VIII. Реализъм в славянските литератури.
Божена
Немцова (1820-1862)
– заема едно от първите места в чешката л-ра; изразителка на демократичните
стремежи на чешкия народ през епохата на революцията от 1848г. и смела боркиня
с/у потисниците на чешкия народ, тя е същевременно основателка на модерната
чешка проза, авторка, даваща първо четиво на чешките деца със своите дивни
приказки и написала един от шедьоврите на чешката литература, повестта „Баба“.
Родена във Виена като
Барбора Панклова. Започва с патриотични стихотворения – „На чешките жени“.
Приказки в два сборника: „Народни приказки и повести“ и „Словашки приказки и
повести“. Разкази и повести: „Селска картинка“, „Дългата нощ“, „Тъга по родния
край“ 1846г. „Барушка“, „Баба“ 1855г. „Планинско село“ 1856г. „Четири епохи“,
„Сестри“, „Бедни хора“, „Учителят“… Авторка е и на етнографски и пътеписни
работи: „Спомени от пътуване из Унгария“,
„Картинки от Домажлицките околности“. Тя създава истински народно
изкуство. За пръв път в Чехия дава широки картини на чешкия народен живот и показва
типовете из народа, мъдри и добри , чувствителни и с богат душевен живот… Тя не се откъсва от проблемите
на действителността. Отправя се по пътя на реализма. Разисква особено въпроса
за ролята на жената в чешкия национален живот.
Повестта „Баба“ – ославя чешкия народ, неговата
мъдрост и творчески сили. Писателката тук създава образа на простата чешка
селска жена, която въплъщава нравствената сила на народа и неговия копнеж по
справедлив обществен ред. Сюжетът на тази повест е прост: Бабата се преселва да
живее у своята дъщеря и се заема с домакинството на с-вото и с възпитанието и с
възпитанието на децата. Проследен е целият й живот, обрисуван е живота в лоното
на природата, изобразен е интимният семеен живот. Цялата книга е изпълнена с
всекидневните събития в един чешки край, за който, както казва авторката,
„човек, свикнал с шумния живот на големите градове“, би си помислил: „Как могат
да живеят тези хора тук цяла година?..“ Бабата живее най-вече в света на своите
внучета, но живее и се среща със своите съседи. Интересна е връзката на бабата
с аристократите от близкия замък, които тя очарова със своя здрав ум, със
своето простодушие и прямост. Тая си връзка бабара използва, за да помага на
своите съселяни. Бабата е представителка на онзи слой в Чехия, който през
векове пази чешкия език и чешката народност, въпреки най-тежкия народностен
гнет в страната. В една епоха, когато чешкият език е все още в упадък, а
чешкият народ е заплашен от германизация, бабата чехкиня се преселва от
Германия в Чехия, за да научат децата й чешки език.
Ян
Неруда
(1834-1891) – роден в Прага в кв. Мала Страна. Поет, белетрист, фейлетонист,
публицист и литературен критик, той е водач и властител на мислите на цяло
поколение прогресивна чешка интелигенция, той е един от създателите на чешкия
реализъм, основател на най-новата чешка поезия, творец на чешкия фейлетон, той
е един от тези, които полагат основите на съвременната чешка култура. Започва
своята л-рна дейност през 50те години, 1857г. първа стихосбирка „Гробищни
цветя“ – отразява настроението на чешката и европейската прогресивна
интелигенция, обхваната от дълбока печал след революцията на 1848г. Сбирката
съдържа стих. със социални мотиви (ново). 1867г. втора книга стихове „Книги
стихове“, 1864г. първа книга разкази „Арабески“ – те са подготовка за
написването на най-значителното прозаично дело на Неруда – „Малострански разкази“ 1878г.
Появяват се най-напред в
периодичния печат. Първи е „Седмица в тихия дом“ от 60те г. останалите 12 възн.
в ср. на 70те. В разказите е обрисуван пражкият квартал Мала Страна с неговите
обитатели, домове, улици и всекидневни събития. Образи: Баворова – проста и
истински добра жена, която не се срамува от своя долен произход, Вацлав – нейн
син, уволнен от учереждението заради сатирични писания за началниците.
