Анализ на статията „Един литургичен паралел към апокрифа ‘Как Михаил победи Сатанаил’” на Климентина Иванова

„Един литургичен паралел към апокрифа ‘Как Михаил победи Сатанаил’”

Доцент д-р Климентина Иванова е един от най – големите познавачи и изследователи на българските средновековни ръкописи. Тя е ерудит с енциклопедическа култура и медиавист с международно признание.

Родена е на 13.02.1940г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Следва докторантура в Института за литература към БАН, където по – късно става литературен сътрудник. Присъжда й се общообразователна научна степен Доктор след защита на дисертационен труд „Агиографската продукция на Търновската книжовна школа”. През 1980г. става старши научен сътрудник  2^ра степен в Българската академия на науките. Защитава доцентура с хабилитационен труд „Bibliotheca Hagiographica Balcano – Slavica”. През 2003г. става професор в СУ като специалист по старобългаристика в Катедра „Кирилометодиевистика” на Факултета по Славянски филологии. Климентина Иванова получава Кирило – Методиевска награда на БАН. Тя участва в редакционния колектив на „Кирило – Методиевска енцикллопедия” и е автор на редица научни трудове. Притежава умението да претворява академичните си достижения в завладяващи разкази. Това качество се проявява най – вече в едно от произведенията й, което се оценява като изключително важно  и  показва приноса й в областта на страобългарската  литература – „В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. ”

Статията „Един литургичен паралел към апокрифа ‘Как Михаил победи Сатанаил’” е публикувана в сборника „Civitas Divino – Humana”, издаден в чест на проф. Георги Бакалов в София, 2004г. В нея проф. Климентина Иванова засяга проблема за литургичните цитати в средновековната балканска литература, фокусирайки се върху „Слово на Йоан Златоуст за това как Михаил победи Сатанаил”.

Първоначално авторката въвежда в темата, резюмирайки сюжета на апокрифа и запознавайки читателя с неговите исторически и тълкувателни особености. Смята се, че произведението най – вероятно се е появило под влиянието на богомилските възгледи в някое българско книжовно средище около 12^ти - 13^ти век и е било предназначено и достъпно за по – широка аудитория. Спада към апокрифите за сътворението на света и представлява синтез на космогонични и есхатологични мотиви. По този начин се въвежда типичният за богомилството дуализъм, който тук е силно застъпен. Можем да съдим за него, разглеждайки представения образ на Сатанаил – силите му са равни на божиите и може да бъде победен единствено чрез измама и лукавост.

 Проф.  Климентина Иванова анализира проблема за мястото на Литургията в творбата.

Известно  е, че богомилите отричат целия чин на Литургията, представляваща страданията, смъртта и възкресението на Христос. Според „Беседа против богомилите” на Презвител Козма те хулят причастяването и твърдят, че Литургията е установена от Йоан Златоуст, а не от апостолите. Трудно би било тогава да се  очаква  в словото да съществува каквато и да било връзка с литургични текстове. Но е факт, че освен паралел с неканонични, богомилски и библейски мотиви, можем да открием инкомпорирани пасажи от най – сакралната част на Литургията .

В статията си проф. Климентина Иванова  представя откритото от нея родство между цитатите от апокрифа и елементи от Евхаристийния канон. Две са местата, върху които тя акцентира.

 Първият момент е, когато архангел Миахаил стъпва върху камък на земята – „ А Михаил стъпи на камък, слезе на земята и рече на земята: “Така говори господ: “Да застанем прилично, да стоим със страх.” Тогава земята и всичко, що бе върху нея, се укроти.” Михаил подготвя земята за благоговейно мълчание пред божиите сили, избавили я от злото. Този цитат напомня на думите, които дяконът изрича след като оглашените са поканени да излязат от храма, а верните са произнесли Символа на вярата: „Да стоим пристойно, да стоим и да благоговеем, за да принесем в мир светото възношение”.

Вторият момент  е,  когато архангелът достига първо небе. Почитта на безплътните небесни сили от творбата и тази на народа в момента на евхаристийното чудо е изразена с думите: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме, Тебе благодарим, Господи, и молим ти се, Боже наш”.

Алюзията е изградена и чрез жестови и вербални символи, сред които попадат и божествените атрибути – одеждата, венецът и скиптърът на ангелските чинове.

В „Словото на Йоан Златоусти за това как Михаил победи Сатанаил” е залегнала идеята, че богомилите отричат земната Литургия, отслужвана от свещеник в присъствието на вярващи, но небесната Литургия,отслужвана от Христос с безплътните сили, е напълно приемлива.

В статията „Един литургичен паралел към апокрифа ‘Как Михаил победи Сатанаил’”  проф. Климентина Иванова стига до изводите, че авторът на съчинението най – вероятно не е бил нито осъзнат противник на църквата, нито съвършен богомил. Забелязва още  значението на псевдоепиграфа. Приписването на творбата на Йоан Златоуст показва, че средновековните преписвачи са осъзнавали връзката й със Златоустовата литургия.

Научната статия на проф. Климентина Иванова дава един нов, оригинален поглед за преплитането на средновековните схващания. Ясно се откроява отношението между християнската догматика и назряващата ерес. Посредством  паралелите читателят успява да се запознае с проблематиката и да придобие представа в по – общ план за методите на излесдване на различни явления от старобългарската литература. Статията е една своеобразна подготвка за младия учен.

Апокрифът „Слово на Йоан Златоусти за това как Михаил победи Сатанаил”  запознава съвременния човек с дуалистичните вярвания на средновековните хора. Разпозанавано  като богомилски текст, съчинението представлява израз на идеята за небесната Литургия. В статията си  проф. Климентина Иванова анализира този аспект и поставя въпроса за паралелния прочит на по – високо равнище.