Лексикология и лексикография. Тема 18

V. Лексикология и Лексикография


1. Предмет и задачи на лексикологията

Лексикология- наука за думата и речниковия състав (лексема и лексика).

Думата е основна единица на езика и заема основно място в езиковата система. Думата осъществява връзката между хората; между езиков и не езиков свят. Думата назовава. Невъзможно е да се даде точно определение на думата. Лексемата е крайно сложно явление, доклокото в нея като основна функционална единица се пресичат останалите езикови единици (съставена е от морфеми, самата тя е градивна единица на словосъчетанието и изречението). Основните проблеми, който са предмет на лексикологията са : 1. думата като явление на езика в лингвофилософски аспект; 2 думата в съотношението език реч; 3 думата в план на съдържание; 4 думата в план на парадигматика; 5 лексикалната система в разслоението й на пластове по различни показатели.

2. Обща теория на думата

Значението на думата не се изчерпва с понятието. Думата е название на понятието, което назовава обекта. ( сетете се за онзи триъгълник обект- езиков знак – понятие). 1. Денотативен аспект на значението на думата- връзката ез. знак – обект; функцията да именува. 2. Сигнификативен аспект- материалната страна на думата към мисловната част; може да се изменя с развитието познавателната дейност на човека. 3 . Прагматичен аспект- връзката дума – потребител на ез. знак ; налага се в речта, всеки внася свои конотации. 4. Собствено лингвистичен аспект- стойност на ез. знак – отношението на дума с дума от същия речник, отношението на думите помежду им.

3. Думата като единица на лексикалното равнище на езика. Лекса, алолекса, лексема.

Потокът на речта може да бъде сегментиран на лексикално равнище- всеки от получените речеви сегменти като отделен екземпляр се означава с термина лекса (лекс). Всеки лексикален речев сегмент, т.е. всяка лекса , по същество е словоформа (граматичен вариант) на дадена дума като речникова единица. С отъждествяването на отделни лекси като словоформи на една дума се извежда лексемата като обобщена дума-тип. Доказаните лекси като вариативна единица на лексемата се наричат алолески. Лекса се смята за алолекс на дадена лексема, ако отговаря на: а) общност на лексикалното значение; б) противопоставеност на граматични значения в рамките на една и повече граматични категории; в) принадлежност на лексите към даден лексико-семантичен ред ( на словоформите като части на речта). Лексемата е единица на лексемното равнище като подсистема на езика. Тя е и единица на езиковата структура. Лексемата се разглежда като инвариант спрямо своите варианти- алолексите. Лексемата не е проста съвкупност от алолекси. Те образуват парадигма или клас от алолекси, които се намират в определени парадигмични съотношения. Лексемата се реализира в потока на речта чрез своите алолекси. ( лексема- ученик; алолекс- ученикът, ученици…). Лекса ( думата като речеви сегмент), Алолекс ( думата като словоформа), Лексема ( думата като езикова и речникова единица). Съществуват термините глоса и глосема. Вокабула –думата като речникова единица т.е. всяка една от словоформите във всяко едно от значенията си. Трудността да се разграничи отделната дума в потока на речта от съседните й думи и от съседните и по йерархия- морфема, словосъчетание и изречение, обхваща няколко случая

- дума- фонетична дума. Под фонетична дума се разбира отрязък от текста между две паузи, изговорен с едно ударение. Фонетичната дума не съвпада с думата като речева единица (лекса). Някои думи нямат свое ударение за това се произнасят заедно съм съседната им дума. (енклитики, проклитики). Границите на думата не могат да се определят от произносителните поузови граници на фонетичната дума.

- Дума-правописна дума. Ортографична дума- думата, взета като последователност от букви (графеми) в нейния правопис. И ортографичната дума не може да бъде критерии за сегментиране текста на думи заради различния правопис, който може да бъде възприет, спорните правописни случаи и т.н.

