12. Ранни праславянски фонетични изменения – съгласни

Сатемизация на палатализираните задноезични съгласни, изгубване на аспироваността на съгласните, загуба на лабиализоваността на задноезичните съгласни, запазване на противопоставянето на съгласните по звучност-беззвучност, поява на съгласната х, опростяване на двойните съгласни.

Измененията, след като ранният праславянски става обособен самостоятелно индоевропейски език. Повечето от тези изменения са общи и за балтийските езици, т.е. са балто-славянски.

А) сатемизация    k’ -> s ,  g; ->z

                                  š           ž

Възможно е тези преходи да са се осъществявали през š и ž съответно.

Б) запазване противопоставянето по звучност - беззвучност на съгласните, но предиханието отпада => противопоставяне аспирация – неаспирация

B+bh -> b   d+dh-> d,  g+gh-> g,  gu+guh->gue (лабиализирано)

Пример: *bel- (голям,силен,хубав)  *bher – (нося)

Стб бол‘ьн                           берą (само в славянските ез коренът е изменил значението си = вземам)

Ст.инд. baliyan                    bharami

Лат. Bilis                              fero

*domos                            *medhu (алкохолна напитка от мед)

Стб домъ                          медъ

Ст.инд. damah                  madhu

Лат. Domus

В) загуба на лабиализоваността на задноезичните съгласни

Gu+g=g     guh+gh=g    => gu+g+guh+gh = g

Ku+k = k

Пример: *ku   *tt

Лат. Quattuor ;   лит. keturi

                          Стб четъiре

Д) поява на съгласната „х“

Правило: след i,u,r,k: s=>x (ch) Възможно е отново: s-> š  -> x (например в литовски)

Стб мъхъ           лат. Muscus       анг. Mass       

Стб мъiшь         лат. Mus             анг. Mouse

Същият преход има в иранските езици. В балтийските – не толкова добре представен. В литовски се случва  s-> š  само при определени фонетични условия.

Стб врьхъ                                                          лит. viršus

Ветъхъ (>вехт = стар; стар е нова дума)        vetušas

Блъха                                                                 blusa

Тихъ                                                                    teisus

Соухъ                                                                 sausas

Други източници на раннопраславянски х-> в стари германски заемки (готски: hlaifs -> стб хлябъ – вид стопанска постройка; hlaiw – хлябъ). Появява се и в експресивната лексика.

Е) развой на сричкотворните сонори (общ процес с балтийските езици)

В късния индоевропейски и 4-те могат да бъдат сричкотворни. В раннопраславянски те се разпадат на дифтонгоиди като пред сонора се появяват гласните i или u.

                                                                                            R, l, m, n  > ir,ur, il, ul, im, um, in, un

Пример: к.и.е. *ulkuos>р.прасл. * Uilkas>(~ IXв.) *vьlkъ>*vl’kъ

Готски: wulfs , лит. vilkas, лат. Lupus

През  IX-Xв. се появяват наново сричкотворните r,l във връзка с отварянето на сричката, чр са вече твърди и меки. Сричкотворните m,n не се появяват; те преминават в съответните носови гласни.

Изводи: ранната праславянска фонологична система – близка до късната индоевропейска, но по-опростена в сравнение с нея: гласни, съгласни, сонори, дифтонги.