Ятова
гласна (ĕ) – превръщане на
различията по дължина в различия по тембър. *е>е, * ē> ĕ (нач IX в от чешката
латиница е взета буквата). Появява се като особен вид гласна през 9в. Знаем
най-малко как се е произнасяла. Предполага се: разделя се на 2 произношението в
славянския свят: 1) по-тясно от краткото е, клони към и; 2) между „е“ и „а“ –
широко е). По-широка в български и полски език, в останалите е по-тясна. Сега
само в източнобългарски. През Средновековието в български е –а и полски.
Северноруски и северноукраински – затворено е, дифтонгоидно произношение.
(Архаично произношение) Старобългарски и среднобългарски ят не се смесва много
с „е“, по-късно се смесват. Не знаем как точно се е произнасяла – наричаме я
ят. Хипотези: между а и е – византийците пишат ea или ia. Вяра, верен.
Лат.: sēmen,
лит.: semens, seti, стб сямę от сятн. Ai> ē> ĕ; лит: kaina, стб цяnа
Ē
може да има произход от индоевропейски дифтонги. Монофтонгизацията е преди
появата на ятовата гласна. През 9в в някои езици се дифтонгизира гласната.
Чешки, ср/хр: je; ie- възходящ дифтонг, не знаем кога се е появило това дифтонгично
произношение. То няма нищо общо с нейния отчасти дифтонгичен произход.
Примери:
рус/белар: ĕ>е; етимологична ятова > о
с предходна мекост; рус: ведро, вëдра
(Етимологичното
е се преглася редовно в о с предходна мекост: весëльi, докато етимологичната ятова по принцип не се преглася –
когато се преглася е по аналогия). Е>е село, сëла, укр: вiра, сiно, рiка, стiна – на български с „е“ – няма якави форми, от укр личи,
че е имало ятова гласна. Полски: wiara, siano, ciało, ściana, rzeka, śnieg, rzepa – обратно на кнбг
има „е“. Чешки: mĕsto, leto, словашки: тенденция да се
слива с „е“: mesto, rieka, viera. Сръбски: вера/vera, reka/река – екавски е книжовният
език, йекавски е диалект. Хървати, Босна и Х. – кн. норма е йекавска – vijera / вjeра, риjека / rijeka. Хърватски има и икавски
диалекти: ĕ > i. Словенски: ĕ>е винаги, КНРМ: ĕ>е.
No comments:
Post a Comment