По-нататък Еброви, които искат да минат за високопоставени, а тайно шият
войнишко бельо и чиято дъщеря Матилда напразно се стреми да задържи
благоразположението на офицера от комисията по облеклото, доктор Лоукота,
мечтаещ за хубавата Йозефинка и принуден да вземе дъщерята на своите хазяи и
т.н. чак до четирите малострански момчета, които съставят план да унищожат
австрийската империя. Неруда открива за чешката л-ра нов свят – света на
градската нищета и на дребните съществувания. Бедните и безправните имат винаги
неговото съчувствие. Той постоянно изтъква, че принадлежи към тях. Любовта
измества брака по сметка, там, където е нужна борба, цари равнодушие. Животът е
застоял като гнила вода в блато. Силите на човека стоят неизползвани, те не получават
творческо развитие. Моралът е условен, всичко е удавено в предразсъдъци.
Разказите му имат почти винаги реална основа.
Написва над 2000
фейлетона.
Лаза
Лазаревич (1851-1890)
– роден в Шабац, Сърбия. Расте в патриархална среда. Той оставя малко по обем,
но с голяма художествена стойност белетристично дело. Учи право в Белград и
медицина в Берлин. В Белград попада сред Омладината. Връща се в родината си и
работи като лекар и писател. 1879г. първи разказ „Първи път с баща ми на
утринна“. Възсъздава в разказите си народния живот: в селото и в малкия град. И
в града и в селото владее още патриархалния живот. Той рисува една идеална
патриархална Сърбия, със спокоен и щастлив живот, пълна с добри хора. Тоя
спокоен живот си има и своите трагедии. Това е лутането м/у старите и нови
форми на живот, защото времето на Лазаревич е преходно. При него идилията
преминава в драматичен конфликт, който се разрешава пак в идилия.
Анте
Ковачич (1854-1889)
– роден в Хърватско Загоре, от бедно селско сем. Представител на хърватския
реализъм, обърнал поглед към проблемите на действителността. Започва да пише
стихове: лирически стихотворения и по-дълги епически творби в стихове.
Стиховите му творби („Избрани песни“ 1908г.) са патриотични, социални и
сатирични. Най-силен израз на сатиричния му гняв намира в пародията на поемата
„Смъртта на Смаил ага Ченгич“ от Иван Мажуранич – „Смъртта на баба Ченгичкиня“
1881г. - осмиваща илиризма и
южнославянската идеология, „Fiškal”, където запазва старите тематични идеи и
реалното се слива с фантастичното, появяват се образите на фаталните жени,
както и забраненият за близо десетилетие роман „В регистратурата”, смятан за
най-значимото му произведение.
Историзъм
в славянските литератури:
Алоис
Ирасек (1851-1930)
– роден в Североизточна Чехия в бедно занаятчийско сем. Романът „Песоглавци“
е най-борческото, най-революционното му
произведение. Заради своята служба по чешките граници ходските селяни, т.нар.
песоглавци са получили от чешките крале привилегии, изложени в специални
грамоти, които те ревниво пазят. След Белогорската битка, обаче, в 1630г., те
биват продадени от Фердинанд 2 на феодалния владетел Ламингер Албенройтски.
Ходите не се примиряват с феодалното робство и започват процеси срещу феодалния
господар, позовавайки се на своите грамоти. С влиянието, връзките и парите си,
с които подкупват съдии и адвокати, дори адвоката на ходите, Албенройтовци
печелят процесите, нареждат изземването на грамотите и арестуването на
ръководителите на ходите. Ходите се вдигат на въстание, което бива удавено в
кръв.
Подробно и живо Ирасек е
представил събития и епизоди, които характеризират една цяла епоха,
настъплението на феодалите към чешкото село, техните произволи и отпора на
селяните.
Ирасек рисува ярки образи
на селяни, които растат като борци. Такъв е образът на Ян Козина, който
отначало – поради семейното си щастие – стои настрана от борбата. Светъл образ
на селянин борец е и Матей Пршибек. Борбата на ходските селяни става символ
изобщо на борбата на чешкия народ за право и свобода.
"Старинни чешки предания" 1894г. – разказват старинни
предания, свързани с различни моменти от чешката история и различни исторически
места, не само подхранват въображението, но правейки близка, интересна и скъпа
старината в страната, будят привързаността към отечеството.
Август
Шеноа (1838-1881)
– роден в Загреб, от сем. на пекар, доста понемчено. Следва право в Загреб и
Прага, не завършва у-та, защото се увлича по л-рата. Той е тероретик на л-рата,
поет и белетрист, литературен публицист, фейлетонист и драмописец. Започва
модерната хърватска л-ра. Като поет е романтик. Създава много лирически песни,
балади, епически стихотворения, разкази в стихове. Осн. мотиви в лириката му за
любов, родина и свобода.
