21. Образът на Еврипидовата Електра от едноименната трагедия в сравнение с Есхил (“Хоефори”) и Софокъл (“Електра”). Разлики при узнаването на Орест, ситуирането на героинята спрямо Клитемнестра и Егист, участието в майцеубийството и отношението към него.

21. Образът на Еврипидовата Електра от едноименната трагедия в сравнение с Есхил (“Хоефори”) и Софокъл (“Електра”). Разлики при узнаването на Орест, ситуирането на героинята спрямо Клитемнестра и Егист, участието в майцеубийството и отношението към него.

Трагедията “Електра ” по сюжет съвпада с “Хоефори” на Есхил и с “Електра” на Софокъл, но се отличава твърде много от тях по разработка на темата. И в трите трагедии по заповед на оракула на Аполон Орест убива майка си, за да отмъсти за смъртта на баща си. Есхил се старае да докаже правотата на оракула, Софокъл я приема без разсъждения, а Еврипид я отхвърля с решителност. У Еврипид дори боговете, които се явяват в заключителната сцена на трагедията, признават, че Аполон не е прав. При майцеубийството Еврипид снема от Орест героичния ореол, като приближава и действащите лица, и обстановката на действието към битовия уровен. С тази цел във фабулата са направени редица изменения. Електра е омъжена за селянин “автург”, който великодушно щади царкинята й и е само фиктивен мъж. Действието на трагедията става пред бедната колиба на селянина. Тук именно примамват Клитеместра под лъжливия предлог, че дъщеря й след раждане се нуждае от нейната помощ, и в тази засада тя загива. Клитеместра е изобразена у Еврипид без каквито и да е рязко отблъскващи черти. Тя не е лишена от доброта и майчини чувства и до известна степен е обезпокоена от нечистата си съвест. Убийците – озлобената и изтерзана Електра и безволевият Орест, който покрива с плаща очите си по време на убийството – сами са потресени от постъпката си. Контрастът между “Електра” на Софокъл и на Еврипид е много поразителен, така че трябва да си представим едната от тези трагедии като протест против третирането на мита у другия поет. Не е известно обаче коя “Електра” се е появила по-рано. Повечето изследователи са на мнение, че Софокловата “Електра” е по-ранна и че Еврипид полемизира с нея. Еврипид като че ли си е поставил за задача да покаже какви трябва да са в действителност децата, които убиват майка си, отмъщавайки за баща си, като ги е представил не като извършители на някакъв славен подвиг, а като нещастни хора, които се нуждаят от съжаление и утеха. Тук не е останала и следа от старата трагедия с нейните мощни образи и божествена справедливост, оправдаваща страданията на героите. Ако обикновените фигури в “Електра” страдат, то е, защото такава е изобщо човешката участ. Единственото утешение е надеждата за по-добро бъдеще. Това утешение дават в края на пиесата Диоскурите, божествените братя на Клитеместра - те обещават на Електра подходящ мъж и семейно благополучие, а на Орест – щастливи дни след понесените страдания. Трагедията завършва в тон на “жалост към многострадащите смъртни”.