23. Джонатан Суифт. Пътешествията на Гъливер. Тенденции в развитието на повествованието. Пародийно и сатирично начало в творбата. Ресурси на иронията. Суифт и традициите на антиутопията.

23. Джонатан Суифт. Пътешествията на Гъливер. Тенденции в развитието на повествованието. Пародийно и сатирично начало в творбата. Ресурси на иронията. Суифт и традициите на антиутопията.

            Джонатан Суифт (Jonathan Swift) е английско-ирландски писател и журналист. Роден е през 1667 г. Учи и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет (1682-1688 г.) Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър Уилиам Темпъл. Суифт става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия) през 1701 г.

            Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.(wikipedia)

            Пътешествията на Гъливер:

            Романът е замислен като своеобразна реплика към „Робинзон Крузо”, издаден в 1726г. и също, като произведението на Дефо, добива голям успех. Това е и единственият роман на Суифт. „П. на Г.” има литературна първооснова, защото може да се възприеме като пародия на „Робинзон Крузо”. Сходства които откриваме: Суифт дава точни координати и на 4-те пътувания на Гъливер. Жанровата принадлежност на романа можем да определим като фантастична сатира. Макар и кратък по обем се състои от 4 части, описващи 4-те приключения на Гъливер. I в Лилипутия, II Пътуване до Бробдингнаг, III Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония, IV Пътуване до страната на Хоинъмите. Интересен факт свързан с повествованието е разпространената по това време теория на световете, според която във Вселената съществуват множество светове с подобно или различно от земното население. В        „П. на Г.” откриваме похвата остраностяване/остранение (по Шкловски)=Verfremdung (Б. Брехт), в общи линии това е поглед към обект от различна гледна точка, друг поглед към познат предмет и по този начин се преобръща наложената представа за премета. Примери от романа: за лилипутите вещите на Г. изглеждат странни; монетите са големи сребърни плочи; носната кърпичка – бял килим; всички тези представи свързваме с фантастичната страна на романа.

            Като сатирични моменти можем да посочим: посещението на Г. в Балнибарби, където той отива в академията на проектантите и открива учени, занимаващи се с напълно непотребни дейности; също интеесен е и моментът със страната на говорещите коне ,с които Г. общува много повече, защото хората (яху) са като маймуни, деградирали са до нивото на животни. Този факт провокира зараждащата се у  Г. нетърпимост към себеподобните си(връзка с края на романа: връщайки се удома Г. не допуска при себе си дори жена си и децата си, защото му напомнят на яху, а стои близо до конете, които му напомнят хоините(говорещите коне)). Това разкрива скептицизма на  Суифт по отношение на бъдещето на човешкия род . Интересен сатиричен момент е установяването на съответствия между герои от романа и реални обществени фигури. Претенцията на Британия за величие  е изразена с примери от романа като гръмкото име на владетеля на Лилипутия(макар, че е дълга едва 12 мили) – „Радостта и ужаса на Вселената”, също и постоянната ожесточена война на лилипутите със съседната им империя, възникнала от въпроса : от коя страна трябва да се чупят варените яйца – от тъпата или от острата.

            Утопия и антиутопия в романа на Суифт

 Няколко думи за утопията: u-topos – място, което не съществува;

            В „П. на Г.”  описанието на страната на говорещите коне  е антиутопия, която превръща Гъливер в мизантроп.