3. Утопия и антиутопия в руската литература. Евгени Замятин и романът „Ние“

Утопия и антиутопия в руската литература. Евгени Замятин и романът „Ние“

Евгений Замятин (1884-1937): (1921г. Роман „Ние“ руската антиутопия); идва още през първото десетилетие на XXв. в руската л-ра със своите първи повести „Областно“ и „На куличках“. Не е професионален писател, а инженер конструктор, участва в създаването на кораби-ледоражбивачи. Това се отразява на неговата техника на писане.

„Областно“ – въвежда вцепеняването на писателя от пошлостта, в която живеят хората в рус. провинция. (-Чехов – скуката, реалното забавяне на времето). Тази пошлост, с която са се свързали е описана и в двете повести. В „О.“ представя една търговка

„На куличках“ = някъде много далече. Героите са офицери, изгубването на ореола на патриотично-героично – те са в най-източните части на Русия. В навечерието на ПСВ и грандиозни промени, които ще се извършат.

Е.З. живее през ПСВ в Англия. Отличава го майсторството на сатирата. „Островитяни“ – остро изобличение на английската затвореност. 1917г. се връща в Русия, подготвен вече като писател. Романът „Ние“ не е приет в Русия, защото се смята за изключително вреден. 1924г. е преведен на английски и първо публикуван. Влиза в съзнанието на големия създател на антиутопията Джордж Оруел – 1984г. „Антиутопия“ – признава, че книгата, която му е въздействала, за да напише това е „Ние“.

Пише основно проза - разкази, повести, роман; пише и очерци, драми. 1931г. напуска СССР. 1937г. умира във Франция.

Антиутопия – несъществуваща земя/виртуално място (утопия – разказва за райски места)

XIXв. Антиутопии – Достоевски – роман „Бесове“, глава „Иван Царевич“ – героите разкриват фил. модел на соц. явления в Русия от гледна точка на познанието си на руския човек и колко е способен на соц. действия. /“Хората ще бъдат роби и в робството си ще бъдат равни. И от това те ще бъдат щастливи.“/

Ерик Фром – „Бягство от свободата“ – робските о-ва не знаят какво да правят със своята свобода – той трябва да е не само ментално, но и социално свободен. Сравнява нацистка Германия с Русия. Робът може да бъде бързо/лесно подчинен.

Обезличаването на чов. индивид е основна нишка в романа „Ние“- въображаем текст за едно об-во, отнесено напред в бъдещето, след в-ната са оцелели само ползвателите на нефтената храна. 1 – футуристичен, към бъдещето; 2 – разпознаваемите реалии през 20ти век, т.е. е прогностичен роман.

Хората са оцелели и създават единна държава под един купол, където цари собствена атмосфера, акустика, спокойствие.Под този купол конструкцията е пирамидална – най-отгоре царят и надолу са различните бюра. Замятин вижда как желанието на хората да бъдат въведени в колектив ще стане с такива антихуманни актове. Това е роман-конспект, целият текст е в такива кратки записки. Д-530 изобретателят на космическия кораб „Интеграл“, който трябва да открие други планети и да въдвори този модел на единната държава. Сюжетната линия: Започва с представянето на живота на Д-503, който не се отличава от другите съграждани. Всички живеят в прозрачни кубове. Думата, която постоянно се употребява е „ново“. Ново и прозрачен – ключови думи (прозрачността на човешките отношения). Всичко ще бъде реалистично, осн. на материализма. Материалистичен мироглед в диалектически развой- диалектически материализъм. Хората живеят в прозрачни домове. Запазен е един музей на стария свят, където Д-503 ще попадне. Човекът живее сам – смейството като буржоазна отживелица. Всичко ще бъде общо. С-вото губи своята затвореност и автономност – шперплат или завеси са ги разделяли, обща кухня и тоалетна. Осъществява се това, за което Достоевски е говорел. Един докладва какво се случва в семействата. Прозрачността е провидяна. Всеки има ограничено количество предмети, обличали са се еднакво – в юнифи (лат. Ювеналия, бг, юноша) – сребрист комбинезон. Марш рано сутрин – акустика. Става любима жанрова форма – въвежда бодрост. Под строй отиват на работа, под строй в почивка, под марш се прибират и т.н. Сутрешна гимнастика – спортния дух на народа. Розови талони със щори – за мъж и жена. Ключова дума любов, която продължава дори и в това о-во.

О-90 – бедничка, която неведнъж е получавала розови талони – разнообразие трябва да има. Влюбена е в Д-503, но не може да бъде майка. Д-503 е подмамен от И-330 (странна жена). Има заговорници, които искат да откраднат „Интеграл“-а. И-330 го подмамва с тайнственото, посреща го в рокля, дава му ликьор. Той е омаян. В него се подбужда неподозиран копнеж по това, което тя притежава, но тя е престъпница. Тя му разкрива тайната, че извън този похлупак животът продължава – тя го извежда и той се среща с мутиралите хора със сребриста козина. Д-503 пред избора: да бъде престъпник или да следва прозрачността. Избира правилната линия – верността към държавата, чувства се предаден от жената и я предава + заговорниците ѝ и те са унищожени в газовата камера. За кратко изживява съмнението.

Философската ядка на книгата, заради която е била забранена книгата е, че в тази книга е открита формулата на щастието – чов. съзнание да познае крайността, да не го плаши непроницаемия (непознаваемия) безкрай. Безкрайността развива фантазията. Всички стават човекороботи – без плашещото неизвестно, без фантазия. Навлизане в човешките съзнания. Децата, които се раждат там са общи – на държавата, в домове. В лагери се заличават от съзнанието на децата кои са родителите им: баща – Сталин, майка – партията.

Романът съдържа предубеждение: внушава висока нравственост; поучение в посегателството върху човешката индивидуалност, която завършва с всеобщо щастие на безмозъчните.

Проблемът за свободата не е решен в XXIв. и безпрекусловното подчинение продължава да съществува.

Има алегорично повествуване.