Първи исторически роман –
„Златото на златаря“ 1872г. в сп.
„Венец“- донесъл славата му на белетрист. Разказва за трагичната любов на млад
и храбър аристократ, Павел, и хубавата дъщеря на един загребски златар, Дора.
Шеноа разкрива тук борбите м/у буржоазията и аристокрацията през 16в.
Втори исторически роман „Селска буна“ 1877г. – тук са обрисувани
големите селски размирици в Хърватско, избухнали през десетилетието 1564 до
1574г. От тях писателят избира характерни прояви, споява ги и оживява
действието със съчинени любовни случки.
Трети исторически роман „Диоген“ 1878г. Тук са обрисувани
действията на прогресивните хърватски слоеве от 18в. и техният конфликт с
чуждите – австрийски и унгарски – домогвания за владичество над Хърватско.
Образът на „Диоген“, благородния патриот Янкович, не е образ на историческо
лице.
Той създава хърватския
социален роман. Претворява историческия роман в социален, изобразява
сблъскването на класите. Историческите му романи са изпълнени с горещо
патриотично чувство, с любов и гордост за хърватския народ.
Хенрик
Сенкевич (1846-1916)
- Роден 1846г. в с. Воля Окжейска, Полесието. Принадлежи към класата на
богатите земевладелци. Следва Филологическия факултет на Варшавския университет.
Като студент публикува рецензии, литературно-исторически студии, фейлетони.
Подписва ги с псевдонима Литвос. Удостоен с Нобелова награда за литература.
Умира в Швейцария.
Литературно дело: 1.
Разкази, повести и очерци 2. Исторически романи 3. Романи от съвременния живот.
1 част: творби, в които
изказва съпричастността си към Позитивизма, интерес към съдбата на детето („Янко музикантът“1879, „Бартек-победител“1882). Пише повест „За хляб“ 1882г.-поставя икон. тематика.
2 част: основоположник на
Краковската истор. школа. „С огън и меч“
1884г., „Потоп“ 1886г., „Пан Володиовски“ 1887/8г.– трилогия;
времето, когато Полша двукратно разгромява Османската империя. Издава ги в
части с продължения в трите големи вестника на Варшава, Краков и Познан. Полша
и поляците – силно идеализирани. Прус го обвинява, че е идеализирал същата
шляхта, станала причина за разпада на Жечпосполита.
„Кръстоносци“
(1900г.) - посветен на Грюнвалдската битка
-акуратно излагане на
историческите факти; пълна противоположност на трилогията. Претворява събитията
от 1410г., кулминацията на полската борба срещу немците. Битката при Грюнвалд,
водена от обединени славянски войски, разгромили немците. Най-точно е описана
самата битка; установено е, че е преписана почти напълно от Ян Длугош (взел я
от тефтерчето на баща си, участник в битката).
“Quo Vadis” („Камо
грядеши“)1894-1896г.
Наред с историческите
факти, осн. нишка, която е извадил на преден план – християнството и мощната
Римска империя, напълно неспособна да се противопостави на прогресиращото
учение.
Проблемът за таланта и
бездарието. Счита се, че романът е алегория на Руската имп. военна,
политическата с-ма не може да репресира полската култура и католицизъм, както
Римската империя по своето време.
„С
огън и меч“1884г.
(част от трилогия с „Потоп“ и „Пан Володиовски“) – Сенкевич възкресява рицарска
Полша от 17в. Сплита исторически факти и лица със създания на своето творческо
въображение – измислени сцени и герои, любовни преживявания, дворски интриги,
героични преживявания.
Ян Скшетуски, който заема
висок военен сан в двора на княз Вишньовецки, преминава победно през
пожарищата, пленничеството и фронтовете на войните с казаците и татарите, за да
се ожени накрая на романа за своята Елена, за която се сгодява в началото на
романа и до която се домогва силен и смел полковник, на служба при украинския
хетман Богдан Хмелницки. Намразеният от всички заради безчинствата на неговия
отред Андрей Кмипиш във втория роман „Потоп“ се увенчава със слава в борбата на поляците със шведите и спечелва
и своята Оленка, която преди това му е заповядала да не се вясва никога повече
пред очите й.
Полски
литературен позитивизъм – общ преглед
ПОЗИТИВИЗЪМ: от 60-те г. на 19в. до
90-те г. на 19в.
