Иржи Кратохвил

Иржи Кратохвил е чешки автор, познат на източноевропейските литератури, много превеждан, в исторически план той носи този опит на прелома; В началото н 90-те разгръща творчеството си, но на една недебютантска възраст. Творбата „Мечи роман“ – преработвана от него и приспособявана с цел публикуване, но не успява. По-късно е преименуван на „Прамечка“; От нач. на 90-те год. До сега издава около 10-тина романа (2-3 сборника с разкази, както и сборници с есета); създава собствена авторска визия за писането и за творчеството (създава интерпретаторска реплика към художествения си свят) → възможност да бъде разбран/ интерпретиран човешкият свят; (такъв автор е Кундера). От тук той извежда тези като: 1) отказ от миметичното изкуство, 2) дистанция от реализма (езикът на реализма не е в състояние да изрази тази метаморфоза на човешкото), напр. архетипите, които съвременната л-ра пренаписва по нов начин. Той е автор преди всичко на проза – романи. Създава много оригинална версия на постмодернизма, който отразява чешкия л-ен опит от един контекст към друг, в последните 20 години. В основата на писането му е интересът към идентичността, която никога не е стабилна – героите му непрекъснато се променят – външно, но и като самосъзнание, като памет (паметта като носител на човешката идентичност – личностна, родова, културна, човешка, цивилизационна); Оригиналността му е свързана със специфичния исторически опит на източноевропееца – напр. възможността л-рата да бъде осмислена от опита на тоталитаризма. Представата за тоталитарната власт като натиск над личността/ идентичността. Разказ за властта като разрушаване на човешката личност. Преображението като трансформация в творчеството му (преобличането; външната промяна на героя, както и смяната на пространствата напр. в „Любов моя, постмодерна“); конкретни, реални пространства той превръща в литературни пространства (Париж, Прага, Краков – силна линия в чешката традиция, която започва още от 19-ти век). Охудожествяването на разпознаваеми пространства – Бърно в текстовете на Иржи Кратохвил е сложно л-но пространство, което е флуидно и непрекъснато преминава от една форма в друга. Често го свързват с Борхес (темата за съня, темата за езика, дълбинната интертекстуалност на техните произведения). Разликата м/у фикционално и реално и накрая се оказва, че сънят е по-реален, той казва – „Възможно е ние да сме нечий сън“. Езикът в ПМ като пораждащ фактор, свят, който ражда действително със силата на назоваването. Автономията на худ. Свят, защото езикът е всесилен. Всеки текст на Кратохвил има препратки към цели типове худ. Светове, към различни възможности на пренаписване.