Ц

Ц

Цитат – Проследяването на етимологията на думата ни отвежда до съдебната зала – cito означава призовавам. Свидетелят е призован да приведе доказателствата колкото е възможно по-точно. Сетне "цитат" започва да се нарича публичното четене на заповед. Историята на цитата здраво го свързва с гласа, институцията и истината.

Интересът към цитата в литературата се засилва с пораждането на идеята за интертекстуалността (междутекстовостта). За Жерар Женет цитатът е "най-експлицитна и най-буквална" форма на интертекстуалността, която Жерар Женет мисли като "ефективно присъствие на един текст в друг". Следните мнения илюстрират понятието интертекстуалност:

"...всеки текст е конструиран като мозайка от цитати, всеки текст е абсорбиране и трансформация на друг..."

Юлия Кръстева

"...стилът е процес на цитиране, тяло от формули, памет, културно наследство..."

Р.Барт

Видно е, че "цитат" може да се употребява в широкия смисъл, като дума, назоваваща "диалогичните отношения между текстовете и вътре в текста" (М. Бахтин). Тогава като цитат можем да разглеждаме цял ред прояви на междутекстови отношения като алюзия, реминисценция, парафраза, имена на митологични и литературни персонажи, заглавия, паремии, общи места, фолклорни трафарети... – неизброимо множество форми на "текст в текста".

Ще спечелим, ако разглеждаме цитата и в тесния смисъл – като чуждо слово, възпроизведено в различен контекст, което изказването маркира (често чрез наслагване на сигнали, указващи речевото действие "цитиране") като чуждо, изречено от друг субект на изказа слово. Чрез цитата, разбиран така, изказването обръща внимание на самото себе си и на собствената си "многогласовост".