Езикови данни, свидетелстващи за стари контакти на
носителите на праславянския език с други етноси:
Колкото
по-многобройни са общите езикови (най-вече лексикални) елементи, толкова
по-късни и/или по-интензивни са контактите. НО елементите трябва да са общи
единствено за разглежданите езици (езикови групи), а не да са
общоиндоевропейски, защото общоиндоевр. е наследена от праезика.
Общи славяно-балто-германски, славяно-келтски,
славяно-италийски, славяно-гръцки, славяно-хетски, славяно-тохарски елементи.
А) славяно-гърци:
Много стари и не толкова многобройни общи елементи, най-често общи
словообразувателни решение, въз основа на наследени суфикси и афикси от
индоевропейския. (возъ, ходъ; п.с. vozъ, гр. okhos, к.и.е. * uog’hos) общо е словообразуването
Б) балто-славяно-германски
(класическите възгледи на Шлайхер – паралел): Остатък от древна епоха на
балто-славяно-германска общност: сняг, тъiсęшта/тъiсąшта, цял, злато, ръж, сребро, бор, лебед,
свиня, бос, гладък, дол (долина). Англ snow, thousand, whole, dale и др.
Г) славяно-келтски
(по-стари от славяно-иранските, защото езиковите следи са по-слаби) –
взаимодействие на територията на дн. Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния,
Украйна; Заемки като тесто, лют, дъно,
слуга и др. Конната войска я измислят скитите и прабългарите я наследяват от
тях. Прародината на келтите е на север от Алпите, разширява се до Британските
о-ви, съвр. Португалия и Испания; в Б-я също е имало Келтско царство. Келтите
са предимно земеделци, основна сила – пехота.
Общи славяно-ирански и славяно-германски елементи.
Значение на иранските (скито-сарматските) и стариге германски заемки в
праславянски.
В) славяно-ирански (не дн. Иран, а степите) – предполагаеми
взаимодействия на праславяните с ираноезични обитатели на европейските степи:
скити, сармати, алани. Включително важни заемки на названия за религиозни и
културни понятия: бог, рай, свęтъ, сварог, могила, чаша, топор, соха, сто,
черен, грива, тека – тъшть (означава празен>тшеславие), радн, къ;
Скити, сармати, алани: (класическата представа за обособяването на
славяните)
Scythia (земите на скитите)
Parthia (империята)
Племената язиги в дн. Унгария
Д) славяно-германски – заемки от германски на обществена, военна,
търговска, битова лексика. Включеност в един обществен организъм – обитават
съседни или една и съща територия. По времето на готи (югоизток), вандали
(Силезия), гепиди, бургунди (французи). Примери: заемки през старите славянски
езици от старогермански – княз, дума, полк, меч, шлем, броня, брадва, седло,
ладия, купувам, лихва, мито, изба, кладенец, скот, стъкло, блюдо, пила, греба,
ликувам, вкусвам.
-други общи елементи: чужд, люде, любов, прия(тел), котел – cattle, help – момчетата са били помощници – хлапе, chłop(ak), handags –художник. Свобод =
свой господар; господ = господар на чужденците.
Източно,
алтайско (евентуално хуно-българско и аварско) влияние върху къснопраславянската лексика и фонетика.
Богата лексика и синонимия, сравнително малко гръцки
заемки (особено за абстрактни, обществени, стопански и правни понятия) в
старобългарския език като доказателство за важните обществени функции и високия
престиж (в социолингвистичен смисъл) на късния праславянски от предписмената
епоха.
VI – VII в – социо-лингвистична
обстановка и обществено устройство на варварския свят: Понятия като престижност
на езиковия код (на даден език, диалект, социалект), лингва франка (ср-во за
общуване в многоезично общество), степни империи: симбиоза и взаимно допълване
(политическо, военно и стопанско) между номади (пастири, конница) и уседнали
племена (Земеделци, пехота).
No comments:
Post a Comment