К
Катарзис - (от гр. – очистване) е рязък емоционален преход,
представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна
промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на
желанието за живот. В древногръцката естетика – понятие характеризиращо
естетическото въздействие на изкуството върху човека. За първи път този термин,
употребяван още и в религиозен, етически, физиологически и медицински смисъл,
получава естетическо съдържание у Аристотел (384–322 г. пр.Хр.). Понятието е
включено в определението му за трагедията, която е подражание на действие, а не
разказ, при което чрез състрадание и страх се извършва очистване от
представените в трагедията страсти.
Катахреза - неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а
извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използваната в
преносен см. дума се чувства в прякото й значение.
Катоптричен - огледален(от гр. „огледален"). Катоптричната
(огледалната) образност е свързана с огледалото и други подобни отразяващи
повърхности.
Класицизъм - направление в западно-европейската л-ра през ХVІІ и ХVІІІ
в., чието влияние се чувства в лит. живот дори през първите десетилетия на
ХІХв. Изхожда от рационализма на Р.Декарт и се основава на естетиката на
Аристотел в духа на нормативизма, обоснован от Н. Боало в неговия трактат
“Поетическо изкуство” и на настроенията на аристокрацията през епохата на
абсолютизма, чийто идеал са високите морални и естетически изисквания,
утвърдени през класическата епоха.
Колизия - противоречие между действащи лица в сюжетни лит.-худ.
произведения на епоса и драмата като изразители на противоп. идеи, чувства и
интереси или като представители на две поколения или на два идейни свята, важен
компонент на сюжетното развитие, предпоставка за разразяване на конфликта,
разрешаващ К. в един или друг см.
Комично - естетическа категория, отразяваща несъответствието между
несъвършеното, причудливото и отживялото и естетическия идеал. Дълбокото
несъответствие между естетическия идеал и отрицателните прояви, чийто израз е
К., поражда разнообразни отрицателни реакции между смях и негодуване, между
ирония и сарказъм, получаващи израз в двете основни форми на К.-в хумора и
сатирата.
Композиция, сюжет, фабула – Обичайното ползване на термина сюжет е
модификация на Аристотелевия mythos от "За поетическото изкуство".
Думата има множество значения в старогръцката култура – басня, приказка, слово,
разказ, повествование, измислен разказ. Тя не трябва да се обърква със
съвременната дума "мит" и нейните значения. Муthos-ът според Аристотел
е подражание на действия. Основната му черта е неговият характер на ред,
организация. Той предполага систематизация на елементи според жанровите
особености на творбата, той е филтърът на достъпните за автора варианти. Този
характер наред от своя страна се пречупва във всички други фактори в
произведението: съгласуваността на характера, свързаността на мислите, изказа.
Още първата част на трактата на Аристотел се занимава с "начините да се
съставят mythos-и". В понятието е заложено разбирането, че пред автора съществуват
постоянни възможности за непрекъснат избор, че сюжетът се ражда в резултат на
избирателната логика в процеса на писане. По-късното оразличаване между фабула
(fibula – лат. повествование, история) и сюжет (sujet – фр. тема, предмет) при
руския формализъм е резултат от противопоставянето на материал и похват.
Похватът преобразува битовия материал в произведение на изкуството, като му
придава форма. В разбирането на един от основните представители на формализма –
Виктор Шкловски – разликата между художественото повествование и събитията, за
които то разказва, се равнява на разликата между похват и материал. В поезията
подложен на преоформяне е самият език като ежедневна практика. В прозата обаче
подложен на деформация е не езикът, а събитията, случките в процеса на тяхното
словесно представяне. Прозаическата творба е интенционална конструкция (сюжет),
т. е. композирана (compositio -лат. съполагане, съставяне, съчиняване) е според
определен замисъл и намерение, докато представените в нея събития (фабула) са
материал за тази конструкция. Под фабула се разбира серията от събития,
подредени според времевата им последователност (според "естествения"
им ред, както биха се случили в действителността) и според
причинно-следствените връзки между тях. Това е простата повествователна нишка,
която може да бъде възстановена от читателя. Сюжетът, от друга страна, е
освобождаването на събитията от хронологичната им последователност и от
каузалната им зависимост и тяхното преразпределяне с оглед замисъла в
литературния текст. Приравнена с материала, фабулата служи на твореца само като
претекст за композиране на сюжета. Сюжетът е композиционна форма на фабулата.
Нормалният, хронологически ред на събитията може да бъде спазен, може да бъде
повторен в разказа за тези събития – реални или измислени – и тогава казваме,
че фабулата (времевият, причинно-следствен ред на събитията) и сюжетът (редът
им в разказа) съвпадат. Възможен е и сюжет, който се е получил чрез
преподреждане, композиране на събитията от фабулата (фабулите). Обичайни средства
за такова преподреждане дава ретроспективното (в разказа се включват събития от
хронологически предходен спрямо момента на разказването ред) и проспективното
(включват се събития от бъдещ спрямо момента на разказването ред) предаване на
събитията, сценичното или резюмираното им представяне, промяната на гледната
точка спрямо събитията.
Консонанс - съзвучие на една или няколко думи, противоп. на дисонанс; в
лириката :непълна рима, частично благозвучие при различни ударения на гласните,
като например добър-бодър.
Контекст - завършена смислово част от писмен израз, обуславяща точното
значение на включените в нея думи. Задълбоченото вникване в К. е необходима
предпоставка за разкриване интимната мисъл на автора и за правилното тълкуване
на текста както от гледище на езикознанието, така и на лит. критика, понеже
човек мисли не с отделни думи, а с идейно обусловени съчетания от думи,
наречени изрази.
Концепция - основна мисъл, изходно положение при обосновка на
литературнокритическа позиция или при защита на литературнокритическа,
лит.-теоретична и лит.-истор. теза.
Косвена характеристика - творчески метод за охарактеризиране на
лит.герои не посредством прякото им изобразяване или посредством собствените им
слова, а чрез реакцията, породена от постъпките им или у читателя, или у лица,
участващи в сюжетното развитие.
Крайна рима - рима в края на стиха, най-често употребимата от всички
видове рими.
Кръстосана рима - римуването в краесловие при К.р. се извършва през
един стих (схема abab), първи с трети, втори с четвърти и т.н.
Кулминация - връхна точка на напрежение в сюжетно лит.-худ.
произведение- поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или
скрито антагонистичните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна
схватка, довеждаща до развръзка.
Къс разказ - основава се на случки от всекидневието, чиято същина е
предадена с пестеливи изразни средства.
No comments:
Post a Comment