Писмени данни (Херодот, Плиний Стари, Тацит, Птолемей,
Пойтингерови таблици, Приск,
Йордан(ес), Йоан Ефески, Михаил Сирийски, Псевдомаврикий). /отделен/
-Херодот (V в пр.н.е.): В описанието на северните поктайнини на Скития
(дн. Украйна има предвид Херодот): неури, будини, съюз на четирите царства на
сколотите, скитите земеделци (живеещи в северните покрайнини на степите, т.нар.
лесостепи; съвр. Гр. Киев – там са открити скитски (животновъдци) находки);
Херодот описва, че в северните покрайнини на Скития живеят земеделци и ги
назовава съюз на четирите царства на сколотите. Това е предположение.
-Римски
автори (I – III в пр.н.е.) – Плиний
Стари, Тацит, Клавдий Птолемей, Пойтингеровите таблици (на карта-свитък е
изобразен тогавашният свят): тези автори говорят за венети или венеди. Те
обитават приблизително дн. Полша и може би земи на запад от нея. Дълго време
учените са смятали, че венети/дите са славяни. Някои ги интерпретират като
западни славяни – това е класическата теза, която се повтаря в учебниците, но
науката я отрича.
-За венети
говори и Йордан(ес) (VI в): В своята История на готите – венетите
сега се нар. главно склавини и анти. Той е източноготски историк, който твори в
ср на Viв в Италия (център на източногорското
царство); Историята му е на латински. Води се спор, относно това, какво
всъщност казва Йордан – по-старото тълкуване е учебникарското, но той казва
всъщност: „Венетите сега се наричат главно склавини и анти“ и въвременното
тълкувание е, че Йордан казва: Там, където някога живееха венетите, там сега
живеят склавини и анти.
-Източноримски
(византийски) автори от Viв – Прокопий Кесарийски и Псевдомаврийски: те
говорят за анти (живели на изток от склавините; до 602г.) и склавини. Много
автори казват, че антите и склавините са воювали помежду си и антите са били
съюзници на императора. Предполага се, че антите са съществували до 602г. и от
тази година насетне изчезват като политическа единица, защото са разгромени от
аварите.
-някои
смятат, че първоначално са били ираноезични. По това време аварите и склавините
имат общ език и общи обичаи според някои автори.
Исторически свидетелства
за появата (и проявата) на древните славяни. Историята на безписмените народи е
безмълвна – до края на ХVІІІ век не се знае нищо достоверно
за произхода на славяните, макар че първите подробни писмени свидетелства за
славяните към средата на първото хилядолетие сл. Хр. описват неочакваната им
поява на историческата сцена като поява на „велик и оформен” народ, както
справедливо отбелязва чешкият изследовател Любор Нидерле. Не се споменава нито
откъде се появяват, нито какви са отношенията им към/с по-известните етноси
като скити, сармати, алани, гети, тракийци, даки, илирийци, вандали и под.
Най-ранно споменаване за славяните
във вид на етнонима венеди се среща в съчиненията на „бащата на
историята” Херодот през V век пр. Хр.: обозначението на
венедите се дава в общо споменаване с неври (преселници, обитаващи на
север от скитите) и будини (светлокос и синеок етнос, обитаващ на север
от сарматите). Продължителните опити да се идентифицират последните два етноса
като славянски или поне протославянски не дават определени резултати, както и
опитите за специалната идентификация на будините като балти (пруси или
поморци), германци, келти или угрофини. Същият славянски етноним венеди
се споменава и в по-късни исторически съчинения от І век сл. Хр. на Плиний
Старши и Птолемей – в двете съчинения се употребява и друг славянски етноним – анти.
Етнонимът венеди се среща самостоятелно в съчиненията на Тацит от І-ІІ
век сл. Хр. и в Пейтингеровите таблици от ІІ век сл. Хр., в които венедите
се обозначават като обитаващи на север от Карпатите.
В съчинението „История
на готите” („Гетика”) от ср. на VІ век готът Иорданес споменава трите
славянски етнонима – наред с венедите и антите той споменава и
с(к)лавени. Многократните изследвания на въпросния цитат,
станал класически за палеославистиката, напоследък поражда съмнения относно
достоверността и личната осведоменост на Иорданес относно привежданите
свидетелства у мнозина историци.
Много по-надеждни са
свидетелствата в „История на войните” на Прокопий Кесарийски от VІ
век по времето на имп. Юстиниан І, съратник на знаменития военачалник Велизарий
и очевидец и участник в отразяването на славянското нашествие
срещу Византия в района на Ниш и Солун. Несдържаното му изумление пред
„безбройността” на нашествениците, невиждана преди, храбростта и военната им
изобретателност, карат историка да включи текст относно „демокрацията”,
социалното единство и взаимопомощ между славяните, въоръжението и тактиката в
боя, отделни страни от бита и вярванията им и т.н.
Следователно, за сериозна и
впечатляваща поява на славяните на историческата сцена може да се говори в
периода след V век сл. Хр.
No comments:
Post a Comment