15. Хамлет и Дон Кихот. Сравнителен анализ на литературните личности.

15. Хамлет и Дон Кихот. Сравнителен анализ на литературните личности.

Обща характеристика (като общочвешки типове)

Дон Кихот – самопожертвователен идеалист, чийто ентусиазъм е доведен до комизъм. Характеризира се с живот за другите – центробеженост.

Хамлет – скептичен и пресметлив егоист, по-скоро егоцентри, склонността му към анализиране е доведена до трагизъм. Характеризира се с центростремителност – около себе си.

Духовно наследство

Дон Кихот – оставя след себе си духовно наследство. Ролята на Санчо като „въплъщение на тълпата”

Хамлет – хамлетовците не оставт след себе си духовно наследство, дело което някой да следва. Ролята на Полоний (съветник на краля, баща на Офелия, смята че Хамлет е полудял от любов по  дъщеря му) като „въплъщвние на тълпата”

Отношение към идела и (не)способност да се обича

Дон Кихот – способност да се вярва в идеал и да се обича (истински?). Обича Дулсинея – по-скоро човек на сърцето, макар да умее и да разсъждава.

Хамлет – неспособност да вярва в идел и да се обича истиснки. Не обича Офелия. Той е чожек на мисълта, на анализа, но не и на сърцето.

На какво се явява въплъщение

Дон Кихот – въплъщение не утвърьдението

Хамлет – въплъщение на отрицанието (като начало, като принцип)

Като културни типове

Дон Кихот – южният човек

Хамлет – северният човек

Тургенев определя като същностна черта на Дон Кихот способността му да води хора след себе си, за разлика от Хамлет, който е неспособен. ДК е въшлъщение на ентусиазма, а Хамлет на скептицизма.

ДК е оптимист, макар да търпи поражения продължава да се бори, датският принц е пасивен и трудо предприема решителни действия. Дк е убеден в действията си, а хамлет разколебан , страда. И Дон Кихот и хамлет претърпяжат промени – ДК се завръща към първоначалното си състояние, Хамлет осъзава промените. И в двете произвдения го има мотивът за лудостта. И двамата заплащат с живота си за битките , които водят.

 Жадува да помага на хората, но сякаш не разбира че им причинява нещастия. Примерите за това,  до което в крайна сметка довеждат действията му са многобройни. Така например, изтормозеното ратайче е напердашено от господаря си щом смахнатият рицар изчезва зад завоя; освободените каторжници, които трябва да се явят пред Дулсинея дел Тобосо, ще се възползват от новопридобитата си свобода за деяния във вреда на обществото; нападението над погребалната процесия, която Дон Кихот взима за отвличане на благородна принцеса, завършва с осакатяването на невинния лиценциат, който горчиво жали, че се е случил на пътя на странстващия рицар и т.н. Героят ни твърде често е смешен и жалък в края на своите авантюри, но същевременно остава достолепен и благороден във възвишените си намерения.

        Подобно на Дон Кихот и Шекспировия герой не може да се примири с неправдите и злините. И двамата с еднакъв устрем насочват силите си към борба за възстановяване на изгубената хармония в живота. Така например,  Хамлет осъзнава ясно,  че е необходима изключителна морална устойчивост срещу настъплението на злото благодарение, на което атмосферата в Елсинор е така мрачна, а самата Дания е определена като затвор.