16.
Френски
класицизъм. Харалтеристики на калсицизма като естетическо и литературно
явление. Картезианството като философска парадигма на класицизма. Нормативната
естетика на класицизма и поетиката на “трите единства”.
Учебник
Утвърждаването
на това направление съвпада с укрепваенто и възхода на абсолютичната феодална
държава. Несъмнено е преди всичко
духовен и художествен израз на абсолютическите тенденций в политиката.
Рационализмът, който ги вадее, има едни и същи корени и преследва едни и същи
цели : утвърждаване на френската
държавност и култура като водещи в Европа. Основна фигура е кардинал дьо Ришельо.
Освен бележит държавен галава е и мащабен строител нанационалната култура.
Смятал, че художествената интелигенциш тршбва да подкрепя подетата от него
национална политика. Поради тази причина създава Фреснакат академия (1635).
Обогатява Кралската библиотека и по-късно я превръща в Народна.
Реално
усилията за утвърждаване на абсолютическа фодална държава са принципно сходни с
модела на тоталитарните държави. Девизът на Кралят слънце – “Държавата – това
съм аз” – не е израз само на тщеславието му, колкото на съзнанеитому, че в
конкретния исторически момент особата му е най-концентриран израз на държавните
тенденциии на достиженията и величието на нацията.
При опита на
валстта да подчини духовния и кулутурен живот се легитимира тъй наречената норамтивна (предписателна) естетика – учи
творците как да дасъздават произведения, съзвучни с духа на времето и носители
на вискои естетически достойнства. Предпочитат се добре шлифожани
естетически съчинения као учена поема.
Естеическия
рационализъм в “Поетическото изкуство” на Боало има определен паралел
въвфилософската докртина на Декарт “Расъждения за метода”. Този картезиански
дух [1]
е дал отражение и при Боало. За него всяко отклоненеи от “зрадвия разум”
носи непредвидими рискове за творбата.
Френската
предразположеност към ред, яснота, прегледност се смята за етно-психологическа
даденост, идеща по линия на предците им – галите. Тази черта от народния
патримониум е прието да се обозначава като галски дух (L'esprit Gaulois)[2].
Следователно картезианският дух е актуализация на галския сух в епохата на
Класицизма. Картезианство и Класицизъм са в състояние на огледално отражение и
допълване – разционализма на Декарт проблематизира идеята за авторитетите, при
Класицизма рационалното заляга в основата на инструментариума, чиятокрайна цел
е утвърждаване на авторитетите.
Рене Декарт
(1596 - 1650)
Прокарва
необходимия мост между двата типа науки , които нарича физика (природо-математически)
и метафизика (хуманитарни). Използва математически похвати при определяне на
характеристикета на своя метод. Фундаметална чета на метода му е съмнението в
авторитетите – нищо не може да се приеме като абсоютна истина, докато истинността
му не се доакже по най-прост и очевиден начин (принцип на очевидността).
Вторият
принцип на метода е анализът- разлага и подрежда трудностите при решаването на
даден проблем. Следва го синтезът, който тръгва от най-простите очевидни
полоьения. Четвъртият принцип също сапада къмсинтеза и е наречен ”пълно
изборяване”.
Служейки си
с изобретенеия от самия него метод на методическосъмнение, Декарт формулира
основополагащия принцип на философията си – “Cogito ergo sum” .
Съчинението
си написав и посвещава на всички, които имат “здрав разум”. Всички класицисти
единодушно приемат върховенството на разума над емоциите, чувствителността и
въображението. Дори талантът е
възприеман като дарование на ума – ако има начетен и опитен наставник и
спазваправилата, няма принципна пречка пред твореца да достигне високи
художествени резултати.
Класицизмът
се налааг първо във драмата и театъра – прословутото драматическо тиединство
(време, място, действие). В края на 20-те години възникват благоприятни условия
за нова театрална ситуация, чрез която да бъде утвърден Класицизмът: 1)
навлизане на младо поколение драматурзи, 2) създаване на нов парижки театър
“Маре” (1629) и 3) активната намеса на
кардинал Дьо Ришельо.
