1. Домашна лексика - това
са думите наследениот праславянски, прабългарски
и старобългарски език. Това са думи, създадени на диалектна основа,
преминали в книжовния език.
*3-2в. пр. хр.:
майка,брат,сестра, син, дъщеря, жена (за родство), блато, бряг, вода, море,
сняг, луна (за прир. явления / обекти), вълк, коза, бик, вол, овца, гъска
(животни), огън, пещ, дим, сол, месо, кост (предмети – домашен бит/стопанство),
бял, бос, жив, зъл, ям, живея, имам, нося, виждам (осн. признаци на действия)
*общославянска/праславянска
лексика: първи векове сл. хр. до 7в.
-части от човешкото тяло – гърло,
зъб, нос, нога, око, тяло, глава, брада, шия, ухо, ръка, коляно, лице
-роднински названия – внук, дядо,
син, свекър, тъст, баба
-названия на места, части на
жилището – ведро, дом, изба, праг, стена, стол, село, град,храм,сито
- продукти и оръдия на труда –
зърно, лен, тъкан, платно, слама, квас, мотика, лопата, сърп, игла, нож, пила,
шило, стан, хляб, каша, масло, месо, мед, сирене
- растения и дървета – бреза,
дъб, клен, липа, ела, ръж, ясен, орех, жито, пшеница, грах, лист, гъба, малина,
просо, ечемик, овес, мак
- животни и птици – агне, звяр,
жаба, заек, змия, риба, муха, славей, гъска, лястовица, комар, пчела
- време и понятия от общ. живот и
дух. сфера – гадина, век, лято, месец, ден, нощ, час, миг, утро, вечер,
държава, език, война и др.
Глаголи: кося, квася, сека, тъка,
доя, държа, шия, плача, горя, зная
Прил. имена: добър, кисел, стар,
хитър, малък, лек, висок, остър, топъл, солен, студен, здрав
Наречия: там, вън, сега, вътре,
вчера, къде
Числ. имена: един, две, три, пет,
седем, осем, десет, девет, сто
Местоимения: аз, ти, той, вие,
мой, кой, наш, ваш
Предлози: от, без, в, до, за, с ,
у , при, над
Съюзи: и, в, но, да и др.
Нови значения: крепост – сила,
брашно – ястие, храня – пазя, гора – планина, вар – горещина
*Тракийски и прабългарски
думи: белег, бисер, бъбрек, вуйчо, делва, зълва, калпак, книга,
кумир, сабя, сан, сукман, тояга, чаша, чертог, шаран, шарка, шатра, шейна,
шиле, щурей и др. Диалекти: балван (буца пръст), белчуг (халка), буля (леля),
калина (зълва), крагуй (сокол), кърчаг (стомна), самсур (лош) и др. Производни
думи: възвишение, износя, безсилие, писание, учение, свещеник, спасение,
разкаяние, дъбрава, клеветник, учител, божество, сеитба, сватба, добрина,
лицемерие, богоявление, добродетел, злодей, законодател и др.
2. Заети
думи – ранни заемки от слав. езици: блюдо, броня, бук, княз,
шлем, меч, котел, кладенец, художник (старогерм.); рай, бог, мед
(иранско-скитски); слуга (келтски), брадвам скут (готски).
Главно английски, но
международни: бартер, бизнес, дилър, фиксинг, дистибутор, оферта, спонсор,
трансфер, холдинг, офис, рейтинг, рекет и др.
Заемки:
балкон, гара, захар, баня, тунел, консерва, шосе
Чуждици:
комюнике (съобщение), индиферентен (безличен, безчувствен), агресивен
(нападателен)
Екзотични думи/Екзотизми:
предмети/явления от бита на др. народи – (парични единици) гулден, долар,
динар, драхма, крона, лира, марка, песо, сантим, су, франк, фунт, цент, шилинг,
юан; имена на длъжности, звания, професии – аятолах, жупан, лорд, мер, мистър,
синьор, матадор; природни и геогр. особености – каньон, баобаб, евкалипт,
мистрал, пума, айсберг, пампаси; национално и традиц. облекло – кимоно,
фередже, сари; ястия и напитки – лаваш, мацони; учреждения и организации –
райхстаг, бундестаг, сейм, хурал, вермахт; нац. обичаи и традиции, предмети от
бита – лезгинка, чайхана, гондола, самба, бандура, кунгфу и др.
Варваризми:
гуд бай, о кей, адио, чао; латински – veto (забранявам), cito (срочно), homosapiens
(разумен човек), finitelacommedia
(представлението свърши), френски – teteatete (насаме), ergo (следователно) наред с ан фас, ан блок и др.
