20. „Медея” на Еврипид като трагедия на отмъщението и като семейна драма. Външен и вътрешен конфликт у героинята. Въпросът за женомразството у Еврипид.

20. „Медея” на Еврипид като трагедия на отмъщението и като семейна драма. Външен и вътрешен конфликт у героинята. Въпросът за женомразството у Еврипид.

М Е Д Е Я е древно божество със земен произход, която имала връзки със Зевс, но по-късно е изместена от Хера. Лечителните й функции в сказанието са трансформирани в магьоснически - магията и медицината в античността имат еднакъв корен.

В сказанието събитията не са мотивирани психологически. Характерите са прости, аргументите открити, конфликтите къси и непоантирани. За сказанието е достатъчно, че Медея е магьосница и убийца, в него тя е само инструмент на събитията., които се стремят към парр! епо¹ - открадването на златното руно. Ужасите в митичния и епичен разказ изразяват онова елементарно, недраматично съзнание, което внушава трагичност с натрупването на смърт, също както в ренесансовата кървава трагедия.

Слабият намек за отчуждаването между Медея и Язон, плюс демоничния източен характер на магьосницата стават основата на мотива за женската чест и отмъстителност. Проф. Богданов смята, че са Еврипидова измислица убийството на децата и отлитането на Медея на колесница в Атина (припомнете си завръщането на бога-машина в трагедиите на Еврипид). Еврипид задълбочил и психологизирал емоционалните моменти в мита и създал образи с актуален смисъл. Така от тълкувател на мита, той става негов творец.

УБИЙСТВОТО НА ДЕЦАТА е невралгичният пункт в пиесата.(подобно на бавенето на Хамлет в Шекспировата трагедия).От една страна този епизод се възприема като неправдоподобен. Античният критик Елий Теон с право забелязва, че по този начин една майка наказва повече себе си, отколсото съпруга си.Oт друга гледна точка жестокостта на Медея е мотивирана с варварския й произход. Тази мотивация обаче издъхва в момента, в който убийцата се разплаква, мислейси за съдбата, която очаква децата.  Правдоподобието на убийството се решава, когато се вземе предвид функцията му в развитието на драматичното действие. Освен това Еврипид не пише своята трагедия за минициозното око на критика, а за емоционалното възприятие на съучастващия зрител.

С присъщия на трагическите герои висок интелект, Медея търси причините за своето семейно нещастие в общата участ на гръцката жена. И обратно ^г нейната участ е повод да се дискутират актуалните въпроси за правата на жената в гръцкото общество. Медея подчертава неравенството: жената купува със скъпи дарове (чеиз) своя съпруг, прави го владетел на тялото си, трябва да му угажда и не може да го изпъди, ако е негоден в леглото.Когато се отегчи в дома си, мъжът може да се развлече навън. Жената е осъдена на самота. От всички беди най-страшна е самотата. И все пак коринтянките са в дома си, докато Медея е в чужд край, Язон я е откъснал от родното огнище, а сега я изоставя..  Този монолог на Медея е брилянтен образец на риторично майсторство (Еврипид, Протагор и риториката на софистите) - като на везни мотивите "ЗА" жената и "ПРОТИВ "мъжа се обединяват и противопоставят. Медея сама характеризира женската природа, чиято слабост ^гпламва и зведньж за кръв и смърт*   По-рано, заради любовта, тя е извършила престъпление срещу баща, брат и родина. Тогава тя е скъсала всички връзки, за да създаде един нов живот. Сега, с отмъщението си, тя ще скъса връзките си с този свят, който е толкова несъвършен. В градацията на омразата, която я владее и в конфликт с Язон, Медея ще изработи своето съвършено отмъщение. Затова е необходимо неговото появяване.

Язон остава абсолютно спокоен. Той отново взима своето оръжие – словото. Най- опасната част на неговата реч е заявяването му, че изпълнен с любов и загриженост към децата им, той ще се ожени за дъщерята на Креон, за да им осигури по-щастливо бъдеще. Язон и не усеща дори, че ораторската му витиеватост затвърдява някакво решение у Медея, т.е. - желанието й да му отмъсти, защото думите му я убеждават в собствената й правота..  Диалогът Медея — Язон, много прилича на този между Антигона и Креон . И в двата случая героите са антагонисти: защитават взаимноизключващи се приниипи.

