7. Уилиам Шекспир. Спорове около неговата
самоличност. Периодизация на Шекспировото творчество. Особености на
елизабетинския театър.
Ренесансовият театър в Англия има няколко
източника:
-
устояващата
традиция на средновековния театър, запазил се почти до края на XVIв.
-
хуманистичните
тенденции си пробиват път чрез т.нар. школски театър (училищен) – там се
поставят за пръв път драми с класически сюжети;
-
в епохата
на Ранния хуманизъм при двора на Хенри VIII вече е съществувал придворен театър;
В първото десетилетие от управлението на
кралица Елизабет I Лондон става средище ма оживен театрален живот – интерес на самата
владетелка и по-либерално отношение към театъра и изкуството.
70те години – възникват лондонските градски
(публични) театри – превръщането на театъра в публична институция изиграва
огромна роля за разцвета на драмата във Високия английски ренесанс.
Наред с градските възникват и частни
театри. Разликата между двата типа е публиката – първите били предназначени за
масова публика с преобладаваща част от низините, вторите – спорадични представления
за високопоставена публика; в последствие и техните представления стават
постоянни. Градските са задължително извън централната част, докато частните
могат да са и в нея. Голяма разлика в цените на билетите.
Актьорските трупи – в частните – детски (деца
и юноши), градските – възрастни актьори (всеки участва с определен дял и
получава съответна част от печалбата).
Актриси няма. Жената има достъп само като
зрител и то в доста ограничени мащаби. Театърът е смятан за мъжко занимание и
професия[1].
Силна традиция – до началото на XXв. в колежите Оксфорд и Кеймбридж се култивира школски
театър.
При институционализирането на елизабетинския
театър почти по едно и също време се появяват първите градски и частни театри.
Като театрално съоръжение елизабетинския
театър много слабо се свързва с разцвета на драмата – паянтови дървени сгради,
често изпепелявани от пожари. Принципно нямал разлика между театрите и местата,
където се устройвали надпревари с кучета и мечки.
Устройство на елизабетинския театър:
Представлява
кръгла или многоъгълна постройка без покрив. От вътрешната страна дървени стени
образуват галерии, описващи целия театър чак до сцената. Галериите със седящи
места се издигат на четири-пет етажа, като най-горният има покрив, покрит
със слама. Местата в галериите са най-скъпи. Партерът, съставляващ
основна част от театъра, е гола площадка, където зрителите са правостоящи –
ядат, пият, замезват, правят забележки, в антрактите играят карти. Главната
сцена е дървен подиум, вдаден напред в партера от трите страни и ограден с
ниски перила. Зрителите я обкръжават от трите страни, няма завеса. Втората
сцена – оформя помещение, подобно на стая, където се играят интериорни
епизоди. Съоръжава се със съответна декорация. Когато завесата, отделяща
главната сцена от втората, се дръпне, публиката веднага разбира, че действието
се пренася в затвореното помещение. Има и трета сцена, използвана рядко
– издига се като балкон над задната сцена и очевидно е свързана с галериите то
втория и третия етаж, тъй като цялото театрално пространство е затворено и
обособено на еднаква височина.
Театралните трупи: от по десетина души с определен дял в общата
собственост и съответно – при разпределението на печалбата.
Липсва богат декор. При
представянето на исторически драми местонахождението е обозначавано с дървени
табелки, на които пише къде се развива действието. На задната сцена се поставя
декор, характерен за помещението, където се развива главното действие.
Бедността в декорацията се компенсира и
изключителната пищност на театралните костюми. Те
съставляват основната част от състоянието на трупите. В историческите драми,
независимо кога се развива действието, актьорите играят с изключително богати
съвременни костюми – когато аристократите се откажат от някакъв костюм, чиято
мода е минала, или са сметнали, че е овехтял, те го подаряват на слугите си,
които обаче ги било страх да се кипрят с костюмите на господаря и ги продават
на високи цени на актьорите.
Музикално и звуково оформление – в повечето ренесансови комедии има песни и
танци, за това към театрите се водят и
музиканти, изпълняващи танцовата музика от епохата. Звукови ефекти
– гръмотевици, проливен дъжд, вятър, кучи лай, кукуригане и тнт.
Характер на актьорската игра – фалцетна артикулация при изпълнение на
женски роли, голяма експресивност, отличаване от всекидневната реч.
Водеща културна институция, любимо място за
забавление, своеобразен народен университет, където чрез исторически драми
зрителят получава знания за родната и световна история.
***
Уилиам Шекспир (1564 –
1616)
Потомък на занаятчии от Средна Англия. Роден
на 23 април 1564 в градчето Стратфорд на Ейвън, графство Уорикшър.
Има 7 братя и сестри. Най-малкият, Едмънд, бил
актьор в трупа в Лондон, умира млад на 28.
Уилиам учи в стратфордското красно училище,
което в горните си степени може да е отговаряло на нашите гимназии. По всяка
вероятност не е успял да завърши поради финансовите трудности на баща си.
1585-1592 – “празни години” – малко се знае за
тях.
