К

К

Катарзис - (от гр. – очистване) е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. В древногръцката естетика – понятие характеризиращо естетическото въздействие на изкуството върху човека. За първи път този термин, употребяван още и в религиозен, етически, физиологически и медицински смисъл, получава естетическо съдържание у Аристотел (384–322 г. пр.Хр.). Понятието е включено в определението му за трагедията, която е подражание на действие, а не разказ, при което чрез състрадание и страх се извършва очистване от представените в трагедията страсти.

Катахреза - неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използваната в преносен см. дума се чувства в прякото й значение.

Катоптричен - огледален(от гр. „огледален"). Катоптричната (огледалната) образност е свързана с огледалото и други подобни отразяващи повърхности.

Класицизъм - направление в западно-европейската л-ра през ХVІІ и ХVІІІ в., чието влияние се чувства в лит. живот дори през първите десетилетия на ХІХв. Изхожда от рационализма на Р.Декарт и се основава на естетиката на Аристотел в духа на нормативизма, обоснован от Н. Боало в неговия трактат “Поетическо изкуство” и на настроенията на аристокрацията през епохата на абсолютизма, чийто идеал са високите морални и естетически изисквания, утвърдени през класическата епоха.

Колизия - противоречие между действащи лица в сюжетни лит.-худ. произведения на епоса и драмата като изразители на противоп. идеи, чувства и интереси или като представители на две поколения или на два идейни свята, важен компонент на сюжетното развитие, предпоставка за разразяване на конфликта, разрешаващ К. в един или друг см.

Комично - естетическа категория, отразяваща несъответствието между несъвършеното, причудливото и отживялото и естетическия идеал. Дълбокото несъответствие между естетическия идеал и отрицателните прояви, чийто израз е К., поражда разнообразни отрицателни реакции между смях и негодуване, между ирония и сарказъм, получаващи израз в двете основни форми на К.-в хумора и сатирата.

Композиция, сюжет, фабула – Обичайното ползване на термина сюжет е модификация на Аристотелевия mythos от "За поетическото изкуство". Думата има множество значения в старогръцката култура – басня, приказка, слово, разказ, повествование, измислен разказ. Тя не трябва да се обърква със съвременната дума "мит" и нейните значения. Муthos-ът според Аристотел е подражание на действия. Основната му черта е неговият характер на ред, организация. Той предполага систематизация на елементи според жанровите особености на творбата, той е филтърът на достъпните за автора варианти. Този характер наред от своя страна се пречупва във всички други фактори в произведението: съгласуваността на характера, свързаността на мислите, изказа. Още първата част на трактата на Аристотел се занимава с "начините да се съставят mythos-и". В понятието е заложено разбирането, че пред автора съществуват постоянни възможности за непрекъснат избор, че сюжетът се ражда в резултат на избирателната логика в процеса на писане. По-късното оразличаване между фабула (fibula – лат. повествование, история) и сюжет (sujet – фр. тема, предмет) при руския формализъм е резултат от противопоставянето на материал и похват. Похватът преобразува битовия материал в произведение на изкуството, като му придава форма. В разбирането на един от основните представители на формализма – Виктор Шкловски – разликата между художественото повествование и събитията, за които то разказва, се равнява на разликата между похват и материал. В поезията подложен на преоформяне е самият език като ежедневна практика. В прозата обаче подложен на деформация е не езикът, а събитията, случките в процеса на тяхното словесно представяне. Прозаическата творба е интенционална конструкция (сюжет), т. е. композирана (compositio -лат. съполагане, съставяне, съчиняване) е според определен замисъл и намерение, докато представените в нея събития (фабула) са материал за тази конструкция. Под фабула се разбира серията от събития, подредени според времевата им последователност (според "естествения" им ред, както биха се случили в действителността) и според причинно-следствените връзки между тях. Това е простата повествователна нишка, която може да бъде възстановена от читателя. Сюжетът, от друга страна, е освобождаването на събитията от хронологичната им последователност и от каузалната им зависимост и тяхното преразпределяне с оглед замисъла в литературния текст. Приравнена с материала, фабулата служи на твореца само като претекст за композиране на сюжета. Сюжетът е композиционна форма на фабулата. Нормалният, хронологически ред на събитията може да бъде спазен, може да бъде повторен в разказа за тези събития – реални или измислени – и тогава казваме, че фабулата (времевият, причинно-следствен ред на събитията) и сюжетът (редът им в разказа) съвпадат. Възможен е и сюжет, който се е получил чрез преподреждане, композиране на събитията от фабулата (фабулите). Обичайни средства за такова преподреждане дава ретроспективното (в разказа се включват събития от хронологически предходен спрямо момента на разказването ред) и проспективното (включват се събития от бъдещ спрямо момента на разказването ред) предаване на събитията, сценичното или резюмираното им представяне, промяната на гледната точка спрямо събитията.

Консонанс - съзвучие на една или няколко думи, противоп. на дисонанс; в лириката :непълна рима, частично благозвучие при различни ударения на гласните, като например добър-бодър.

Контекст - завършена смислово част от писмен израз, обуславяща точното значение на включените в нея думи. Задълбоченото вникване в К. е необходима предпоставка за разкриване интимната мисъл на автора и за правилното тълкуване на текста както от гледище на езикознанието, така и на лит. критика, понеже човек мисли не с отделни думи, а с идейно обусловени съчетания от думи, наречени изрази.

Концепция - основна мисъл, изходно положение при обосновка на литературнокритическа позиция или при защита на литературнокритическа, лит.-теоретична и лит.-истор. теза.

Косвена характеристика - творчески метод за охарактеризиране на лит.герои не посредством прякото им изобразяване или посредством собствените им слова, а чрез реакцията, породена от постъпките им или у читателя, или у лица, участващи в сюжетното развитие.

Крайна рима - рима в края на стиха, най-често употребимата от всички видове рими.

Кръстосана рима - римуването в краесловие при К.р. се извършва през един стих (схема abab), първи с трети, втори с четвърти и т.н.

Кулминация - връхна точка на напрежение в сюжетно лит.-худ. произведение- поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или скрито антагонистичните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна схватка, довеждаща до развръзка.

Къс разказ - основава се на случки от всекидневието, чиято същина е предадена с пестеливи изразни средства.