Интернационална (международна)
лексика: култура, музика, партия, курс, инфромация, институт,
диктатура, класификация, реформа, санкция, литература, цивилизация, инерция,
прогресивен, реакционен, анализирам, енергия, капитал, театър, принцип, радио,
пропаганда и др. Латински – култура, министър, церемония; гръцки – хигиена,
патос, химн; френски – актьор, ансамбъл; английски – спорт, митинг. Създадени
от учени и специалисти – телефон, микрофон, аквариум, стратосфера, плурализъм,
спектограф, телевизия, компютър и др.
Представките а-, анти-, архи-;
суфиксите –изъм, -ист, -лък, -ирам
3. Думи от сродни езици-
това са думи, преминали в българския от
другите славянски езици, главно от руски (пряко или чрез
черковнославянски)
Руски, западноевр.- невежа, бодър,
обявявам, хазаин, кънки, атом, насекомо, анапест, аналогия, гипс, гигант,
диафрагма, драма, евнух, епиграф, захар, идилия, ирония, кипарис, крокодил,
кит, корал, комедия, катедра, климат, лирика, критика, метал, метод, мелодия,
монархия, мантия, начало, точност, възторг, съдействие, съгласие, понятие,
оборот, имущество, старшина, отред, часовой, пагон, крепост, винтовка, кормило,
параход, топливо, горд, изящен, лукав, свиреп, точен.Религия:
благословен, благочестив, бран, възкресение, възмущение, дихание, достояние,
напаст, насъщен, причастие, разпятие, спасител, съпруг, утеха, учител. Глаголи:
дерзая, ругая, подозирам, тормозя, старая се, умея, уважавам; наречията:
въобще, даже, непременно, тоже. Отглаголни съществителни на –ние
(внушение, образование), сег. деят. прич. на –ещ, -ащ, -ящ (учащ,
пишещ), същ. имена с наставката –тел, –це и –ство, категорията сложни
думи (водолаз, благоразумен, езиковед). /щ, жд/
Полски
– донесение, зараза, каляска, карета, набожен, награда, поздрав, справедливост,
столица и др.
4. Думи от несродни
езици- това са думите от арабски, турски и персийски език,
които са преминали в българския под действието на различни икономически,
политически и културни взаимоотношения в миналото. Снасилствената
асимилация през робството са се настанили турските думи,
а чрез турски езикидуми от арабски и персийски- тенджера,
буркан, хаймана, яхния, кавга и др.
Турски-ага,
аскер, байрак, заптие, куршум, барут, сачми, топ, фишек, занаятчия, арабаджия,
берберин, бозаджия, еснаф, занаят, калфа, ортак, хамалин, бюрек, баклава,
гювеч, кебап, кюфте, мусака, чорба, сарма, алабаш, бакла, бамя, патладжан,
тютюн, гарга, катър, малак, бохча, дюшеме, кюнец, таван, торба, чувал, чиния,
калпак, пешкир, чорапи, яка, серсемин, акъл и др. Абстр. същ. имена:
дередже, зор, кахър, мерак, рахат, хаир; прил. имена: ален, бозав,
кирлив, калпав, серт, сербез; наречия и сл. думи: барем, гиди, дип,
демек, зер, санким, таман, язък. Наставките –джия, -лък (-лик, -лук).
Днес: топка, кофа, пейка, фиданка, копче, килим, колан, каймак.Фонетични
особености: дж, бю, вю, кю(джезве,бюрократ).
Арабски – акъл,
адет, ахмак, ашлак, бадем, бакалин, беля, берекет, джоб, джамия, джебчия,
ерген, инат, кибрит, локум, файда, факир, хаймана, халва и др. Адмирал,
алгебра, алкохол, алманах, арсенал (междун.)
Персийски –
хан, хамбар, кюше, бакшиш, бахча, бостан, гердан, гюлле, джам, долап, дюшек,
зарзават, механа, ошаф, памук, туршия, чадър, чаршаф, ченгел, черга, шибой,
юрган и др.
5. Думи от
балканските езици-думи от гръцки, албански, румънски
Гръцки -
килер, трендафил; евангел = благовест
*църковни/манастирски термини
през вт. пол. на 9в. – антихрист, ангел, дякон, ерес, евангелие, игумен,
калугер, монах, митрополия, псалтир, патриарх, демон, параклис, схима, апостол,
архиерей, икона, панихида. Науки – аритметика, астрономия, философия,
граматика, риторика, история, география.