Силно влияние върху
хуманитаристиката – Иполит Тен –позитивистичен метод на изучаване на
езикознанието. Позитивистична нагласа в науката: дедуктивен (хуманитарен) и
индуктивен (природен).
Позитивизъм –
последователното изучаване на обекта дава представа за природата, същността на
този обект. Вярва, че процесите се случват последователно.
Дарвин влияе в
позитивистичната нагласа – еволюционен метод.
В полската литература се
свързва с всестранност, обстоятелственост и вгледаност в детайла (на това е
гледано като еволюционност). Иван Шишманов и Михаил Арнаудов – български позитивисти.
Полският позитивизъм е
крайно проявление на реализма.
Темите на позитивизма са
актуални за тогавашното общество – жените, проблеми с евреите, немците в Полша,
русификация, индустриализация на о-вото (град-село).
Свързва се литературата с
извънлитературни проблеми – да решава актуални проблеми, да възпитава. Полският
позитивизъм е дидактичен и тенденциозен в този смисъл. В
литературно-исторически план е разглеждан като алтернатива на романтизма, като
възглед за света.
Възгледът за революцията
е заменен от възгледа за еволюцията („История на видовете“ – Дарвин). Полското
об-во може да се промени по еволюционен път – да бъде възпитавано и чрез
натрупването на тези промени и в историческа нагласа.
Образованието се явява
просветител – стабилност на о-вото. Темата за Полша е изместена с една
представа,че е организъм и трябва да се работи в об-вото.
---Елиза Ожешкова, Мария
Конопницка, Хенрик Сенкевич, Болеслав Прус.
Прогресът е неудържим.
Елиза
Ожешкова (1842-1910)
–първата представителка на полската белетристика, проникната от
„позитивистични“ идеали. От богато шляхтишко семейство. Учи в женски манастир
във Варшава. Живее като помешчица от 16 годишна. Тя се противопоставя на
принципа „изкуство за изкуството“ и се насочва към „изкуство за живота“. Първа
новела – „Картинка от гладните години“ 1866г. – горещо съчувствие към народа в
неговите страдания и презрение към социалния паразитизъм. Разкази и повести, в
които разкрива въпроса за положението на жената и за брака в съвременното
полско о-во: „Последна любов“ 1867, „Пан Граба“ 1869, „Дневникът на Вацлава“
1869-1870 и др.
Роман „Марта“ 1872г.
Ожешкова се бори страстно
за икономическото равноправие на жените.
Болеслав
Прус (1847-1912)
- Писател-реалист. Роден в Хрубешов, Люблинско под името Александър Гловацки. От бедно семейство. Учи във
Варшавския университет математика и физика, но чете философски и природонаучни
съчинения. Напуска университета и се захваща с публицистика. Започва да пише
фейлетони, постепенно преминава към разказ и роман.
Известен става с първия
си роман „Предна стража“ 1885г. (интерпретира темата за германизацията на
Полша; раздялата на обедняващата полска аристокрация със земите, именията си.
Селянинът Юзеф Шлимак – консервативен, неграмотен. Опъва се на тази
германизация). Прус се насочва към фотографското, педантично подробно описание;
типично позитивистично описание.
„Кукла“
(1890г.)
Напомня на исторически
роман. Има две разказващи фигури: старият антиквар и Вокулски. Главният герой
се опитва да промени обществото. Финалът е отворен.
Действието се развива
изцяло във Варшава, първият голям урбанистичен роман. Дава ни подробна панорама
на Варшава и на обществата, живеещи в нея. Основа на сюжета е любовта на
богатия търговец Станислав Вокулски към аристократката Изабела Ленцка. „Куклата“
е Изабела, високошляхтишка девойка. Богатството на Вокулски им е необходимо, за
да се задържат на високото място, което заемат в обществената йерархия.
Връзката им не може да е трайна, тя не обича, дори в негово присъствие флиртува
с негодник като нея. Вокулски напуска търговията по нейно желание и измамен в
своите най-хубави чувства изчезва безследно.
Романът дава широка
картина на полските обществени отношения след въстанието от 1863г.
Критическо-реалистичното изкуство на писателя: изобразява шляхтата, която или
трябва да погине със своя паразитизъм и своите предразсъдъци или да премине в света на мръсните сделки на
буржоазията. „Романтизмът“ на Вокулски и неговият стремеж да спечели любов,
почит и влияние сред аристокрацията го погубват. Той се оказва „несъвършен“
буржоа.
