Г

Г

Гений – От лат. Genius – божество или дух пазител, който закриля всяко човешко същество от самото му раждане, дух, интелект, талант; от корен gignere – пораждам, творя. В историята на идеите гений е означавало:

1) изключителни умствени възможности, водещи до изключителни достижения, или човек, надарен с тези възможности;

2) специфична духовна характеристика на една епоха, нация или човек;

3) специален талант за определена дейност. Ренесансът мисли гения през ирационалното – оригиналното дело на гения се уподобява (метафорично или не) с Божието творение или с онова, което се счита за вдъхновено от свръхестествени сили. Особено важна е доктрината на Скалигер (1561), според когото геният е нещо божествено и вродено, свързано с ентусиазма (furor poeticus) и принадлежащо както на изкуството, така и на науката. В Англия доктрината за творческото въображение на гения и неговото стоене над правилата се развива особено много в рамките на изследването на Шекспир. За Шафтсбъри гений е онзи, който може да твори като природата, а природата е откровение за универсалния дух. Следователно геният е почти божество, той е Прометей. За философа на историята Хердер гений означава преди всичко национален гений, за него геният е природна сила. Според Хердер езикът стои в основата на културния гений на една нация и се оформя от литературния гений, например Гьоте. Когато геният интуитивно схване културата, той създава по-нататък националния език. Процесът е творческо, органично развитие на историческото развитие на нацията. Следователно геният на една нация може да се намери в в литературата и изкуството. Философът Кант различава гения от умението или таланта. Геният е обратното на усърдието, но се нуждае от обучение и съчетава в себе си чувствителност, съждение, творчески дух и вкус. Той представлява "вродена дарба на духа, посредством която природата дава на изкуството правилото".

Героично - естетическа категория, емоционална оценка на мъжествеността , безстрашието и пожертвувателността в защита на общочовешки и национални идеали, на обществени блага, на беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно свързана с възвишеното и трагичното.

Градация - стилистическа и реторическа фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистически и реторически способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.

Гротеска – С думата гротеска (от итал. – grottesco от grotta – пещера, грот) археолози от епохата на Ренесанса са нарекли древноримски подземни съоръжения, в които са открили екстравагантни, инфернални (адски, дяволски) изображения на хора, животни, растения. В описващия изкуството език с термина гротеска се означава художествен похват, при който изобразяваното се представя деформирано, разкривено, съчетаващо в контрастни, уродливи, смешно-страшни ансамбли несъвместими елементи от човешкия, животинския, растителния, предметния и фантастичния свят. Но говорещият в текста се държи така, сякаш фантастичните деформации са "естествени", "нормални", сякаш или не ги забелязва, или не е смутен от тях. По този начин гротеската отчуждава възприемателя от възможна смислова перспектива, в която да си обясни или да размисли за несъобразността или абсурдността. Чрез гротеската човешкото се представя карикатурно – като двуизмерно – само с времеви и пространствени измерения, т. е. без "трето" духовно, морално измерение. Такава лишена от образ, фигура на човека става знак за дехуманизацията в обществото, за безсмислието и абсурда на екзистенцията.