*12-14в. бивол, вишна, ехо,
креват, кокал, керемида, килер, камила, лента, ливада, мрамор, магданоз, молив,
евтин, колиба, кораб, креват, палав, пирон, сандал, хоро, цвекло, скара,
стомна, стомах, тиган, фенер, фурна, трион, тетрадка, трапеза, хиляда и др. Заповедните
форми: ела, елате; звателна частица: море; съюзът: макар.
Имената:
Александър, Анастасия, Ангелина, Андрей, Атанас, Васил, Георги, Димитър,
Евгения, Евдокия, Елена, Кирил, Методий, Петър (Камен), София, Стефан, Тодор
(Божидар), Филип (Богомил) и др.
Румънски - карначе,
бордей, маса, далавера, пахар, пунгаш, фаша, цинцарин, чутура.
6. Думи от класическите езици-еврейски,
старогръцки, латински
*еврейски- голгота,
месия, серафим
*старогръцки-аксиома,
комета, грамофон, емблема
*латински- коледа,
катинар, кумир, сак, сапун, табла, олтар, ракла, кум, поганин, цесар (цар),
баня, комин, ружа, мъст, оцет, кошуля, комкам (комка-причастие), крамола, кмет,
цер, месал, кумство, паница, дисаги, камбана, кандило, кантар, клисура,
катанец, патя, кукла, луканка, фурна. + имената на месеците
*Възраждане:
глобус, директор, градус, професор, декан, диктовка, конус, радиус, формула,
меридиан, университет, школа, студент, цимент, канцелария, арена, автор,
адвокат, нация, реакция, документ, диктатура, конституция, прогрес, република,
процес и др. Имена: Валери, Виктория, Валентина, Мариана, Юлия и др.
Научна/техническа терминология: автомобил, архитектура,социализъм, аквариум,
космордум, фотосинтеза, микроскоп, телефон, електроника, екология и др.
7. Думи от западните езици-влияние от
италиански, френски, английски, немски и др.
*немски- абзац,
айсберг, спринцовка, багер, бормашина,щанга, щека, грайфер, арест, ефрейтор,
генералитет, командир, лагер, орден, офицер, щаб, щурм, щик, винт, клапа, кран,
муфа, райбер, ролка, щайба, фасунга, шина, щепсел и др.
*френски- (най-голям
брой) буржоазия, депутат, капитализъм, класа, политика, пропаганда, революция,
адрес, аванс, актьор, амплоа, ансамбъл, антракт, афиш, балет, гримьор, партер,
рампа, турне, балтон, барета, блуза, бомбе, жилетка, каскет, костюм, манто,
палто, пардесю, дама, ресторант, десерт, компот, омлет, бисквити, бульон,
драже, коняк, майонеза, генерал, капитан, лейтенант, сержант, артилерия,
парашут, сапьор
*английски- кецове,
клаксон, волейбол, бойлер, голф, бокс, мач, шампион, болт, вагон, комбайн,
контейнер, релса, трамвай, транзистор и др. Парламент, бюджет, партия, лидер,
клуб, митинг, бойкот, блус, джаз.
*италиански-авария,
соната, дамаска, фуста, калцуни, панталони, расо, роба, фанела, банка, валута,
салдо, борса, депозит, капитал, полица, опера, ария, соло, пиано, дует,
мандолина, тенор, бас, корниз, купол, арматура, парапет, фонтан, цокъл,
мозайка, бира, бишкоти, кашкавал, лимон, олио, макарони, портокал, салата,
салам, салца, саламура, борба, казарма, интерес и др.
*испански- естрада,
балатум, албатрос, ананас, банан, болеро, габардин, индиго, какао, кокаин,
лакей, румба, серенада, цигара.
*португалски-кобра,
банан, кастанети
*холандски – боцман, брезент, буксир, вахта, катер, кран, матрос,
трюм, флаг, флот, харпун, щорм, щурман
*унгарски – гулаш, долма, кочия, куче, паприкаш
[йа] – я [йо]-йо [‘а]-ядж │٢│, дз│S│
[йъ] – я [йе]–йе [‘ъ]-я
[йу] – ю [‘у]-ю
[‘о]-ьо
к,г,х, пред „е“, „и“ = к‘,г’,х’
[к’ино], [г‘ерб]
[учител‘ът], [обичта], [стойъ], [боп],
[дъп], [б‘ал], [г‘он]
Дисимилациятае диалектно явление, предизвикано от стремежа да
сеулеснипроизношението. В книжовния език не се допуска нормативно.
