Г
Гений – От лат. Genius – божество или дух пазител, който закриля всяко
човешко същество от самото му раждане, дух, интелект, талант; от корен gignere
– пораждам, творя. В историята на идеите гений е означавало:
1) изключителни умствени възможности, водещи до изключителни
достижения, или човек, надарен с тези възможности;
2) специфична духовна характеристика на една епоха, нация или човек;
3) специален талант за определена дейност. Ренесансът мисли гения през
ирационалното – оригиналното дело на гения се уподобява (метафорично или не) с
Божието творение или с онова, което се счита за вдъхновено от свръхестествени
сили. Особено важна е доктрината на Скалигер (1561), според когото геният е
нещо божествено и вродено, свързано с ентусиазма (furor poeticus) и
принадлежащо както на изкуството, така и на науката. В Англия доктрината за
творческото въображение на гения и неговото стоене над правилата се развива
особено много в рамките на изследването на Шекспир. За Шафтсбъри гений е онзи,
който може да твори като природата, а природата е откровение за универсалния
дух. Следователно геният е почти божество, той е Прометей. За философа на
историята Хердер гений означава преди всичко национален гений, за него геният е
природна сила. Според Хердер езикът стои в основата на културния гений на една
нация и се оформя от литературния гений, например Гьоте. Когато геният
интуитивно схване културата, той създава по-нататък националния език. Процесът
е творческо, органично развитие на историческото развитие на нацията.
Следователно геният на една нация може да се намери в в литературата и
изкуството. Философът Кант различава гения от умението или таланта. Геният е
обратното на усърдието, но се нуждае от обучение и съчетава в себе си
чувствителност, съждение, творчески дух и вкус. Той представлява "вродена
дарба на духа, посредством която природата дава на изкуството правилото".
Героично - естетическа категория, емоционална оценка на мъжествеността
, безстрашието и пожертвувателността в защита на общочовешки и национални
идеали, на обществени блага, на беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно
свързана с възвишеното и трагичното.
Градация - стилистическа и реторическа фигура за изразяване на
впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистически и
реторически способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез
взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.
Гротеска – С думата гротеска (от итал. – grottesco от grotta – пещера,
грот) археолози от епохата на Ренесанса са нарекли древноримски подземни
съоръжения, в които са открили екстравагантни, инфернални (адски, дяволски)
изображения на хора, животни, растения. В описващия изкуството език с термина
гротеска се означава художествен похват, при който изобразяваното се представя
деформирано, разкривено, съчетаващо в контрастни, уродливи, смешно-страшни
ансамбли несъвместими елементи от човешкия, животинския, растителния,
предметния и фантастичния свят. Но говорещият в текста се държи така, сякаш
фантастичните деформации са "естествени", "нормални", сякаш
или не ги забелязва, или не е смутен от тях. По този начин гротеската отчуждава
възприемателя от възможна смислова перспектива, в която да си обясни или да
размисли за несъобразността или абсурдността. Чрез гротеската човешкото се
представя карикатурно – като двуизмерно – само с времеви и пространствени
измерения, т. е. без "трето" духовно, морално измерение. Такава
лишена от образ, фигура на човека става знак за дехуманизацията в обществото,
за безсмислието и абсурда на екзистенцията.
No comments:
Post a Comment