18. “Антигона” на Софокъл. Постройка на трагедията и основни
драматически сблъсъци. Мотивът за „живия мъртвец”. Други измерения на вкуса на
трагедиографа към парадоксалното.
Социално-политическият идеал на Софокъл (от гледна точка на финала на
творбата).
- Пиесата
има традиционна форма :пролог , парод (влизане на хора), четири епизода (от три
до пет диалогични части , в които играят актъорите ) , след всеки епизод –
стазим (песен на хора), и екзод (излизане), в който е включен комос .
-Трагедията “Антигона” на Софокъл
отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и
неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона,
дъщерята на Едип, впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост.
-Двигател на драматическото действие
в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи
чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в
смисловия фокус на творбата през цялото време. Трагедията носи нейното име.
Пламенният дух на тази обезсмъртена в стиховете на Софокъл героиня се
отдалечава от представата за плахо пкорство, приписвано на жените в тогавашната
епоха. Тя носи в пълна мяра гордостта, силата и благородството, присъщи на
истинския трагически герой. Драматичният й образ е изграден на принципа на
резкия контраст, съпътстван от сянката на една неясна вина, изваян на границата
между човечността и свръхчовешкото.
-В хода на действието характерът й
се изгражда динамично и сравнително рано публиката вече има пълнокръвна представа
за нея. Този образ не се изменя значително с развитието на сюжета, мотивите й
са ясни, правотата – несъмнена. Пътят и съдбата на героинята са определени,
затова и присъствието й на сцената не е постоянно
-Реакциите на второстепенните
персонажи са стъпълата, по които недостъпната в своята крайност и извисеност
позиция на главниата героиня се приближава до гледната точка на публиката
-Песните на хора изграждат мост
между конкретните събития на сцената и вечните човешки нравствени формули.
Динамичния диалог с нейната сестра,
Исмена, в пролога изгражда релефен и многоизмерен образ на Антигона. Контрастът
между двете противопоставя смелост и нерешителност, горда жертвоготовност и
женска плахост. Той обаче дава на публиката и по-широк поглед върху образа на главната
героиня. Съпоставянето с по-земния, положителен персонаж на Исмена приближава
недостижимо благородното и гордо поведение на Антигона до разбирането на
обикновения човек, дава на зрителя възможност за сравнение. Разговорът между
двете, започнал в духа на взаимна привързаност, скоро се превръща в спор, който
въвлича публиката в конфликтна ситуация, поставя я пред активен избор. Така още
в началото на пиесата Софокъл ангажира максимално вниманието на зрителя и
изгражда почти напълно образа на своята героиня. Конфликтът между Антигона и
Исмена дава израз на две противоположни в основата си гледни точки – на
разумния, уравновесен човек, стремящ се да живее в хармония с човешкия, земен
свят, и на дръзката девойка, опитваща се да обхване глобалните вселенски
правила и ред, да наложи суровостта на божествените норми в човешките
взаимоотношения.
Думите на хора имат важна роля за
определянето на образа в рамките на тогавашния морал. Те дават несравнимо ярък
принос към характеристиката на девойката. Носителите на мъдростта я наричат
“богата с похвали”, “прославена”, “свободна” дори в смъртта. Тя е един от
малкото смъртни, получили “жре*ий на бог” – нещо, за което мечтаят дори
високите героически персонажи на Омир.
И точно като тях Антигона носи своята вина за случващото се, тя сама определя съдбата си. Софокъл снема от образа сянката на родовото проклятие и подчинява цялото развитие на действието на логиката на характерите. Така Антигона е поставена извън ограниченията на миналото; вродената й независимост я освобождава и от порива да се покорява на властника. Тя притежава свободата да избира. В крайната й твърдост и опита да подчини човешките отношения на божествените правила и собствените си убеждения в цялата им суровост откриваме нейната трагическа вина.
Затова, макар носителка на високи човешки добродетели, Антигона не може да бъде разглеждана като изцяло положителен герой. Способността да греши, трагичното в живота й я правят по-близка до реалността, а посланията на нейния образ - общовалидни, незабравени през вековете. Носителка на нравствена красота и твърдост, тя се извисява над обикновеното и земното, превръща се във вечно олицетворение на стремежа към свобода и съвършенство.
И точно като тях Антигона носи своята вина за случващото се, тя сама определя съдбата си. Софокъл снема от образа сянката на родовото проклятие и подчинява цялото развитие на действието на логиката на характерите. Така Антигона е поставена извън ограниченията на миналото; вродената й независимост я освобождава и от порива да се покорява на властника. Тя притежава свободата да избира. В крайната й твърдост и опита да подчини човешките отношения на божествените правила и собствените си убеждения в цялата им суровост откриваме нейната трагическа вина.
Затова, макар носителка на високи човешки добродетели, Антигона не може да бъде разглеждана като изцяло положителен герой. Способността да греши, трагичното в живота й я правят по-близка до реалността, а посланията на нейния образ - общовалидни, незабравени през вековете. Носителка на нравствена красота и твърдост, тя се извисява над обикновеното и земното, превръща се във вечно олицетворение на стремежа към свобода и съвършенство.
No comments:
Post a Comment