- Дума- сложна словоформа. Сложните граматични форми (на глаголи (ще пиша), на определителния член (the book, а на бълг. книгата), сравнителните частици по и най) също не могат да са критерии за определяне границите на думата. Сложните форми са словоформи на една дума, но съставени от две думи.

- Дума- служебна дума. Някой признават за думи само пълнозначните думи. Но признаването на служебните елементи за самостойни морфеми улеснява значително определянето границите на думата.

4. Думите според съотношението между изразяването и съдържанието.

Лексемата в план на изразяване. Фонемният състава на лексемата в своята цялост се определя като материален въплатител (звукова обвивка) на нейната смислова страна. (Проблемът за език и мислене). Същността на материалната страна на думата като знакова единица се определя като неин план на изразяване. Да бъде разглеждана лексемата в план на изразяване означава фонемният й състав да се разглежда като цяло спрямо фонемният състав на нейните алолекси или на други лексеми, а не изменението на фонемите в тяхната самостойност в границите на думата. Фонемният състав на лексемата е последователност от фонемните състави на изграждащите я морфеми. Всеки език има свои закономерности при изграждането на лексемата от фонемите (последователност, съчетание на фонемите).

Думите могат да бъдат еднакви в план на изразяване- да имат един и същ фонемен строеж, и различни в план на съдържание- да имат различно лексикално значение. Според вида на сходството (пълно или непълно) във фонемния състав се говори за:

- омоними- еднакви в план на изразяване- и при изговаряне и при писане (коса- коса)

- омофони- еднакви в план на изразяване само при изговаряне, различни при писане (куп- куб, пот- под)

- омографи- еднакви в план на изразяване само при писане, различни при изговаряне (вълна- вълна ( разлика е ударението))

Според своя произход омонимите биват:

1. омоними възникнали от различни думи по произход

а) две славянски- син- син

б) българска и чужда- клас- клас

в) две чужди- бас- бас

2. омоними, развили се от една и съща дума чрез разпадане на полисемията- кълбо- кълбо

Омонимите могат да бъдат:

а) пълни- омонимията засяга всички словоформи на двете лексеми (коса, косата, коси..)

б) частични- омонимията засяга само част от словоформите на двете лексеми- син- синове, син- сини. Частичната омонимия се дължи на различията между лексемите по род или като части на речта.

Омонимия, омофония и омография може да има и между словоформите на една и съща лексема (ходи ( сег. вр.)- ходи (мин. Вр.). Подобна омонимия се появява и при граматични форми на сродни думи като различни части на речта: човешки съдби- говори човешки.

Вариране на лексемата. Лексемата подобно на другите езикови единици също притежава свойството вариране. Освен чрез своите алолекси като речеви единици лексемата може да варира и е самата система на езика във вид на фонетични и граматични варианти и чрез тях в потока на речта. В някои езици се срещат така например дублети (двойни форми) на фонетична, морфологична и граматична основа, които се разглеждат като правописни варианти в плана на изразяване.

Фонетични варианти на думата в българския език са правописните дублети: жетва и жътва, джеб и джоб, воин и войн и др. Веки един от тях има свои словоформи. Това две думи ли са или два варианта на една дума? Има две възможности а) да се признаят за две лексеми с техните алолекси, б) да се признаят за разновидности на една лексема, всеки от които да има свои алолекси.

Правописните дублети на граматична основа се различават а) чрез словообразователни морфеми- бакелитов и бакелитен,запланирам и запланувам, трезв и трезвен и др. б) чрез формообразувателни морфеми- проблем и проблема, флот и флота, маза и мазе и др. Всеки от тези дублети има свои словоформи, на дали са две отделни думи или варианти на една дума. Възможността е само една- двойните форми да се признаят за две самостоятелни лексеми.

Морфологични варианти са правописните дублети въз основа на част от словоформите на думата: а) дължащи се на фонетична промяна- залци и залъци (залък), оловна и оловена (оловен); дължащи се на редуване на различни окончания- знам и зная, прътове и пръти. Това са варианти на една и съща словоформа.

