31. Чарлз Дикенс и неговият роман „Големите надежжди“

31. Чарлз Дикенс и неговият  роман „Големите надежжди“

Из „Западноевропейска литература“ Част 6 ,С.Хаджикосев

Чарлз Дикенс(1812-1870) извисява огромен ръст сред плеядата даровити творци в английската литература от викторианската епоха- бил е най-популярният, най-четеният писател.Когато търсят мярка за неговата значимост, англичаните обикновено го сравняват с Шекспир. Пърси Сноу пише за Дикенс , че е „най-удивителният писател на английски език след Шекспир.“ Дикенс също представлява загадка, защото трудно се поддава на литературоведски схеми и анализи. Типологически погледнато Дикенс в английската литература е най-внушителният литературен масив , който трудно се обглежда, но пък няма как да се заобиколи или подмине.

Чарлз  Джон Хъфам Дикенс е роден на 7 февруари 1812г. в градчето Ландпорт,  графство Хемпшир. Бил част от семейството на дребен чиновник с осем деца. Преместват се в Чатъм, а от 1822 вече са в Лондон. Поради дългове бащата Джон Дикенс попада в затвора за длъжнициМаршалси. Темата за затворничеството се появява често в романите на писателя, тъй като това е една непреодоляна травма от детството. По време на престоя на бащата в затвора цялото семейство се премества в Маршалси с изключение на Чарлз, който само на 12г остава да работи във фабрика за вакса, за да може с изкараните пари да издържа семейството. Така бъдещият романист още невръстен изпитал на собствения си гръб непоносимите условия за работа във фабриките на индустриализираща се Англия, които нерядко възкресява в творбите си. Предполага се ,че известно време бъдещият писател е посещавал частно училище, но всъщност е развил блестящия си интелект главно чрез четене и самообразование. Работи и като младши чиновник в юридическа кантора, където получава доста сносни познания по съдопроизводството от онзи период. Тази информация му влиза в работа при написването на някои от романите му. Получава работа и като съдебен стенограф а в началото на 30-те години вече е изявен журналист , когато прави и първите си литературни публикации, подписани с псевдонима Боз. През 1836г приема да стане редактор в Аламаха на Бантли,където работи три години. През това реме е отдаден изцяло на литературен труд и публикува „Клубът „Пикуик“, „Оливър Туист“ и „НикълъсНикълби“. През 1842г. предпиремапъруване до САЩ, гостуването там се оказва изключително успешно,въпреки явната му критика към младата американска демокрация.Двете десетилетия между 1840-1860г. са времето на разцвета на необикновеното му белетристично дарование, когато публикува повечето от зрелите си творби.

Периодизацията на Дикенсовото творчество е твърде дискусионен въпрос,както и периодизацията на Шекспировата драматургия. Според С.Хаджикосевммогат да се обособят два периода- ранен до 1850г. и зрял след тази година до смъртта на романиста. Преходът между тях е белязан от романа „Дейвид Копърфийлд“.

Романът „Големите надежди“ е част от зрелия период на Дикенс.Това е образователен роман с криминално - психологическа интрига. Оригиналното заглавие на романа е “Great Expectations” , което би било по-правилно да се преведе като „Големите очаквания“ . Психологическа доминанта в поведението на главния герой Пип са тъкмо неговите „големи очаквания“ да узнае кой е тайнственият му благодетел и тъй като се надява, че това е мисХавишам, очаква, че тя предвижда и женитбата му с капризната хубавица Естела. В оригиналното заглавие има и иронична нотка, тъй като към края на романа се оказва , че благодетелят е избягалият каторжник Магуич.Ако има елементи на автобиографизъм , те са свързани с великолепно описаните блата и разливи край устието на Темза и на един от големите й притоци, познат и на Дикенс от детските му години, където се разиграват повечето сцени в романа. Дикенс е най-забележителният пейзажист на реката Темза през 19-20в. заедно с АйрисМърдок. Пип е жив и привлекателен образ, който расте в селце край градец недалеко от Лондон. Още от първите редове на романа разбираме , че героят се нарича Филип Пирип, но като дете той се самонарекълПип и с това прозвище преминава през цялото повествование. Малкият Пип живее заедно със сестра си и нейният мъж , ковача Джо Гарджъри, в селцето. Интересно е, че сестрата, над двадесет години по-възрастна от Пип , се подвизава като мисис Джо Граджъри, може би защото тя е свадлива и сурова с братчето си, а симпатичният образ от началото на романа е тъкмо ковачът Джо, неграмотен млад мъж, но с честно и обичливо сърце,когото Пип обиква завинаги. Една привечер , когато момчето си играе на селското гробище край плочите на покойните си родители, се появява страшен мъж , който му нарежда на следващата сутрин да му донесе храна и пила, ако иска да остане жив. Треперещият Пип се постарава да изпълни заръката. Така започва неговата странна история. Повествованието на романа е първолично, а това скъсява дистанцията с читателя. Епизодите с мисисХавишам и Естела в имението МанърХаус в близкото градче се нареждат сред най-вдъхновените страници е романистиката на Дикенс.МисХавишам  е сред ексентричните персонажи на писателя, те по-скоро драматичен образ. Изоставена ненадейно от своя жених в деня на сватбата , тя се затваря доброволно в имението, спира часовника, когато е узнала злокобната новина, и пожелава да спре времето.Всичко около нея е така както е било в сватбения ден, а хубавата Естела,която е осиновила е възпитавана така, че да мъсти на мъжете.                                                         Една от привлекателните черти на образователния роман е в това, че се проследява биографията на героя от детството му до времето , когато окончателно се установява характерът му. Пип се влюбва в Естела като дете, от МанърХаус е и познанството му с най-добрия му приятел Хърбърт, но и тримата се променят, стават възрастни хора. Капризното момиче Естела се превръща в своенравна и безчувствена красавица, която за огромно огорчение на Пип приема поощрително ухажването на най-неприятния младеж, защото за нея е важно да бъде материално осигурена, а не да обича мъжа с ,когото ще се свърже. Естела е най-пълнокръвният женски образ на Дикенс, тъй като този образ е създаден по времето на тайната му любов  с Елин Търнан, която му е позволила да усети болките и очарованието на любовта от по-различен ъгъл.            Селските и провинциалните епизоди от романа са по-привлекателни, но лондонските епизоди са по-съдържателни,защото показват израстването на героя. Пип е самокритичен към себе си, укорява се , когато рабира колко много се е отдалечил от нещастната си сестра и предания Джо, от мълчаливо обичащата го Биди. Героят израства  нравствено и в последната част от романа , когато изневиделица се появява от далечна Австралия каторжникът Магуич, който се оказва тайнственият благодетел и обича младежа като своя рожба. Макар и постепенно Пип обиква този благороден мъж като свой баща.                                                                                                                            В заключителните глави ритъмът на авантюрните епизоди се ускорява, както често се случва в романите на Дикенс: разбулена е тайната на Естела,чиято майка се оказва икономката на адвоката Джагърс, предотвратено е убийството на Пип от Стария Орлик в изоставена колиба насред медуейските блата, проваля се и опитт да бъде изведен старият каторжник извън Англия и Магуич загива при преследване по Темза. Накрая Дикенс отстъпва пред настояването на Булуър – Литън да свърже съдбите на Пип и Естелс, за да остане верен на обичания от читателя хепиенд.

Литературните критици , чрез този роман , наблюдават порасналото майсторство на Дикенс при изображението на различни характери.