Краесловното обеззвучаванее последователен звуков закон. Напр.лед[лет];мраз[мрас]; враг[врак]. Има два изкуствени случая прикраесловното
обеззвучаване: 1) когато имаме пълнозначна (със собственозначение) дума, завършваща на звучен съгласен, а следващата думазапочва с вокал, сонор, [в], [в’], имаме обеззвучаване
на звучния шумовсъгласен от предходната дума. Напр. град Искър [грат искър];
град Лом[грат лом]; град Варна [грат варна]. 2) когато имаме предлог и
следващадума, която започва с вокал, сонор, [в], [в’],
то предлога не се променя.Напр. от окото [oт окото]. Изключение прави предлога „в”, който преддума,
започваща с вокал или сонор, се обеззвучава, а пред дума, започващас [в] или
[ф], се удвоява. Закона заасимилациятадейства
в началото и всредисловието на думата. Асимилацията бива два вида: 1) регресивна-
вкнижовния език и 2) прогресивна- само в диалектите. При регресивнатаасимилация
има два случая: 1) звучен + беззвучен → беззвучен. Напр.гладко [глатко] и 2)
беззвучен + звучен → звучен. Напр. сграда [зграда].Снорите и съгласната [в]не
предизвикват асимилация. Напр. книга, клас,творец. Думите в речта не се
произнасят изолирано и при свързването имса налице същите закони както в
рамките на отделната дума. Напр. градПловдив [грат пловдив]; през полето [прес
полето].Особеностите притранскрипцията на воаклите са следните:отбелязват се с 8 графеми: 1)я- в
началото на думата или след гласна (йа);в позиция след консонант (‘а); само в
краесловие след гласна при т.нар.случаи на условен правопис (йъ); само след
съгласна при т.нар. случаи наусловен правопис (‘ъ). Напр. ягода │йагода│;
България │българийа│; бял│б’ал│; дядо │д’адо│; играят │играйът│; спя │сп’ъ│; 2)ю-
в началото надумата и след гласна (йу); след съгласна (‘у). Напр. ютия
│йутийа│; лютив│л’утиф│.Особености притранскрипция на съгласни-дж │٢│, дз│S││Sънкам│.
Има два начина за отбелязване: или като се изпишат две букви│пролетта│, или със знака задължина│пролет-а│.Задължителносeотбелязвазаконазакраесловнотообеззвучаване│брйак│и закона заасимилацията(уподобяването)
│исток│. При транскрибцията буквата „щ”несеизползва,асепише [шт].Съгласните„т”и„д”вкраесловиесеотбелязват, независимо че не се чуват
ясно. Напр. │мост│; │ношт│. Напр.ако думата е самостоятелно употребена грозд
│грост│, но ако е свързана„искам един грозд да откъсна”, се пише „д”. Малкият
„ь” не се използва│монт’ор│.
Първи случай
на условен правопис е при членуваната форма наимената (същ., прилаг., числителни и притежат.
прилаг.) от м.р. Напр. │добрийът│;│ техниът│.Втори случай на условен правопис е приглаголите
от І и ІІ спрежение във формата за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. в
сег.вр.бъд.вр. и бъд.в мин.,защото се наследявастаробългарската голяманосовка.За условен правопис говорим и при формата за 3л.мн.ч.наспомагателния глагол „съм”- │съ│. При
местоименните форми за ж.р.пълната и кратка форма също имаме условен правопис-
│нейъ йъ│.
Условията за
непрегласен изговорса следните: 1)
сричката,съдържаща ятова гласна
да е под ударение; 2) следващата сричка трябва даетвърда,а не мека(която съдържапредна гласна/е, и/или мексъгласна /ж,ч,ш,дж/); 3) думата трябва да е
общобългарска, а не заета от руския или черковнославянския език; 4)
необходимо е всички тези условияна са едновременно налице. Ако
се наруши само едно от тези условия,имаме екав изговор. Напр.
клякам-клекна; мятам-метна; сняг-снегът; смях-смешка.
Във формите за 1 и 2 л.мн.ч.в мин.св. и
мин.несв.вр., независимоот наличието на меки срички (-ме/-хте), нормата е
възприела якав изговор.По аналогия с формата за 1 л. ед.ч.В съвременния
български език се говори и за т.нар. непроменливо /я/, която е наследник на старобългарското
„j + а”. Това постоянно /я/ сепрегласява само в някои диалекти. В книжовния
език прегласено /я/ имасамо в един-два случая. Напр. поляна,
поляни, поляната и т.н.; яздя- езда.
Елизията е изпадане на звукове от структурата на думата.