1582 г.- преждевременно се жени за Ан Хатауей,
7-8 години по-възрастна, бременна от поета. След шест месеца се ражда дъщеря им
Сюзън, след по.малко от две години, 1585 – близнаци Хамнет и Джудит.
Предполага се, че през 1587 вече бил в Лондон,
където започнал да се навърта около театрите. Според не много достоверна
легенда първоначално развеждал запотените коне на аристокрацията, докато траело
представлението. Според друго предположение е бил помощник-суфльор, т.е.
съобщавал на актьорите кога да излизат на сцената. Скоро станал актьор и
вероятно едновременно с това още в края на 80те години започнал да пише пиеси.
Първи сведения – памфлет на Робърт Грийн
“Мъдрост за пет пари, купена с милион разкаяния”[2]
– Шекспир е назован “новоизлюпена гарга” – след оповестяването на няколко
азбучни съвета за здравословен живот, Грийн дава съвети на приятелите си как да
се пазят от такива “новоизлюпени гарги”. Името на Шекспир не е назовано пряко,
обиграно е перифрастично – Грий прави каламбур от фамилното име като го нарича
Сценоразтърсвач (Shakescene : Shakespeare).
Памфлетът е свидетелство, че в началото на 90те години младият Шекспир е вече
известен драматург, възприеман от непосредствените си предшественици като
опасен конкурент.
1603-1604 Шекспир се отказва от актьорство, но
продължава да е драматург в трупата.
1613 театър “Планета” изгаря до основи по
време на Шекспировата историческа драма “Хенри IV”,
подпален от фойерверки. Скоро след това Шекспир се оттегля завинаги в Стратфорд
на Ейвън, където прекарва последните 3 години от живота си.
Умира на рождената си дата 23 април, погребан
е три дни след това.
През 30те години на 20 век американският
шекспировед Е.К.Чембърз издига тезата за антиавтобиографичността на
Шекспировото творчество – личната биография на драматурга не намира отражение в
творчеството му.
Тя е причина за възникването на т.нар. Шекспиров
въпрос през романтическата епоха. Съществува предположение, че друг
творец, пожелал анонимност, публикувал, използвайки името на недодялан актьор.
Версията за авторството на Франсис Бейкън (1561-1626) – най-сериозна
версия през XIXв.
Рухва, когато литературоведите правят обстоен стилистичен анализ на
съчиненията на двамата хуманисти. Анализът недвусмислено подсказва, че двамата
имат различен духовен и мисловен строй.
Друг кандидат през XIXв. е младият лорд Оксфърд – поет и
драматург. Като аргумент се привежда сходството в почерците на двамата. Но
Оксфърд починал през 1604, а Шекспир е написал още десетина творби след тази
година.
Най-романтичната теория е, че Кр. Марлоу[3]
е инсценирал убийството си, а после продължава да пише по името на Шекспир.
Бен Джонсън, добър приятел на Шекспир и
съперник на драматургическото поприще, поставя кратко стихотворение под
гравюрата в Първо фолио – издание на всички Шекспирови драми, което колегите му
от трупата издават седем години след смъртта му : Послушайте от мен съвета:
/ той в книгата е, не в портрета[4].
Периодизация на творчеството (също обект на спор):
Спорът е дали периодите са три или четири. У
нас е застъпено разбирането за 4 периода – проф. Марко Минков.
първи
период – време на чиракуване – 1588-1592г.
втори
период – до нач. на XVIIIв.
трети период – до към 1608г.
четвърти период – до 1612г.
Хаджикосев подкрепя деленето на три периода:
първи
– 1589-1600
втори
– 1601-1608
трети – 1609-1612
Преходът между първи и втори период не е само
хронологическият преход между две столетия – в творчеството се осъществява
преход от комедии към т.нар. велики трагедии. Преходът
между втория и третия период е по-условен – приплъзване от трагедия
към романс.
Първият период е най-плодовит; 22 драми – 2/3
от цялото му творчество; 9 комедии, 9 исторически драми, 3 трагедии (“Тит
Андроник”, “Ромео и Жулиета” и “Юлий Цезар”).
Комедиите му могат да се разделят на няколко жанрови
разновидности:
-
класическа (“Комедия от грешки”)
-
фарсова (“Укротяване на опърничавата”)
-
придворна (“Напразни усилия на любовта”, “Както ви
харесва”, “Дванайсета нощ”)
-
романтична (“Сън в лятна нощ”)
-
драматична (“Венецианският търговец”)
Няма единодушие относно хронологията на
комедиите му.
[2] Написан малко преди смъртта му през 1592г. Грийн бил изключително
плодовит, пишел стихове, романи, драми и памфлети, но водел разпътен и объркан
живот; написва последния си памфлет покаяние, чрез който платил на хазяйката си
в аванс за погребението си, отстъпвайки ѝ издателските права.
[3] Кристофър Марлоу (1564-1593) – значителна фигура на елизабетинскта
драма преди Шекспир.
[4] По признание на съвременниците на драматурга, приложената гравюра била
доста несполучлива.
No comments:
Post a Comment