установено, че общите елементи между староиндийски и редица европейски езици обхващат не само лексиката, но и морфологията. Това потвърждава, че  въз основа на лексикални сравнения се доказа окончателното родство на споменатите езици.

Истинската научна обосновка на сравнително-историческото езикознание даде установяването на звуковите закони, т.е. закономерностите в промените на звуковия състав на думите. Сравнявайки сродни думи от разни индоевропейски езици, откриваме още на пръв поглед приликата помежду им, но забелязваме и известни разлики, и то често съществени.

При сравнително-историческия метод се съпоставят приблизително еднакви думи, респективно морфологични елементи с приблизително еднакво значение, като се спазват известни звукови закони. Звуковите закони са различни за разните езици и диалекти, а също и за разни периоди от един и същ език.

Сравняването на думи не може да се основава само на външно съзвучие, а винаги трябва да се има предвид и историческия развой на езика. Затова този метод се нарича сравнително-исторически. Броят на звуковете, които може да произнесе нашият говорен апарат, е ограничен и затова не е чудно, ако от дадено количество звукове и техните комбинационни възможности в различните езици през ранни времена се явяват понякога еднакви звукови съчетания с еднакви значения. За да се установи родство на езици, като се изключи всякаква случайност, необходимо е да се приведат достатъчен брой сполучливи съответствия, като се вземат предвид най-старите форми на думите и звуковите закони на съответните езици. Особено важни са цели категории думи, като означения за родство, названия на части на тялото, числителни, флексивни елементи и под. Може случайно да съвпадат отделни думи от два различни езика, но ако съвпадат по няколко думи или флексивни елементи от споменатите категории, случайността е изключена и родството е несъмнено.

При установяване на по-стари форми от съществено значение са звуковите закони, тъй като те дават възможност да се възстановят форми, далеч по-стари от формите на най-старите писмени паметници на съответните езици. Всяко твърдение за родство между езици, което не почива на доказателство въз основа на строго спазване на принципите на сравнително-историческия метод, е ненаучно, недоказано. При установяване на родство има един научен критерий,чрез които може да се провери дали действително съществува такова родство. Този критерий е именно пробата доколко са запазени принципите на сравнително-историческия метод. Липсват ли такива доказателства, всяко твърдение би било произволно, лишено от научна обосновка.

И така сравнително-историческия метод е съвкупност от езиковедски приеми и се основава на следните факти:

1. Родство на група езици;

2. Произхода на сродните езици от един общ език;

3. Липсата на необходима и ограничена връзка между звуковия комплекс и изразено чрез него значение;

4. Закономерността в звуковите промени;

5. Неравномерността в развоя на различните езици и разните компоненти от системата на един език.

Родството между индоевропейските езици, закономерността в развоя на езиците и сравнително-историческия метод, създаде през първата половина на миналия век основите на истинската наука за езика. До тогава езикознанието беше описателна наука, която констатираше един хаос от факти с многобройни правила и още по- многобройни изключения от тия правила, без да може да ги обясни. По такъв начин езикознанието стана една от главните науки, особено за установяване на отношенията между племена и народи и на техния културен развой в епохи, от които няма никакви писмени паметници или пък има съвсем оскъдни писмени паметници.

Погрешно прилагане на сравнително-историческия метод

Сравнително-историческия метод може да се прилага добре при езици от типа на индоевропейските, семитките и др., които имат сложна морфологична структура. Но като езици като китайския, при който липсва морфология, той не може да се приложи така успешно, както при споменатите езици. За да се използва успешно този метод, нужно е да се знаят по-старите степени от развоя на езиците.

При прилагането на сравнително-историческия метод се явява често един субективен момент в преценката. Затова се говори за сигурни етимологии, несигурни, съмнителни, възможни и т.н. Това важи особено за смесени езици от типа на албанския, при който не се знаят по-старите степени на развитие. Албанският език е засвидетелстван писмено едва преди няколко века и отношението на него не може така добре да се прилага сравнително-историческият метод, както например при гръцкия език.

Трудностите при прилагането на сравнително-историческия метод могат да се определят като недостатъци от обективен характер. Те се дължат на обстоятелството, че няма писмени паметници от по-стари епохи от разглежданите езици или че по-старите писмени паметници на тия езици са съвсем оскъдни, или пък че историята на познатите днес езици все още не е достатъчно проучена. При използването на сравнително-историческия метод могат да възникнат и грешки от субективен характер, които се дължат на погрешно прилагане на тоя метод.

