17. Пиер Корней. Сид. Конфигурация на персонажите и главен конфликт. Основни типове интерпретации в зрителската и критическата рецепция на творбата.

17. Пиер Корней. Сид. Конфигурация на персонажите и главен конфликт. Основни типове интерпретации в зрителската и критическата рецепция на творбата.

Учебник

Заедно с Расин е една от на-емблематичните фигури на Френския калсицизъм. Корней е най-яркото въплъщение на Ранния калсицизъм, Расин на Зрелия. Лабрюейр : “Корней ни подчинява чрез характерите и идеалите си. Расин ги смесва с нашите. Единият рисува хората такива, каквото трябвадабъдат, другият такива каквито са... Корней епоучителен, Расин е човечен. Единият  е подражавал на Софокъл, другият е задъльен повече на Еврипид .”

 Пиер Корней (на френски: Pierre Corneille) (1606- 1684) е френски трагик, един от тримата най-велики френски драматурзи през 17 век, заедно с Молиер и Жан Расин. Наричан е основоположник на френската трагедия и пише пиеси близо 40 години. Член е на Френската академия.

Той е син на адвокат и сам е бил член на адвокатската гилдия в Руан. Първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование.

Литературната си дейност Корней започнал с лирически стихотворения, после пише комедии. За периода 1629—1644 г. създал осем произведения от комедийния жанр ("Мелита", "Вдовицата или наказаният предател" и др.). Първите му комедии носят нравоописателен характер.

Неговата първа истинска трагедия е Медея със сюжет от старогръцката митология, създадена през 1635 г. След това пише бележитата си драма "Сид". Сюжетът е испански, главният герой е испанският национален герой Родриго, наречен от признателния испански народ "Сид" (от арабски - повелител). Следващата трагедия на Корней е "Хораций" със сюжет от историята на Древен Рим. Тя се представя на парижката сцена през 1640 г. След нея е написал още няколко трагедии с римски сюжет - "Цина", "Смъртта на Помпей", "Серторий", "Софонисба", "Отон" и др.

Последната му пиеса е трагедията Сюрена (1674). След нея се оттегля от сцената и умира в дома си в Париж през 1684 г. Погребан е в църквата Свети Рош.

Бил е член на “петимата автори”  кръг на кардинал Дьо Ришелийо. Името му нашумява през 1636 когато излизат творбите му “Илюзия” и “Сид”. “Илюзия” напомня на модните през онази епоха пасторали.

Трагикомедията “Сид” е емблематична не само за творяеството на Корней, но иза целия Френски класицизъм. Приема се, че е излязла през късната 1636 или началото на 1637. Пожъва огормен успех., в разговорната реч дори се появява сравнение “хубаво като “Сид”.

Драмата му е посветена на испанския национален герой Родриго Диас де Бивар, наричан  от маврите Сид (от Сеид повелител), непосредственият източник е пиесата ма съвременника му Гилйен де Кастр “Младостта на Сид” (1618). Рзликите между двете прозиведения обаче са явни – при де Кастро действието обхваща 3 години, при Корней – едно денонощие. Спазването на единство на мястото е затруднило Корней, но той все пак го спазва като препмества действието в Севиля. Спазва се и принципът за благоприличие – дуелът не протича оред очите на зрителите, резултатът му се узнажа по-късно.

Чрез “Сид” Корней утвърждава  една от водещите теми на Френския класицизъм – конфликтът между дълг и чувство. Героите се обичат и са на път да свържат животите си в брак, но изведнъж са изправени пред необходимостта си да изпълнят дълга си към своите бащи. Бащата на Родриго е нагрубен от бащата на Химена и Родриго трябва да отмъсти за накърнената чест. Тук се противопоставят дългът и чувството – ако го убие ще изпълни родовия си дълг, но завинаги ще загуби пътя къмсърцето на любимата. Ако пък не го убие ще загуби честта си и няма да е достоен за любовта на Химена. Реално за героя не съществува благоприятно рещение.

След като граф Гомес бива убит Химена е поставена в подоба ситуация. Трябва да иска мъста за баща си (актуален френски акценте е настояването за екзекуция на убиеца) и да се откаже от брак с него.  В поведението на двамата млади има показност и самовлюбеност (нещо, което Стендал в последствие нарича “любов към славата”). Така се достига до един остър драматургически конфликт, който на практика изглежда неразрешим. Родриго предлага на Химена тя да отнеме живота му. Героят е отчаян и вижда в смъртта единствения изход. Появата на маврите под стените на Севиля дава нова насока на действието. Родриго става пълководец на крал Фердинант. Така конфликтът придобива нови очертания – дългът пред короната излиза на преден план пред този пред семейната и родова чест. (Именно тази линия за честта и дълга , творбата се оказва изключително актуална за епохата).

В последната картина кралят дон Фердинант слага край на прекалено проточилата се интрига, като повелява на младите да се оженят, но от съображения за благоприличие да изчакат да мине едната година траур.

Неочаквания упсех на “Сид” събужда много завистиници. Те поръчват на Академията да изготви свое становище относно слабите места на творбата. След две години  те представят своята теза, която се нарича “Мнение на Френската академия за “Сид”. Като цяло в нея натежават негативите. Основнит е упреци са в плагиатство, защото се е придърьал към сюжета на испанския първоизточник. Упреци към жанра, който е трагикомедия, а не трагедия. Несполучлива била и развръзката на пиесата. Недоволство породил факта, че действието обхваща 36, а не 24 часа, както и че мястото е градът, а не дворецът (твърде обширно място).

След “Сид ” Корней се ориентирал към исторически сюжети.

Лекции

-          Картазианска красота  - улавянето на  всички възможности в цялата им неяснота.

-          Корней е поет на дълга

-          Има автономизиране на персонажите – опитват се сами да решават, да отстояватпринипите си. Не са продукт на действието, а се борят срещу обстоятелствата.

-          Волята замества случайността. Родриго и Химена се превръщат в морални личности

-          Любовта не се отрича, тя не е слабост или низост

-          Конфликтът е между две величини (равнопоставени са). Има свързаност между двете в диалектическа противопоставеност са.

-          Творбата  утвърждава абсолютната власт

С какво творбата е представителна за Ранния класицизъм :

1.      Персонажи – минимален брой максимално функционални персонажи.

2.      Интрига, действие – започва малко преди поставянето на осовната перипетия (дуелът между графа и Родриго) и стремително се цели към развръзка.

3.      Дели се на 5 действия – обрзцова театрална творба на Класицизма

4.      Триединстовто (по-горе е обяснено)