Лексемата в план на съдържание. Лексемата може да бъде разглеждана в план на съдържание (смисловата й страна). Планът на съдържание на лексемата е единство от два семантични компонента: лексикален и граматичен. В план на съдържание известна част от лексемите могат да бъдат свързани в редове въз основа на пълна или частична общност между значенията си.

Синоними. Това са думи с различна звукова форма, но с еднаква или близка семантика. Различаваме пълни и непълни синоними. Пълните/ абсолютните синоними са с тъждествени значения, като те са взаимозаменяеми във всякакъв контекст. Най- често са домашна дума и заемка- гвоздей и пирон, гласна и вокал. При непълните/ частични синоними значенията не съвпадат напълно. Оформят се синонимни редове/ гнезда като начело се поставя лексемата с най- общо и неутрално значение (помещение- стая, спалня, зала). Синонимният ред може да включва и градация или да съдържа словосъчетания (разбивам и правя на пух и прах). Близостта на значенията може да изразява емоционална наслойка или социална оценка: а) стилистична неутралност или оцветеност- лице- муцуна; б) положителна или отрицателна оценка- въстание- метеж; в)степенуване на стилистичната оцветеност- хубав- красив- разкошен; г)различие по един семантичен компонент- виждам- взирам се. Съществува и граматическа синонимия- млъкни- ще мълчиш.

Антоними. Явлението антонимия се заключава в противопоставянето чрез словесни средства на неща, свойства, действия. Антонимната парадигма може също да е многочленна. Рядко съществува пълна антонимия. Прибавянето на не- не винаги осигурява идеята за пълно противопоставяне. В художествената литература съществуват примери за противопоставяне на лексеми, които във всекидневната реч на са опозитивни. Омоантонимия- хайдушки- хайдушки Балкан и хайдушки грабеж.

Пароними. Определят паронимите като еднокоренни думи, близки по звучене, но с различни или пък с частично съвпадащи значения, или като разнокоренни думи, близки в плана на изразяването. Склонни сме да отделим по- широки граници на това явление: от думи, които се различават по един единствен звук (ефектен- афектен), до група думи, които поради някакво най- общо сходство в звученето с в строежа си неволно могат да се свържат в езиковото съзнание на човека (инструктирам- инкрустирам). Към праонимите се отнасят и думи, които са съставени от едни и същи материални единици, но с различна подредба (ларва- лавра). Между паронимията и народната етимология има връзка.

5. Семасиология. Семантично равнище на лексемата.

Семасиологията като раздел на лингвистиката е наука за смисловото съдържание на езиковите единици и в частност на лексическите значения на думите.лексемата в план на съдържание може да бъде разглеждана в два основни аспекта: а) семантична същност на думата ( да се разгледат значенията й като система в тяхната структурна обусловеност); б) семантични съотношения между думи (да се разкрият връзките между техните значения и по този начин да бъдат създадени въз основа на определен семантичен признак парадигми от думи.

Лексикално и граматично значение. Съдържателната страна на думата включва два основни компонента: А) известно съдържание, свойствено само за нея, се определя като лексикално значение; б) известно съдържание, свойствено освен за нея още и на други думи е указание за принадлежност на думата към някакви общи разреди- граматичните категории- и се определя като граматично значение.

Сема, семема и алосеми. Думите имат по няколко значения, с които се употребяват в речта. Всяко едно от тях като план на съдържание на думата като речева единица се означава с термина сема, т.е. лексемата притежава няколко семи. Всички семи на лексемата при нейните конкретни употреби в текста се образува семантична парадигма на лексемата като съвкупност от алосеми, т.е. от конкретните реализации на лексикалното значение в речта. Въз основа на алосемите се извеждат основните семантини признаци, които се обобщават в семема. Семемата е планът на съдържание на лексемата. Семема и алосеми са в отношение инвариант и варианти.