Прус въвежда два типа
повествователи: 1) съпровожда персонажите; знае всичко 2)един от персонажите; в
„Кукла“ – води се дневник от Жецки. Голяма част от критиката, вкл. и Сенкевич
не са го разбрали; обвиняват го, че Вокулски е персонаж, като че ли слепен от 2
личности, но той е човек на преходното време.
„Еманципантки“
(1894г.)
Фрагментарност. Състои се
от 4 части, които биха могли да се разглеждат самостоятелно.
Утвърждаване на една жена
кр. на 19в. жените запо чват да
се борят за място в обществото, били са само в семейството.
2 новели: 1) пансион –
проблеми на момичетата и директорката г-жа Латерн 2) в провинцията – учителката
Авторът описва образите
на ред жени, място на действието е девически пансион с ученички, учителки и
жена директорка. Най-вече го занимава участта на Мадзя Бжеска, дъщеря на лекар.
Тя разбира смисъла на живота си в работата за благото на другите. Всички
отговарят с неблагодарност и жестокост на нейната любов и грижи и тя търси
убежище в манастир.
Въпреки своите хуманни
възгледи Прус не може да намери смислени високи цели в живота на жените в
буржоазното о-во и превръща своите героини в карикатури. При това положение
романът представя крачка назад в развитието му като писател-реалист.
„Фараон“
(1896г.)-3
части
Исторически роман.
Действието се развива повече от хилядолетие преди нашата ера. Прус рисува
широка, пълна и убедителна картина на обществено- политическото и културно
състояние в древния Египет; провежда важни обществени тенденции.
Основен позитивистичен роман
– връщане на Прус далеч в миналото, за да може да се възстанови една епоха.
Основна сюжетна нишка на
романа представя борбата на младия фараон Рамзес 13 против тиранията, алчността
и ненаситността на могъщата жреческа каста. Начело с върховния жрец Херхор,
жреческата каста погубва фараона. Херхор, взел властта в ръцете си, провежда
реформите, за които се е борел Рамзес. В края на краищата прогресивните
обществени идеи побеждават.
Главният герой умира –
няма хепи енд. Оставя отворен финал за Египет и следващия фараон.
СЮЖЕТ: Действието на романа се развива в 11 век
пр. Хр., по време на владичеството на последния фараон от XX владетелска
династия на Египет. Последният фараон от XX династия е
Рамзес XII, но Прус въвежда като главно действащо лице още един фараон - Рамзес
XIII, син на Рамзес XII, като този образ му дава възможност свободно да
разгърне фабулата на романа, без да я съгласува буквално с историческите факти.
Рамзес XIII е младият престонаследник, който с нетърпение очаква да му се
гласува по-голямо доверие и да му се поверят отговорни държавни и военни
задачи, свързани с управлението на Египет. В началото на повествованието се
състои военно учение, като се симулира битка в пустинята. Начело на единия
отряд е младият Рамзес, подпомогнат от министъра на войната Херхор, неговият
писар Пентуер, верният адютант на престонаследника – контето Тутмозис и още
няколко високопоставени жреци и военни офицери. Целта на учението е да се
провери доколко Рамзес е способен да ръководи войската. На пътя на отряда обаче
се изпречкват скарабеи – малки свещени насекоми и жреците са категорични, че
трябва да се заобиколят, колкото ѝ тази идея да се вижда абсурдна за Рамзес. Затова
войниците преминават през един твърде неудобен маршрут и са принудени да
заровят един канал, за да преминат на другия бряг. Възрастен селянин ги
проклина, тъй като цял живот е копал канала и чрез завършването му се е надявал
да получи свободата си, а армията за съвсем кратко време унищожава делото му.
Без много да се церемонят войниците посичат жестоко клетника. Междувременно
Рамзес и Тутмозис забелязват някакво разкошно имение и го посещават.