Язон напуска сцената, ясен за атинската публика. Настроена твърде рационалистично, тя би трябвало да прояви повече разбиране, но Язон й напомнял новият политически тип - демагога и кариериста от епохата на демокрацията, овладял умението да се изразява логично и скрил гъвкавата си природа зад добрите рационалистични аргументи. Като снижава митичния герой Евпипид постига няколко цели: създава един реален тип, натрупвал антипатия у публиката и така, чрез контраста, възвишавал романтично звучащата Медея.

В "Медея може да се говори за външен и вътрешен конфликт. Външният е между Язон и Медея; вътрешният - в душата на самата Медея, между разумната й природа и отмъстителната й чувственост.

Афинитетът на Еврипид да показва психопатологически състояния на човешката душа е резултат от епохата на средната класика ( периодът на софистиката), когато интересът към конкретния човек измества космологическите проблеми на ранната класика.

В мита жителите на Коринт убили децата, за да отмъстят на майката. Но Еврипид не само напомня известния момент и демонстрира познания по история и митология. Изключителен психолог,правилно усещал, че парадоксалното убийство най-пълно ще подчертае майчината привързаност, болестно променена в гнева и ревността.

Логично погледнато унищожението на любим човек е последната стен на привързаност, деформирана в отмъстителния план. Медея е любеща майка. Тя се мъчи в препядствието на истинско колебание. Без рожбите я чака несретния живот на бездетна жена. С тях тя губи най-добрата възможност да накаже враговете. Майчината обич руши плана за отмъщение, но само за миг Омразата го възстановява..

Медея е трагичен образ, защото съвместява две несъвместими същности: способността горещо да обича и дълбоко да мрази. С точността на наблюдател тя формулира трагедията си: О, знам какво се каня да извърша. Но моят гняв над моя ум цари!

Този стих става много популярен през античността. Философите често го цитирали, за да илюстрират ирационалната сила на гнева. Той резюмира трагедията на Медея

ЛЮБОВНАТА СТРАСТ , РЕВНОСТТА и ГНЕВЪТ НЕ СА ЧУВСТВА В СЪВРЕМЕНЕН СМИСЪЛ, НЕ СА ИЗЦЯЛО ПРИСЪЩА НА ЧОВЕШКАТА ДУША ИЗЯВА, А И ВЪНШНА СИЛА, СТИХИЯ, БОЛЕСТ, КОЯТО ВЛИЗА В ПРОТИВОРЕЧИЕ С РАЗУМНОТО ЧОВЕШКО "АЗ".

Гневът е външна сила, която руши разумната личност. "Демоничното, казва , Rivier -е коефициент, който дава на чувствата свръхестествено измерение." По този начин те стават художествено изразими. В това се проявява условността на атическата трагедия, която не позволява да се представят напълно реално човешките чувства. Точно заради това душевните сътресения в "Медея" могат да бъдат изживени от една варварка, тъй като страстността се смятала за присъкща на нейната природа.

С убийството Медея скъсва връзките си не само с Язон, но и с този лош свят, загубва човешките си качества и се връща в сказанието, откъдето е излязла очовечена от любовта на един грък. Нейният гняв побеждава човешкия разум .

Последният словесен двубой, с който съпрузите окончателно се разделят затвърждава надмощието на Медея. Обидите, с които Язон я обсипва не я засягат. Медея е постигнала и последната си иел — уязвила е дълбоко неверния мъж, обричайки го на най-лошото нещастие — несретно битие в самота. Аргументите на Медея сега тежат: Язон е истинският убиец на децата, защото е унищожител на семейното щастие, което ги е създало. Медея отлита и го оставя смазан и унизен.

В     митичното     величие     на     това     отлитане     тя     изгубва окончателно човешките си черти.

 Еврипид запознава своята публика и с женската душа. В Атина от времето на Пелопонес-ката война жената живее наистина по-свободно, дори има косвен достъп до обществения живот. Достатъчно е да припомним ролята на хетерата Аспазия, вярна жена и съветница на Перикъл. Но Еврипид отразява преувеличено обществената тенденция. В неговата трагедия жените, носителки на гореща чувствителност и висока нравственост, не само се изравняват субективно с мъжа, но дори се вдигат на бунт срещу мъжката бруталност. Умни и демонично твърди, Хекуба и Медея осъществяват своите отмъстителни планове. Макария и Ифигения са способни за саможертва, Елена за вярност. Разбира се, ще намерим и отрицателни типове като Хермиона в “Андрома-ха”. Но няма нищо по-несправедливо в античната критика срещу Еврипид от женомразството, което му приписват.