31. Чарлз
Дикенс и неговият роман „Големите
надежжди“
Из
„Западноевропейска литература“ Част 6 ,С.Хаджикосев
Чарлз Дикенс(1812-1870) извисява огромен ръст сред
плеядата даровити творци в английската литература от викторианската епоха- бил
е най-популярният, най-четеният писател.Когато търсят мярка за неговата
значимост, англичаните обикновено го сравняват с Шекспир. Пърси Сноу пише за
Дикенс , че е „най-удивителният писател на английски език след Шекспир.“ Дикенс
също представлява загадка, защото трудно се поддава на литературоведски схеми и
анализи. Типологически погледнато Дикенс в английската литература е най-внушителният
литературен масив , който трудно се обглежда, но пък няма как да се заобиколи
или подмине.
Чарлз Джон
Хъфам Дикенс е роден на 7 февруари 1812г. в градчето Ландпорт, графство Хемпшир. Бил част от семейството на
дребен чиновник с осем деца. Преместват се в Чатъм, а от 1822 вече са в Лондон.
Поради дългове бащата Джон Дикенс попада в затвора за длъжнициМаршалси. Темата
за затворничеството се появява често в романите на писателя, тъй като това е
една непреодоляна травма от детството. По време на престоя на бащата в затвора
цялото семейство се премества в Маршалси с изключение на Чарлз, който само на
12г остава да работи във фабрика за вакса, за да може с изкараните пари да
издържа семейството. Така бъдещият романист още невръстен изпитал на собствения
си гръб непоносимите условия за работа във фабриките на индустриализираща се
Англия, които нерядко възкресява в творбите си. Предполага се ,че известно
време бъдещият писател е посещавал частно училище, но всъщност е развил
блестящия си интелект главно чрез четене и самообразование. Работи и като
младши чиновник в юридическа кантора, където получава доста сносни познания по
съдопроизводството от онзи период. Тази информация му влиза в работа при
написването на някои от романите му. Получава работа и като съдебен стенограф а
в началото на 30-те години вече е изявен журналист , когато прави и първите си
литературни публикации, подписани с псевдонима Боз. През 1836г приема да стане
редактор в Аламаха на Бантли,където работи три години. През това реме е отдаден
изцяло на литературен труд и публикува „Клубът „Пикуик“, „Оливър Туист“ и
„НикълъсНикълби“. През 1842г. предпиремапъруване до САЩ, гостуването там се
оказва изключително успешно,въпреки явната му критика към младата американска
демокрация.Двете десетилетия между 1840-1860г. са времето на разцвета на
необикновеното му белетристично дарование, когато публикува повечето от зрелите
си творби.
Периодизацията на Дикенсовото творчество е твърде
дискусионен въпрос,както и периодизацията на Шекспировата драматургия. Според
С.Хаджикосевммогат да се обособят два периода- ранен до 1850г. и зрял
след тази година до смъртта на романиста. Преходът между тях е белязан от
романа „Дейвид Копърфийлд“.
Романът „Големите надежди“ е част от зрелия период
на Дикенс.Това е образователен роман с криминално - психологическа интрига.
Оригиналното заглавие на романа е “Great
Expectations”
, което би било по-правилно да се преведе като „Големите очаквания“ .
Психологическа доминанта в поведението на главния герой Пип са тъкмо неговите
„големи очаквания“ да узнае кой е тайнственият му благодетел и тъй като се
надява, че това е мисХавишам, очаква, че тя предвижда и женитбата му с
капризната хубавица Естела. В оригиналното заглавие има и иронична нотка, тъй
като към края на романа се оказва , че благодетелят е избягалият каторжник
Магуич.Ако има елементи на автобиографизъм , те са свързани с великолепно
описаните блата и разливи край устието на Темза и на един от големите й
притоци, познат и на Дикенс от детските му години, където се разиграват
повечето сцени в романа. Дикенс е най-забележителният пейзажист на реката Темза
през 19-20в. заедно с АйрисМърдок. Пип е жив и привлекателен образ, който расте
в селце край градец недалеко от Лондон. Още от първите редове на романа
разбираме , че героят се нарича Филип Пирип, но като дете той се самонарекълПип
и с това прозвище преминава през цялото повествование. Малкият Пип живее заедно
със сестра си и нейният мъж , ковача Джо Гарджъри, в селцето. Интересно е, че
сестрата, над двадесет години по-възрастна от Пип , се подвизава като мисис Джо
Граджъри, може би защото тя е свадлива и сурова с братчето си, а симпатичният
образ от началото на романа е тъкмо ковачът Джо, неграмотен млад мъж, но с
честно и обичливо сърце,когото Пип обиква завинаги. Една привечер , когато
момчето си играе на селското гробище край плочите на покойните си родители, се
появява страшен мъж , който му нарежда на следващата сутрин да му донесе храна
и пила, ако иска да остане жив. Треперещият Пип се постарава да изпълни заръката.
Така започва неговата странна история. Повествованието на романа е първолично,
а това скъсява дистанцията с читателя. Епизодите с мисисХавишам и Естела в
имението МанърХаус в близкото градче се нареждат сред най-вдъхновените страници
е романистиката на Дикенс.МисХавишам е
сред ексентричните персонажи на писателя, те по-скоро драматичен образ.
Изоставена ненадейно от своя жених в деня на сватбата , тя се затваря
доброволно в имението, спира часовника, когато е узнала злокобната новина, и
пожелава да спре времето.Всичко около нея е така както е било в сватбения ден,
а хубавата Естела,която е осиновила е възпитавана така, че да мъсти на мъжете.
Една от привлекателните черти на образователния роман е в това, че се
проследява биографията на героя от детството му до времето , когато окончателно
се установява характерът му. Пип се влюбва в Естела като дете, от МанърХаус е и
познанството му с най-добрия му приятел Хърбърт, но и тримата се променят,
стават възрастни хора. Капризното момиче Естела се превръща в своенравна и
безчувствена красавица, която за огромно огорчение на Пип приема поощрително
ухажването на най-неприятния младеж, защото за нея е важно да бъде материално
осигурена, а не да обича мъжа с ,когото ще се свърже. Естела е
най-пълнокръвният женски образ на Дикенс, тъй като този образ е създаден по
времето на тайната му любов с Елин
Търнан, която му е позволила да усети болките и очарованието на любовта от
по-различен ъгъл. Селските и
провинциалните епизоди от романа са по-привлекателни, но лондонските епизоди са
по-съдържателни,защото показват израстването на героя. Пип е самокритичен към
себе си, укорява се , когато рабира колко много се е отдалечил от нещастната си
сестра и предания Джо, от мълчаливо обичащата го Биди. Героят израства нравствено и в последната част от романа ,
когато изневиделица се появява от далечна Австралия каторжникът Магуич, който
се оказва тайнственият благодетел и обича младежа като своя рожба. Макар и постепенно
Пип обиква този благороден мъж като свой баща.
В заключителните глави ритъмът на авантюрните епизоди се ускорява, както
често се случва в романите на Дикенс: разбулена е тайната на Естела,чиято майка
се оказва икономката на адвоката Джагърс, предотвратено е убийството на Пип от
Стария Орлик в изоставена колиба насред медуейските блата, проваля се и опитт
да бъде изведен старият каторжник извън Англия и Магуич загива при преследване
по Темза. Накрая Дикенс отстъпва пред настояването на Булуър – Литън да свърже
съдбите на Пип и Естелс, за да остане верен на обичания от читателя хепиенд.
Литературните критици , чрез този роман , наблюдават
порасналото майсторство на Дикенс при изображението на различни характери.
No comments:
Post a Comment