Моносемия и полисемия. Когато думата има само едно значение (сема) се говори за еднозначност или моносемия на думата. Когато тя има две или повече значения, се говори за многозначност или полисемия на думата. Моносемията е рядка. Най –често това моносемни думи са архаизми, диалектизми или термини от науката или от техниката. Полисемията е широко разпространена. Появата й се дължи на невъзможността всички предмети, явления, действия в природата и обществото да бъдат пряко назовани. При конкретната употреба на думата тя носи само едно значение, като то се разбира от контекста и речевата обстановка.

Видове значения на думата. Въз основа на видовете връзка между алосемите се говори и за видове значения на думата.

1. Според това дали с думата предметът се назовава пряко или косвено: а) пряко или номинативно- с него думата изпълнява номинативната си функция- да бъде пряко название на предмета; б) преносно- чрез него думата става изразител на друго понятие, означава друг предмет или признак въз основа на някакво сходство или смислова връзка.

2. Въз основа на производността като критерий значенията биват: а) основно- послужило е за образуване на другите значения и е техен смислов център; б) производно- образувано е от основното или от друго производно. Семемата е обобщение на всички семантични признаци на своите алосеми.

Конкретно значение- предмета се мисли като цяло.

Абстрактно- мисли се само някоя страна, свойство или признак на предмета.

Видове преносни значения: метафора-черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на асоциации, свързващи прякото и преносно значение; метонимия- дума или израз с преносно значение, при която названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях; синекдоха- вид метонимия- означаване на предмет чрез част от него.

Семантично поле. Лексикалните значения на група думи могат да бъдат свързани с една и съща сфера от действителния свят. Значенията на думите като заместници на предметите от един такъв кръг принадлежат към едно и също семантично поле и образуват тематична група. В семантичното поле значенията могат да влизат в различни съотношения: а) йерархична подчиненост- хрътка – куче; б) част от цяло- минута- час; в) съподчиненост- булдог- куче; г) стилистична съотнесеност- куче – пес. Интегрален признак на семантичното поле е този, който обединява думите в групата. Диференциален е този , които отделя думите в полето.

6. Развой на лексикалното значение. Лексикалното ниво на езика най- лесно се променя. Два са основните процеси в развоя на лексикалното значение на думата: разширяване и стесняване. Под разширяване на значението се разбира увеличаване на семантичния обем на думата в диахронен план т.е. в миналото дадена дума е била носителка на по- ограничено по обем понятие, а впоследствие тя започва да се свързва с по- широко по обем понятие. При стесняване на значението се намалява първоначалният семантичен обем на определени думи (лято- днес само един от сезоните, преди е означавало и година). Съществуват процеси на поява на нови думи и на отпадане на думи.

7. Речников състав на езика. Речниковия състав на езика се състои от думи, наследени от общия праезик, от думи, които са производни от наследените, от заемки от чужди езици и производни на заемките. Броят на думите в един език не може да се определи точно. Трудността идва от това дали дадена дума е самостоятелна или е разновидност на друга дума.

Основния речников фонд се състои от най- често употребяваните думи, познати на всички. Те са словопроизводни и притежават старинност. Предимно са названия на по- устойчиви предмети и явления от природата, означения на човека и неговия бит, означения на обикновени животни и растения, глаголи означаващи основни действия, качества, числителни и служебни думи.

Заемки. Заемките може да стават директно или чрез друг език. Заемат се не само думи на и значения (калкиране- дума или израз преведени дословно от чужд език)( пр. влак). Има потребни заемки, за които нямаме собствена дума и непотребни (чуждици), за които имаме собствена дума.

Пуризъм- изчистване на езика от чуждиците.

Неутрална, експресивна и емоционална лексика. Тя служи за придаването на определен оттенък на речта. (жаргони, вулгаризми)

8. Фразеология. (гр. phrasis - израз, logos - наука) наука, която изучава устойчивите словосъчетания. Фразеологизъм- Устойчива фраза, обикновено с преносно значение, употребявана като готова единица в речта. Фразеологизация – процес, при които по силата на езикови и извънезикови фактори с времето речевата практика формира устойчиви структури, който се използват готови в речта (фразеологизми).