Престонаследникът се влюбва в дъщерята на управителя – еврейката Сара. Учението
е успешно за Рамзес, той показва необходимите качества на пълководец, но все
пак след свикан държавен съвет се взема решение да се отложи с още една година
назначаването му за ръководител на полка „Менфи”. Престонаследникът е силно разочарован
и огорчен. Ентусиазиран от отличното представяне на войската, той обещава на
войниците щедра награда, но се оказва, че няма средства, с които да се
разплати. Именно затова той получава заем от богат финикийски лихвар, като го
обезпечава със свои стопански чифлици, от които банкера да събира рентата в
продължение на няколко години. Рамзес научава за съдбата на възрастния мъж,
който безмилостно е убит от войниците му, като младежът искрено страда заради
тази несправедливост. В няколко свои разходки по река Нил, той забелязва, че
бирниците се отнасят изключително жестоко към бедните селяни при събирането на
данъците, като впоследствие разбира, че това са именно имотите, които е дал
като обезпечение на финикийците и безскрупулните лихвари буквално изцеждат и
последните сили на мизерстващия египетски народ. Междувременно Сара е настанена
в една от неговите къщи и се превръща в любовница на престонаследника. В
двореца не са особено доволни, че Рамзес споделя живота си с презряна еврейка,
но младият човек е силно влюбен и не иска и да чуе за евентуална раздяла със
Сара. Междувременно в Египет пристига асирийския жрец Бероес, който провежда
тайна среща с египестките първожреци. На практика именно първожреците
управляват страната в момента, фараона е само политическа фигура, без реална
власт. Държавната хазна е празна, постъпват все по-малко средства, а разходите
за издръжката на неефективната администрация се покачват. Фараонът няма
средства да поддържа голяма и силна армия, затова нейната численост намалява постоянно.
За сметка на това, жреците в своите храмове трупат огромни съкровища и
богатства, което се отразява и на политическата им власт. На практика
първожреца Херхор управлява държавата, а Рамзес XII е безгласна буква и параван
на истинския владетел. Херхор и Бероес тайно се споразумяват Асирия да окупира
Финикия, а Египет да не се меси във войната, като в замяна асирийците ще
отпуснат на Египет малки териториални придобивки. Богатите финикийски търговци
в Египет обаче разбират чрез свой шпионин за тайното съзаклятие и се срещат с
престонаследника, като се опитват да го манипулират, че такъв контракт е срам
за могъщата египетска държава. Рамзес споделя мнението им, той отдавна вътрешно
се бунтува срещу огромната власт на жреците, които го държат настрана от
управлението и вземат важни решения без да ги съгласуват с него или с баща му.
Рамзес мечтае за военни подвизи и слава, като си представя, че ще разбие
асирийците и ще ги зароби, като така с огромната плячка и роби, които ще
доведе, ще подобри значително икономическото положение на държавата и на
селяните. Финикийските търговци допълнително окуражават престонаследника, като
подкрепят идеите му за военен удар срещу асирийците. Междувременно Рамзес се
влюбва в жрицата Кама и я прави своя любовница. Сара му ражда син, но
египетските жреци го правят евреин, водени от своите собствени планове, а това
силно разгневява Рамзес и Сара губи благоволението му. Жреците разпускат
либийския корпус поради недостиг на средства, а либийците се разбунтуват срещу
фараона. Рамзес XIII успява да удържи славна победа срещу либийците и
авторитета му сред селяните бързо расте. До тях достигат и идеите му да се
въведе почивен ден за тях и да се намали данъчното бреме, което допълнително
спечелва симпатиите на мизерстващия народ. Междувременно баща му умира и той се
подготвя да поеме управлението на страната. Подлият грък Ликон, бивш любовник
на Кама, убива сина му, а Сара се самоубива, потисната от огромната мъка. Ликон
е задържан, но той страшно много прелича на Рамзес и жреците решават да го
използват за своите цели. Тъй като хазната е празна, Рамзес моли да се използва
част от богатството на жреците, за да се закрепи състоянието на държавата, но
жреците категорично отказват. Страната и народа са разделени на два лагера и се
готви кървава гражданска война. Но Ликон успява да се промъкне в покоите на
Рамзес. Фараонът го вижда и влиза в смъртоносна схватка с убиеца на сина си.
Рамзес разсича Ликон, но гъркът успява да го ухапе и съвсем скоро фараонът
умира. На трона се възкачва Херхор, който се оженва за майката на Рамзес.
Херхор отваря съкровището на жреците и стабилизира състоянието на страната и на
практика той осъществява идеите за реформи на Рамзес, на които така яростно се
е противопоставял допреди смъртта на фараона. В Египет започва да управлява
нова династия.
За да увлече читателя,
Прус стига до похвати присъщи на авантюристичния роман. Във възгледите му има
много консервативни и реакционни елементи.
Прус притежава
изключителен дар на белетрист – наблюдателност и способност за художествено
пресъздаване на действителността. Той се отнася с голяма любов към народа.
Разказът му често е наситен с хумор.
No comments:
Post a Comment