Индоевропейски езици

Заедно с останалите славянски езици българският език принадлежи към едно голямо семейство от родствени езици, които се говорят в различни области на земното кълбо. Тези езици носят името индоевропейски. Някои индоевропейски езици са съвсем близки помежду си и тяхното родство е напълно ясно, без да има нужда от специални доказателства. Дори и без да е запознат с науката на езика, всеки може да забележи, че славянските езици са сродни помежду си, понеже голяма част от техните думи звучат еднакво или приблизително еднакво. При други езици обаче, които принадлежат към същото езиково семейство, като например българския, френския, арменския, родството може да се установи само по научен път с помощта на сравнително-историческия метод. Който не е запознат със сравнително-историческия метод, не може да открие никакво родство между такива съображения в кръга на индоевропейските езици се различават няколко езикови групи:

Славянски езици. Дели се на три подгрупи: южна, западна и източна.

Южнославянска група: български, сръбски, хърватски и словенски; страобългарски език.

Източнославянска група: Руски, белоруски, украински. Преди 6-7 столетия са съставяли един език – староруски.

Западнослвянска група: полски с кашубски, чешки, словашки, горнолужишки и

долнолужишки, полабския език (отмрял през XVIII – p.Eлба), словинския език (отмрял неотдавна).

            Балтийски езици. Днес се говорят 2 балтийски езика: латвийски и литовски. Към тях принадлежи и старопруският език, който се е говорел от обитателите на Прусия и е отмрял към края на XVII в.

            Балтийските езици стоят най-близо до славянските езици. Обикновено те се свързват в една обща група – балтославянски езици. Голямата близост на балтийските езици личи добре в лексиката, фонетиката, морфологията и словообразуването.

            Германски езици. Германските езици се делят на три групи: западна, северна и източна.

   Западногерманската група: немски, холандски, фламандски, английски, фризийски, африканс (диалект на холандския в Южна Африка).

Северногерманската група: шведски, датски, норвежки, исландски, фарьорски. Произлезли от руническите надписи.

Източногерманската група: вече отмрели езици. Най-важен е готският.

След балтийската германската група е може би най-близката група до славянската. Днес сродството им може да се установи само с помощта на сравнително-историческия метод.

Келтски езици. Делят се на три групи: гаелска, бритска, галска.

Геалска група: Ирландски, шотландски, манкски (о. Ман).

Бритска група: бретонски език (п-в Бретан, Западна Франция), уелски, корнуолски (отмрял през XVIII в.)

Галска група: отмрели.

Келтските езици са претърпели доста промени, поради което родството между ирландски и български може да се определи само въз основа на сравнително-историческия метод.

Италийски и романски езици.

Италийски езици: латински, оскийски и  умбрийски.(Централна и Южна Италия)

Романски езици: развили се от латински; френски, провансалски, португалски, галисийски (Западна Испания), испански, каталонски, италиански, реторомански (Северна Италия и Швейцария) и румънски.

Албански език.

Гръцки език.

Арменски език.

Ирански езици: персийски, афгански (пущу), таджикски, осетински, авестийски (отмрял), пехлевийски (отмрял), согдийски (отмрял), хорезмийски (отмрял).

Индийски езици. Ведически староиндийски (отмрял), санскрит (отмрял), хиндустани, бенгали, бихари, маратхи.

Отмрели индоевропейски езици. Хетски език, лувийски, палайски, лакийски, лидийски; тохарски езици – тохарски А и тохарски Б.

Семито-хамитски езици. Семитска, египетска, либийско-берберска и кушитска групи.

Семитските езици се делят на три групи: южна, северна и източна.

Южната група: арабски и етиопски езици.

Северната група: ханаанска (финикийски, староеврейски, моавитски, угаритски –отмрели; само староеврейският е възстановен изкуствено и е жив и сега) и армеиска (арамейски, сирийски, мандейски, айсорски) групи.

Източната група: асирийски, вавилонски (общо название акадски език)

Далечно сроден със семитските езици е и египетският.

Към хамитско-семитската група принадлежат и либийско-берберските езици и кушитските езици.

Тюркски езици. Делят се на два големи клона: западен и източен.

