18. Жан Расин

18.   Жан Расин

Расин е най-знаителният френски трагедиограф от епохата на Френцкия класицизъм. И тогава,по-късно неизбежно са го сравнявали с Корней, безспорния лидер от по-ранната епоха. Вече отбелязахме няколко прилики и различия между двамата драматурзи, но съдбите им са коренно различни, Много се различават и създадените от тях творби.

Биографията на Расин ( а и духовната му същност) са съдбновно белязани с печата на янсенизма, влиятелна католическа секта, близка в редица отношения до протестанството. Когато е двегодишен умира майка му, а 2 години по-късно и баща му и бъдещият велик драматург остава кръгъл сирак. С отглеждането на детето се заема баба му, която е близка до янсенистите. Бабата си поставя за цел д аму даде образование и възпитание в духа на янсенизма и затова Расин учи първоначално в колежа в Бове, а на 16 постъпва в училището, прилежащо към манастира.

Първата поетическа изява на Расин нила одата, която той написал през 1660г. Във връзка със сватбата на младия крал. Тя била озаглавена „ Нимфата на Сена” и при написването и’ се консултирал с авторитетния критик и председател на Академията Шаплен. Разтревожени от поетическите амбиции на Расин, близките му го изпратили в едно затънчено градче, където той трябвало да стане свещеник и да получи енория.

Докато „Андромаха” е ранният шедьовър на драматурга, „ Федра” е шедьовърът на зрялото му творчество. 10 години делят 2те велики творби. Всяка съпоставка е до известна степен едностранчива и рискована, но мнозина авторитетни изследователи смятат последната трагедия на Расин за по-добрата творба, в която драматургическият му гений е достигнал най-пълна изява.

Сюжетът за трагедията е взет от творебите на Еврипид и Сенека. Но както известява авторът в поредговора към първото печатно издание, внесъл е някои промени, съобразени със съвременната му епоха. При Расин подтик за обяснениниеот на Федра в любов на доведения и’ син е лъжливото известие за смъртта на съпруга и’ Тезей. Отново Расин се изявил като познавач на женското сърце и на съдбовните страсти . Както в повечето от трагедиите му, отново ревността е двигател на трагическото действие. Тъкмо когТО Федра узнава, че Иполит е влюбен в девойката Арикия, у нея заговаря ревността на пренебрегнатата жена и тя се поддава на увещанията на довереницата си да оклевети заварения си син. Образът на Арикия е нововъведения на драматурга, чрез което той целял не смао да възбуди ревността на Федра, но и дамотивира трагическата вина на героя. Арикия била единствената потомка на Паланкидите, заклетите врагове врагове на на бащата на Иполит- Тезей. Така Расин мотивирал трагическата вина на своя герой като предателство спрямо родовата кауза. Иполит признава любовта си пред възпитателя си Терамен; Федра прави същото пред Енона. След известието за мнимата смърт на Тезей Иполит предлага ръката си и пресола на Арикия, а по-късно същото прави през Иполит и Федра.

В тази последна трагедия на Расин над всички образи доминира Федра. Може би това впечатление се поражда от трагедийната мощ, която излъчва героинята и я извисява бад Иполит, който в съгласие с античния сюжет е жертва на гибелната страст на мащехата си. „ Федра” е най-дискутираната Расинова драма. Причината за това е във факта, че тя наистина надхвърля границите на епохата, когато е създадена, и поставя проблеми, неприсъщи за времето на Луи ХIV.

Федра говори с езика на страстта и ревността на пренебрегнатата жена. Но прави са онези изследователи, които твърдяр, че героините на Расин надрастват ограничения любовен лексикон на неговата епоха.