Видове: идиоми- фразеологични словосъчетания, чиито смисъл не можем да изведем от техните компоненти (От игла до конец). Те са непреводими от един език в друг. Фразеологични словосъчетания- устойчиви изрази с единно, цялостно значение, чиято връзка с отделните компоненти не е напълно затъмнена. Могат да се превеждат на друг език.

9. Табу и евфимизъм

Табу е дума заета от полинезийски език. Означава забрана, простирача се върху определени предмети и действия или върху акта на назоваването, именуването (езиково табу). Езиковото табу представлява забрана са се изговарят названията на някои предмети или явления поради суеверие, страх от природни или свръхестествени сили, морално- етични съображения. Най- често се табуират имена на животни, на митични същества и зли сили, имена на мъртви, имена на воините.

Евфемизмите (гр. еu “добре” и phemi “говоря”) – думи или изрази, заместващи други, които са станали “опасни”, груби, неприлични, изобщо неподходящи. Най- често се използват евфемизми при название на болести, смъртта, части на тялото, естествени функции на организма, недъзи и др.

10. Етимология. (от гр. etymos “истински” (произход, значение) и logia “наука”). Занимава се с произхода на думите. Крайната цел на етимологичното изследване е достигането до архетипа, т.е. до изходна форма, доказана или възстановена със средствата на сравнително- историческия метод. Често се наблюдава разлика между онова, което изглежда напълно очевидно и строго научните заключения. Фактът, че две думи в различни езици имат еднакъв или близък звуков състав и че заедно с това (рядко) имат едно и също или близко значение, още не е доказателство за общия им произход. Борят на звуковете в човешкия език не е безкраен за това е нормално да се получат еднакви или близки комбинации, понякога свързани с близка семантика. Две думи, които нямат и един общ звук, могат да имат родство. На простите и често употребявани думи трудно се определя точна етимология (баща). Принципи на научната етимология: А) съобразяване с действието на фонетичните закони; б)стремеж да се обясни цялата дума, а не части от нея; внимателно проследяване на сложния семантичен развой на сравняваните думи.

Народна етимология. Това са опитите да се обясни произхода на някоя дума на основата на външна (звукова) прилика, като не се спазват научните изисквания на етимологизуването. Народната етимология е част от народопсихологията. Понякога в народната етимология има завидна изобретателност на механизмите на тълкуване. Някои форми получени по народна етимология са се наложили и постепенно са се превърнали в норма.

11. Ономастика (от гр. onoma “име, наименование”) е наука, която изследва различните типове собствени имена с оглед на тяхната семантика, структура, история, етимология, разпространение.

1. Антропонимия- занимава се със собствените имена на лица (лични, бащини, фамилни), с названията на родове, с прякорите и прозвищата, с псевдонимите и крипонимите. Обект на изследване са и съкратените и умалителни форми на личните имена. Личните имена могат да са домашни, заети или защитни. Фамилните имена са по- късно явление производни са на лични имена, прякори, свързани с поминък, название на селище и др.

2. Етнонимия- изучава наименованията на племена, нации, народи, етнически групи и пр.

3. Зоонимия- собствените имена на домашни животни.

4. Фитонимия- имена на уникални растителни представители (Байкушевата мура)

5. Теонимията- имената на божества.

6. Астронимия/ космонимия- названията на извънземни тела, планети, звезди, комети и пр.

7. Вентонимия- имена на ветрове (фьон)

8. Топонимия- наука за земеписните имена. Макротопонимия ( ориентирана към по- големи обекти) и микротопонимия (названия на пътища, ниви, ливади и пр.)

- ороними- названия на особености на релефа

- хидроними- имена на води

- спелеоними- имена на пещери и други подземни кухини

- ойконими- имена на населени места

- урбаноними- названия на улици , булеварди, площади и пр.

Ономастиката има тесни връзки с историята, етнологията, археологията, географията, диалектологията, литературната наука. С нейна помощ се решават редица етнолингвистични проблеми.

12. Лексикография. е науката, която се занимава с въпросите на списването на речници. Видове речници: граматични, синонимни, тълковни, фразеологични и др.