Към западния клон принадлежат четири групи: булгарско-чувашка (булгарски или прабългарски, хазарски и съвременния чувашки), огузка група (огузки, туркменски, трухменски, отмрелите езици на печенегите, узите, гагаузите; османо-турски или селджуко-турски, азърбайджански), къпчакска група (отмрелия къпчакски език, караимски, кумански, карачаево-балкарски, татарски, башкирски, ногайски, казахски, каракалпакски) и карлукска група (узбекски и уйгурски).

Към източния клон принадлежат две групи: уйгурска група (уйгурски, тувиснки, якутски, хакаски, шорски) и киргизко-кипчакска (киргизки и алтайски).

Съществуват и други класификации на тюркските езици. По една от тях, която взема пред вид фонетически особености и историко-географски съображения, тюркските езици се делят на шест основни групи:

булгарска или р-група;

уйгурска, североизточна или д-група;

кипчакска, северозападна или тау-група;

чагатайска, югоизточна или таглук-група;

кипчакско-туркменска, смесена или таулъ-група;

туркменска, югозападна или ол-група.

Далечно сродни с тюркските езици се смятат монглските – монголски, бурятски, ойротски. Най-близка до монголските езици от тюрските езици е булгарско-чувашката група. Далечно сродни с монголските и тюркските езици се смятат тунгусо-манджурските езици – евенкийски, евенски, нанайски, манджурски. Тюркските, монголските и тунгусо-манджарските езици се означават с общото име алтайски езици. Има предположение, че корейският е сроден с алтайските езици.

Угро-фински езици.  Делят се на две групи: угърска и финска.

Към угърската група спадат унгарски, мансийски, хантийски.

Към финската група спадат фински (суоми), естонски, мордовски, марийски, саамски. Далечно сродни с тези езици се смятат самодийските езици – ненецки, енецки, нганасански, селкупски.

Кавказки езици. Делят се на четири групи: картвелски, абхазо-адигейски, дагестански и вейнахски. Родството между тях не е напълно установено.

Картвелските или южнокавказките са грузински, зански и свански.

Абхазо-адигейските или западнокавказките са абхазки, адегийски, кабардински и убихски.

Дагестанските са аварски, лакски, лезгински.

Табасаранско-дегестанските се обединяват с вейнахските в една група – дегестано-вайнахски или източнокавказки.

Изкуствени международни езици

Най-сполучлив опит за създаване на изкуствен език е „есперанто”. Граматиката е изключително проста: окончанието за сегашно време на глаголите е –as, за минало – is, за бъдеще –оs, за императив –u и пр. Речникът му  обхваща международната лексика, а останалите думи са главно от романските езици.

Езиците на Балканския полуостров

Отмрели езици

Пеласгийски. Отмрял много отдавна. Вадим заключения за него от най-старите местни названия от Гърция. Бил е близко сроден с тракийския език.

Тракисийски и дако-мизийски. Известни са съвсем оскъдно. Известни са географски имена и за запазени и до днес – Лом, Места, Осъм, Марица.

Илирийски. Запазени са някои географски понятия: Драва, Сава, Дрина.

Македонски. В древността древните македонци са били погърчени.

Фригийски. От тук се е развил арменския език.

Клетски. Незначителни следи в нашата топонимия.

Прабългарски. Езикът на Аспаруховите българи. От тюркски произход.

Живи езици

Южнославянски езици: български, сръбски, хърватски, словенски, македонски.

Старобългарският е най-старият писмен език на славяните. Използван е за писмен език и от другите славянски народи – руси, чехи (моравци), сърби, хървати, словенци.Сърбохърватски – вече не съществува. Сърбите си служат с кирилица и латиница, а хърватите само с латиница. Има разлика в граматиката и лексиката.

Гръцки – Един от най-старите езици на Балканския полуостров. Най-дълга писмена история от всички индоевропейски езици.

Албански - Лексиката съдържа доста романски, гръцки, български и турски думи.

Румънски –Той се е развивал под голямото въздействие на българския и затова в него има много български думи.

Турски – Спада към огузката група.

Еврейски – днес е известен по името иврит. По-голяма част от евреите на Балканския полуостров говорят шпаньолски

Арменски – Говорят на западен арменски диалект.

Гагаузки – Принадлежи към огузката група.

Татарски – Принадлежи към кипчакската група.