Разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни,
преобразуване на различията между дифтонгите и дифтонгоидите по дължина в
различия по интонация. Произход и същност на праславянската акутна и
праславянската циркумфлексна интонация.
Ж) промени в областта на дифтонгите – поява на интонацията
*сливане на дифтонг с начална гласна а/о
Ai,oi >
ai
Au,ou >
au
*изравняване по дължина на обикновените и свръхдългите
дифтонги (вторите губят дължината си) Разликата между тях става по интонация.
Обикновено стават дифтонги с циркумфлексна, а свръхдълги – с акутна интонация.
Същото важи и за дифтонгоиди, завършващи на сонори.
Ai au ei eu > циркумфлексна интонация на обикновен дифтонг -
върху втория елемент
Ai акутна интонация – върху първия елемент
Не е ясно дали интонацията се появява само в ударените срички или във
всички.
Акустична същност на праславянските интонации: акут – възходяща,
циркумфлекс – низходяща
Сливане на индоевропейските гласни а и о – спорове
относно характера на появилата се (или оцелялата) след сливането гласна.
Доводи.
З) сливане на индоевропейските кратки „а“ и „о“ (общо за балтославянските, ~герм,
индоирански, хетски) В праславянски са се слели и дългите а,о (по-късен процес;
не е засегнал балтославянските езици)
К.и.е. *domos > стб домъ
*ar- > орią / оратн
Лат. Domus, aro/arare
Изводи: ранната праславянска фонологична система – близка
до късната индоевропейска, но по-опростена в сравнение с нея: гласни, съгласни,
сонори, дифтонги.
No comments:
Post a Comment