Изпускане на„с” имаме, когато непосредственопред наставката стоят съгласните/ж,ч,ш,з,с/
или групите /ст, шт/. Напр. Бургас + ск →
Бургаски; кофражист+ ск→ кофражистки; Разлог + ск → Разложки. В езика е налице елизия
на„т” и „д”.
Част от тези случаи са узаконени в правописа. Напр.
овощен-овошка; прощавам-
прошка; нужда- нужен; сърдечен- сърце. Изпускане на„т” има старите елови
причастия. Опростяване на труднопроизносимигрупи
като „-стн, -стк, -стл, -зтн, -жтн, рду”. Напр. вестник,
юристка,щастлив.Вмятането на звукове, гласни и съгласни, се наричаепентеза.Вмятането в начална позиция е протеза.
От гласните
най-често се вмятат„ъ” и „е”. Вмъкване
имаме в средисловие най-вече при умалителни имена.Напр.
масло- масълце. Епентеза има и в заети думи, образувани най-вечесъс суфиксите
„-тър, -изъм”. Напр. театър, вокализъм, реализъм. Думите,които
завършват на „-тър” в членуването запазват вметнатото”ъ”, а тези на„-изъм” го
губят. Напр. театър- театърът; вокализъм- вокализмът. В мн.ч. ипри двете
категории думи вметнатият „ъ” се изпуска (елизия). Налице еепентеза на „й”
(йотация).
Вмятането
на „й”се дължи на стремежа да сеизбегне струпването на съгласни. Епентеза
на „й” има в чужди думи - лилия, София, библия.
Метатеза- преместване на
„ъ” спрямо съгласните „р” и „л”, т.еналичие на групите „ър, ръ, ъл, лъ”. В
едносрични думи групите предимноса „ръ, лъ”. Напр. гръм, кръв, тлъст, глъч.
Изключение са думите сърп,смърт, жълт, вълк. В многосрични думи положението на
„ъ” се определя отброя на съгласните
звукове. Ако следва един съгласен звук, то групите
са„ър, ъл”; ако следват две съгласни, групите са „ръ, лъ”. Напр. вържа-връзка; глътка- гълтам. Изключения има много и те са
предимно от рускиезик-гръмотевица,гръмогласен,мръсен, тръни, усърдно, повърхност,сълзлив,
избързвам и т.н. Когато имаме глагол, се гледа корена. Напр.завързвам, а не
връзвам; запържвам, а не запръжвам. Трябва да отбележимсъщо, че представката се
слага пред корена и не се гледа правилото за „ръ,лъ, ър, ъл”.
Първа палатализация:
„к, г, х → ч, ж,
ш”. Резултати най-вечеимаме: 1) при спрежението на глаголите: пека- печеш;
тека- течеш; мога-можеш; 2) в глаголи, образувани от наставка „-и, -ее”: кръг-
кръжиш; мъка-мъчиш; глух- заглушиш- оглушееш;3) в същ.имена, образувани снаставките „-ест-, -ество-, -ило-, -ина-, -ица-, -ище- и т.н.: човек-човечество;
бог- божество; широк- широчина; много- множество; семка-семчица; ръка- ръчица-
ръчище; 4) в прилагателните имена с наставките„ –ен-, - еск-, -ест-, -ичен-, -
ически-: книга- книжен; ръка- ръчен; грях-грешен; ученик- ученически; практика- практичен- практически; 5) взвателните
форми на същ. имена: войник- войниче; бог- боже; юнак-юначе.
Втора палатализация:
„к, г, х → ц, з,
с”. Резултатите са: 1) във формите за мн.ч. на същ.имена за м.р.:
подлог-
подлози; ученик- ученици;празник-
празници; монах- монаси, но орех- орехи; 2) в старите двойствениформи на „ръка”;3) в старата дателна форма майка- майце.
Третапалатализация:
„к, г,
х → ц, з, с”.При промяната на съгласни под влияние на /j/ имаме силносмегчаване на предходните съгласни.
Тj → щ; дj → жд
.Напр.усетя усещам; наредя- нареждам; пратя- пращам; видя- виждам; пробода-пробождам.
/J/ е действала е върху „с” и „з”.
Сj → ш; зj → ж
Напр.
писах-пиша; паса- паша; казах- кажа; рязък- режа; избърсах- избърша;
кисна-киша; да възразя- възражение.
Скj → щ; згj → жд
Напр.
драскат- дращя;лъскам- лъщя; глозгам- глождя.
Стj → щ
Напр.
гост- угощение- гощавам;място-
помещение; кръст- кръщавам; простя- прощавам.
Слj →шл
Напр. размислих-размишление
No comments:
Post a Comment