Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.
В праславянската епоха прегласът се осъществява според Шивельов през VI – VII век. Сравнително ранен процес. Съдим за него
по резултатите му, които са най-чести при окончанията. Следствие на прегласа са
две нови разновидности на о- и а- склонението: jo- и ja- основи.
О-кратки в ср.р. – стб: село, пол‘е, мор‘е. Стб: нго, лат: iugum
Гл. шия: u>i след палатална съгласна, лит: siuvu, siuti; стб шнią, шнтн; палатално ш < йотация на с преглася у в и/ь, англ: sew.
По-стар е от монофтонгизацията и това се вижда. Стб: жеnя, земл‘н – местен и дателен падеж ед.ч. (=И и В дв.ч.), к.и.е.:
-āi - *genāi, *zemjāi – свръхдълъг дифтонг в индоевропейски, в ранния праслав. дължините са
съкратени: *genai, *zemjai.
*zemjāi > *zemjai > zemlei > ī > i
m>ml’ йотация – епентетично л, след това преглас, после монофтонгизация ei > i
По-късно
настъпват подобни прегласи в отделните славянски езици, чешки: (векове по-късно
се повтаря същият преглас) съгласни, които са били палатални в старочешки и
праславянски, в съвременния не са: след тях а>е, u>i.
И.п. – žеna, В.п – ženu; duša, duši
Развой на гласните след праславянския период: (+преглас)
Сливане на (ери) y и I (към гласната у) – сърбия, хърватия, чехия и словакия,
украйна също са се слели. Рус: ръiба, липа. Преглас на е>‘о с предходна мекост: весëлъi – под ударение, в руски и беларуски. Пол: siostra, wiosna; белар: е>‘а
вясна, сястра (якавизъм). Чешки: moucha, ū>ou; разговорен чешки: bilej, книжовен: bily; kout ū< ą дълго - от задна носовка (кът). Uo,ue,uy – дифтонгизация във Великополша диалекти. Łopata, oczy, диал.: uoczy, *opata, *łoczy.
Промяна на
гласни пред изпаднал слаб ер:
*domъ > *dōm; чешки: dum, domu, укр: дiм, дому. Ō>uo>ue>ui>ei>i *medь
> мiдь, *medъ > мед
Полски:
Ō>u пред някогашни звучни съгласни gród, kot
No comments:
Post a Comment