I. Предмет на сравнителното славянско литературознание. Културно-историческа, литературно-иманентна и идеологическа периодизация на славянския литературен процес.
История
на славянските литератури е една от най-старите учебни дисциплини в СУ. Предмет
на научната дисциплина е , от една страна литературната история на отделните
славянски народи, при която литературните явления се представят в светлината на
тяхната историческа конкретност и последователност, където литературните
явления се разглеждат с оглед на техните взаимовръзки или като отражение на
връзките между отделните народи. Основните задачи на научната дисциплина са следните: 1. Изследване на делото на Kирил
и Методий и неговото значение за развитието на славянските литератури 2. Изследване на старите славянски
литератури като своеобразна художествена система и специлано на
старобългарската литература – класическа литература на славяните 3. Изследването на новите славянски
литератури през Възраждането с оглед на общите закономерности втяхното развитие
4. Връзките и взаимоотношенията на
съвременните славянски литературни общности 5. Проследяване на идеята за славянската взаимност, отрзаена в
литературата на славяните 6. Проучване
на общия литературен процес в контекста на европейскат и световната литература.
Със
създаването и процъфтяването на славянознанието започва и се развива в
по-голяма или в по-малка степен и по-общото и сравнително изучаване на
славянските литератури. Възникват и няколко значителни опита за съвместно и
дори сравнително разглеждане на славянските литератури напр. „Славянски
литератури” на Ян Махал.
Шафарик разглежда славянските литератури в една обща
история „История на славянския език и литература по всички наречия” .Неговият
метод не буди никакви възражения, защото по негово време на славяните се гледа
като на един народ, а на славянските езици – като на диалекти на един език.
Пипин, Махал, Волман и Карасек говорят вече за славянски литератури. Техните
трудове не са продължение на традицията да се гледа на славяните като на едiн народ, а по-скоро
произлизат от нуждата да се изучават заедно славянските литератури.
Изучаването на славянските литератури заедно и дори като
цяло, а освен това и сравнително налагат преди всичко същите причини, които
налагат съществуването на славянската филология като научна дисциплина, а
именно всестранната близост между славянските народи – племена, езикова,
обществено – историческа, културна и литературна.
Славянската общност допринася за близост, връзки,
взаимност в славянските литератури, за съществуването на общи литературни
традиции, източници, теми, конфликти, образи, за влияние и заемки, дори
понякога за общ литературен живот. Особено необикновено голямата близост между
славянските езици дава възможност за литературна взаимност и въздействие, за
влияние в по-голяма мяра, отколкото е литературното влияние от неславянските
народи.
Достатъчно е да хвърлим
бегъл поглед върху славянските литератури и да видим една от главните задачи,
както и значението на общото и стравнителното изучаване на славянските
литератури в разкриването на взаимните връзки между тези литератури, тяхното
взаимодействие и моментите на дружба между славянските народи. Чрез разкриване
на тези връзки и моменти литературоведът сочи фактори не смао на развитие на
славянските литератури, но и в развитието на славянските народи изобщо. Общото
и сравнително изучаване на славянските литератури има огромно обществено
значение за отделните славянски народи поради това, че славянските литератури
са пълни с моменти, които вдъхновяват за славянска дружба и за единен път в
тяхното развитие.
Съвместното и сравнителното изучаване на славянските
литератури ни води до разкриване на общи закономерности в по-голям брой
литератури, които са достъпни на славяноведа поради това, че произведенията им са написани на близки
езици, които той повече или по-малко владее. Несъмнено и близостта на
славянските езици определя появата на някои общи закономерности, особено в
поетиката, в строежа на стиха, в стила. При общото изучаване на славянските
литератури в литературоведската работа се включват и литератури на по-малки
народи, като лужишко-сръбската и др., които обикновено чужденецът-
литературовед и славяновед не привлича в обсега на своята работа.
Сравнително-историческият метод ще ни разкрие общи закономерности
в славянските и другите европейски литератури. В светлината на тези общи
закономерности ние ще си изясним и важни моменти в нашето литературно развитие.
Едно подобно изучаване на славянските литератури изисква
съществуващата като отделна дисциплина славянска филология, която се занимава
преди всичко с езиковото и литературното развитие на славяните, а освен това и
със славянския бит и фолклор, с взаимовръзките между славянските народи и дори
с историческия живот на славяните.
Изучаването на славянските литератури е най-сигурният
начин за славяноведа да се запознае в подробности със славянските народи.
Изучаването на езици върви ръка за ръка с изучаването на литературите, писани
на тези езици. Само текстовете на литературните произведения и на фолклора ни
предлагат цялото богатство на един език. Познаването на литературата е
необходимо и за да се разкрият отделните факти в литературния език, чието
изучаване е главната задача на един езиковед.
No comments:
Post a Comment