29. Гражданска драма.

Гражданска драма. Съвременни насоки в развитието на драмата.

Драмата е социален продукт повече от лириката и епоса.

Първата гражданска драма е написал Джорж Лило – „Лондонският търговец”

През XVIII има развитие теорията на драмата. Теорията предхожда практиката – през XVIII Дидро и Лесин, най-големите теоретици, се опитват да приложат теориите си в практиката.

1.       Реформата, която прави Дидро на класификацията на драмата. До Дидро имало два вида: трагедия и комедия.

“Най- важно е да се изпълни пространството между полюсите.”

Гражданската драма не е трагикомедия!

“На всеки предмет от морално естество различаваме среда и две крайности. И тъй като драматическото действие е предмет от морално естество, там също трябва да има среден вид идва крайни вида. Двата крайни вида ние имаме това са трагедията и комедията. Но човек никога не е в състояние само на скръб или на радост. Има нещо, което е намира между трагическия и комическия вид. Този вид е лишен от яркостта на багрите на крайните видове, между които се намира. Сюжета му трябва да бъде значителен, а интригата- проста близка до нашия живот.”

Реализмът е философски и социален, но не и битов. Дидро се противопоставя на контраста между характерите, а изисква контраст между характера и неговото социално положение.

“На сцената трябва да се поставят не характери, а обществени положения. До сега характерът е бил главното, а общественото положение спомагателно. Днес общественото положение трябва да стане главно. Пресили ли се малко характера зрителят може да си каже това не съм аз. Но не може да не признае, че общественото положение, което се играе пред него, е негово собствено. Истинският контраст- това е контраст на характер и обществено положение, контраст на интересите.”

“Не думи искам да изведа от театъра , а впечатления.”

2. Дидро по въпросите на техниката на драмата.

А) простота и яснота в постройката

Б) почти е невъзможно да се проведат две интриги така , че едната да не ни заинтригува за сметка на другата.

В) за интереса- зрителят знае повече от действащите лица.

Ирония на реминисценцията (припомняне)

“Ако положението на лицата е неизвестно зрителят е заинтригуван от действието не повече от самите лица, но интересът на зрителя ще се удвои, ако той е достатъчно осведомен и чувства как биха се изменили чувствата и постъпките на героите, ако те се познават. Авторът ни готви със своята прикритост момент на изумление, с доверието си той ме обрича на продължителна тревога. Неизвестността и неувереността предизвикват и подържат любопитството на зрителя. Но само известните и постоянно очаквани неща го вълнуват и възбуждат.”

Г) теория на антракта- да имаме усещането, че действието продължава и през антракта.

Д) теория на актьорската игра- парадокс за актьора

“Актьорът, който играе обмислено, изхождайки от изучаването на човешката природа, от постоянното подражание на някой идеален образец от въображението или паметта си, такъв актьор ще бъде еднакво съвършен на всички представления. Крайната чувствителност ражда посредствени актьори, посредственото чувство ражда големия брой слаби актьори, а абсолютната липса на чувства ражда големите актьори.”