8. Ямбическа лирика. Архилох и Хипонакс. Особености на ямбическата лирика.

8. Ямбическа лирика. Архилох и Хипонакс. Особености на ямбическата лирика.

Възниквайки  от култовата и обредна фолклорна песен, гръцката лирика в продължение на дълго време запазила тясна връзка м/у съдържанието и традиционния ритмико-митологичен тип на песента и характера на нейното изпълнение. Следвайки античната класификация, можем да различим: 1)елегия, 2) ямб и 3) мелика.

Ямб

Ямбът е един от най-важните жанрове, създадени в Йония. Свързан  е с фолклорните обредни песни. На земеделските празници на плодородието, за които били характерни разгулът, ругатните и псувните, се чували подигравателни и изобличителни песни, насочени против отделни лица или цели групи.  Тези песни можели да бъдат средство за изобличение, за обществено порицание.  Те се наричали ямби. Всички тези черти на народния ямб, сатиричният и изобличителен характер, персонално заострената подигравка, се запазвали в литературния ямбичен жанр, но и той излязъл от фолклорните рамки, като станал оръдие за изразяване на лични чувства и настроения, средство за лична полемика по обществени и частни въпроси. За външен белег на ямбичния жанр служи използването на особени стихотворни размери ямби или трохеи.

Автори на ямбите били в редица случаи не професионални певци от типа на аедите и рапсодите, а хора на практическата политика, видни дейци на епохата.

Архилох

Архилох е един от най-големите представители на древнойонийската лирика. Основно съдържание на поезията на Архилох са неговите лични преживявания. От неговото литературно наследство не е запазено нито едни цяло стихотворение и все пак личността на автора изпъква твърде ярко, дори в късите откъси, които са достигнали до нас. Роден е на о-в Парос, син е на аристократ и робиня. Като „незаконороден” до известна степен бил декласиран и по неволя водел неспокоен скитнически живот на наемен войн, като вземал участие във военните операции за създаване на нови колонии, без да може някъде да се приспособи към околната среда. Войната за него е средство за съществуване. В творбите, посветени на описания на бойния живот, се срещат твърде много епически формули и изрази: поетът като че се поставя в положението на Омировите герои и това съпоставяне понякога добива ироничен оттенък.

/пр.:  „Кичи се горделиво сега с моя безупречен щит саецът. Ща, не ща, трябваше да захвърля щита си в храстите. само тъй успях да избягна гибелта си. Ех, най-сетне нека да пропадне моят щит! С нищо няма да бъде по-лош новият шит, с който ще се сдобия!”

Не без хумор Архилох разказва например как през време на бягство загубил щита си, което се е смятало за огромен позор.  Тържествените формули на Омировия стил („кичи се горделиво”, „безупречен щит”) звучат като пародия поради ироничното отнасяне на поета към старинните представи за „доблестта”/

Поезията на Архилох разчупва всички рамки на старото аристократическо приличие. Според  думите на античните учени той е създател на литературния ямб, който запазва язвителността и грубата откровеност на  фолклорната изобличителна песен. Към своите противници, били те лични или политически, Архилох е безмилостен;  неговото оръжие са сатиричната басня, личната подигравка, проклятията.  

/пр.:  Баснята „Лисицата и маймуната” е насочена против „парвенютата” от незнатен произход, които си въобразяват, че са аристократи. Един някогашен свой другар, който обвинява в невярност, Архилох изпраща в морско пътуване с пожеланието да претърпи корабокрушение:  „Дано те хванат в плен, вкочанясал и гол в морските треви, а той да трака със зъби като куче, лежейки без сила на пясъка, с лице, забито в земята сред грохота на бушуващи вълни.”/

Архилох се гордее, когато успява да отплати чрез своето изкуство за нанесените му оскърбления.  Особено били познати в древността неговите ожесточени нападки срещу паросеца Ликамб, който отначало се съгласил да даде дъщеря си Необула за жена на Архилох, но после му отказал. Поетът отговорил на това с цял ред стихотворения, насочени против самия Ликамб и дъщерите му. Легендата също разказва за самоубийството на жертвите на Архилоховата подигравка.

Обаче в стиховете си,  творецът не щади и себе си, като разказва открито за своя произход, бедност, жизнени несполуки, пиянство и любовни мъки. Общественото мнение не го тревожело особено. Отнасял се с пренебрежение към укорите на народа и не вярвал в благодарността на своите съграждани. В стиховете му проличава конфликтът между личността и обществото, но той все още не е обособен. Личните настроения остават обвързани с нравствената норма. Както почти всички гръцки писатели от онова време, Арх8илох не е чужд на дидактиката. Той се спира в/у проблема за променливостта на човешкото съществуване, в което всичко зависи от съдбата и случая, но заедно с това признава градивното значение на човешките усилия.

Архилох има силен, сбит и образен език и е несравним майстор на стихотворната форма. Рапсодите изпълнявали творбите му наред с поемите на Омир и Хезиод, а родният му остров учредил в негова чест култ, като го причислил към „героите”. Грубите страни на стиховете на Архилох донякъде смущавали по-късните моралисти, обаче цялата античност го признавала за класик на ямбичния жанр, чието име се поставяло наред с името на Омир. Литературното наследство на Архилох било загубено чак във византийската епоха.

Хипонакс

За последен класик на амбографията бил смятан Хипонакс от Ефес. Той бил прочут с откровеността и остротата на своята сатира. за нападки срещу тираните, които властвали в Ефес, Хипонакс бил изгонен от родния си град. Фолклорният ямб става за него оръдие за подигравка над претенциозността на културата на богаташите и аристокрацията. Той като че ли се стреми да надмине Архилох в презрението към всички литературни приличия, винаги изобразява себе си като гладен просяк и побойник. Служи си с езика на улицата и вертепите.

Пародията на висок стил е любим похват на Хипонакс – чрез нея пародира епическата поезия, стила на химните.

По-късната античност смята Хипонакс за поет-моралист. Стигналите до нас откъслечни произведения не оправдават това мнение, но те са много дребни, за да може въз основа на тях да се състави ясен образ на този поет.

Стиховете на Хипонакс са написани в повечето случаи в холиямби (”куци ямби”) – разновидност на ямбичния стил с нарушение на ямбичния ход в последната стъпка.