Утвърждаването
на прочутото триединство става в началото на 30-те години в условията на
оьесточена конкуренция между младия Корней и Мере. Мере твърди, че времето не
трябва да е повече от 24 часа, за да се постигне правдоподобие. Единството на
време от своя страна довежда до единство на мястото.
Друго
основно положение на Класицизма е йерархизация на жанровете. Боало следва
примера на Хораций, който съветва да не бъдат смесвани комичното и трагичното.
Разделението на жанровете на нисши и висши представлява своеобразна естетическа
и философска травестия на строеьа на тогавашното общество – висши класи
(кралска институция, аристокрация ивисше духовенство) и нисши (всички
разновидности на третото съсловие, т.е. буржоазия,занаятчийство, селячество).
Висшите жанрове (епос, ода, трагедия) са по-стройни, защото са тематично
свързни с живота на висшите слоеве, а нисшите (комедия, фрас, пасторал, роман,
развлекателна поезия) са свързани с третото съсловие. В това отношение Боало е
категоричен: дворът представлява интерес за трагедиографите, градът – за
комедиографите. Тъкмо поради това теоритиците на Класицизмавъзстават срещу
неопределеността на жанровете в ренесансовата драма. Най-популярните и жанрове
трагикомедията и фарсът са неприемливи.
Привидно
Класицизмът продължавадухът на преклонение пред античността, присъщо на
Ренесанса. Но докато през Р става въпрос за възражданетона калокагатията,
активен процес на отхвърляне на аскетизма на Средновековието и преоткриване на
пълнокръвното битие, то при Класицизма е преоткриване на авторитетите с пряк
призив да се подраьава не надуха, а анбуквата на античността. Да се подражава
на древните в драмаат например значи точно да се възпроизвеьдат сюжети на
Есхил,Софокъл, Еврипид.
Творците са
съветвани да търсят съответствие между характера на героя и езика, както и
между жанра и стила. Да се отбягват вулгаризмите. Един от водещите принципи е
този за благоприличността - например
убийството да не е показано на сцената пряко. Благопристойността е изведена в
голяма степен ма езиково и стилово равнище – в трагедията стилът трябва да е
възвишен и благороде, нерядко – патетичен. Това е предпоставка и за спецификаат
на акт. изпълнение, оличващо се с голяма преекспонираност на чувството.
Ваьна
особеност на Френския класицизъм е съзнанието за голямата възпитателна роля на
изкуството. Дидактичността, моралната назидателност е едва ли не задължителна
черта на калсицистичното изкуство, която в произведенията напосредствените
писатели води до схематичност и повърхностност.
Подреьдането
на героите също е станало задъльително -
на една линия, главните персонажи са най-близо до центъра, мъжете в лявата, а
жените в дясната половина на сцената.
Лекции
Калсицизмът
е по-локален в сравнение с Ренесанса.
Дели се на :
1. Ранен
– 1610-1660
2. Зрял
– 1661 -1715
Преполага
силно нормативна естетика. Подражава на античността, важни са образците.
1635 –
Френска академия –грижи се за чистототата на езика и прокарва нормативната
естетика. Една от важните фигури е Жан Шаплен –автор на изискването за 24 часа.
Шаплен -
събитията в една постановка трябва да са единни и не по-дълги от 24 часа, зада
иам правдоподобие. Колкото действието е по-кратко, толкова по-реалистично е.
Всички излишни моменти трябва да се изчистят. Трябва да има и ходство с
действителността, което да държи зрителя в плен.
Подраьава се
само на хармоничните елементи от природата.
Истинно
есамо онова, което се явява ясно и отчетливо пред моята мисъл – ако не е такова
не е красиво, не може да се транскрибира в художествения текст.
[1] Картезианство
- от Cartesius – латинизираното име на философа. Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи,
според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни
достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко
знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.
No comments:
Post a Comment