5. Сравнение между особеностите на Омировия епос и особеностите на старозаветното библейско повествование (по Е. Ауербах).

    5. Сравнение между особеностите на Омировия епос и особеностите на старозаветното библейско повествование (по Е. Ауербах).

Чудотворните елементи на Стария завет включват автентични сънища, мистични преживявания, явявания на ангели, изцеления, съживяване на мъртви, свръхестествено чуване, предчувствие, паранормален огън и др. Омировото изкуство по своята насока е реалистично, но това е стихиен, примитивен реализъм. Омировите поеми разгръщат обширна галерия от индивидуални характери. Въпреки цялата жизненост и човечност на Омировите образи, те са статични и за тях е недостъпно вътрешното развитие. Характерът на героя е твърдо фиксиран в малкото основни черти и е показан в действие, но в хода на това действие той не се променя. В Омировото повествование липсва перспектива. Любопитен остатък от примитивния начин на разказа е и тъй нареченият “закон за хронологичната несъвместимост”: две събития, които по същество трябва да стават едновременно, се излагат не като успоредни, а като такива, които стават последователно във времето, едно след друго. След като завършва едното събитие, разказвачът не се връща назад, а минава към второто събитие така, сякаш онова, за което се разказва по-късно, е трябвало да стане и по-късно.

Много от легендите в Стария завет изглеждат невероятни, въпреки че не могат да бъдат опровергани. Според изследванията и проучванията на учените някои от случаите, отхвърлени като митове, е възможно наистина да са се случили. Старият завет включва и различни мистични преживявания. Той е легендарната история и генеалогия на староеврейския народ и на староеврейското жреченство. Същата функция имат и Омировите “Одисея” и “Илиада”.

Митологичният характер на епоса не е случаен. За античния човек митът е сферата на образцовото, на типичното, първообраз на действителността. Типична е честата употреба на епитети и повторения. Думите на героите, диалозите или монолозите, са един от най-честите похвати за характеристика в Омировия епос и техниката на техния строеж достига твърде високо равнище.