15. Хамлет
и Дон Кихот. Сравнителен анализ на литературните личности.
Обща характеристика (като
общочвешки типове)
Дон Кихот – самопожертвователен идеалист, чийто
ентусиазъм е доведен до комизъм. Характеризира се с живот за другите –
центробеженост.
Хамлет – скептичен и пресметлив егоист, по-скоро
егоцентри, склонността му към анализиране е доведена до трагизъм. Характеризира
се с центростремителност – около себе си.
Духовно наследство
Дон Кихот – оставя след себе си духовно наследство.
Ролята на Санчо като „въплъщение на тълпата”
Хамлет – хамлетовците не оставт след себе си духовно
наследство, дело което някой да следва. Ролята на Полоний (съветник на краля,
баща на Офелия, смята че Хамлет е полудял от любов по дъщеря му) като „въплъщвние на тълпата”
Отношение към идела и
(не)способност да се обича
Дон Кихот – способност да се вярва в идеал и да се
обича (истински?). Обича Дулсинея – по-скоро човек на сърцето, макар да умее и
да разсъждава.
Хамлет – неспособност да вярва в идел и да се обича
истиснки. Не обича Офелия. Той е чожек на мисълта, на анализа, но не и на
сърцето.
На какво се явява въплъщение
Дон Кихот – въплъщение не утвърьдението
Хамлет – въплъщение на отрицанието (като начало,
като принцип)
Като културни типове
Дон Кихот – южният човек
Хамлет – северният човек
Тургенев определя като същностна черта на Дон Кихот
способността му да води хора след себе си, за разлика от Хамлет, който е
неспособен. ДК е въшлъщение на ентусиазма, а Хамлет на скептицизма.
ДК е оптимист, макар да търпи поражения продължава
да се бори, датският принц е пасивен и трудо предприема решителни действия. Дк
е убеден в действията си, а хамлет разколебан , страда. И Дон Кихот и хамлет
претърпяжат промени – ДК се завръща към първоначалното си състояние, Хамлет
осъзава промените. И в двете произвдения го има мотивът за лудостта. И двамата
заплащат с живота си за битките , които водят.
Жадува да
помага на хората, но сякаш не разбира че им причинява нещастия. Примерите за
това, до което в крайна сметка довеждат
действията му са многобройни. Така например, изтормозеното ратайче е
напердашено от господаря си щом смахнатият рицар изчезва зад завоя;
освободените каторжници, които трябва да се явят пред Дулсинея дел Тобосо, ще
се възползват от новопридобитата си свобода за деяния във вреда на обществото;
нападението над погребалната процесия, която Дон Кихот взима за отвличане на
благородна принцеса, завършва с осакатяването на невинния лиценциат, който
горчиво жали, че се е случил на пътя на странстващия рицар и т.н. Героят ни
твърде често е смешен и жалък в края на своите авантюри, но същевременно остава
достолепен и благороден във възвишените си намерения.
Подобно на Дон Кихот и Шекспировия герой не може да се примири с
неправдите и злините. И двамата с еднакъв устрем насочват силите си към борба
за възстановяване на изгубената хармония в живота. Така например, Хамлет осъзнава ясно, че е необходима изключителна морална
устойчивост срещу настъплението на злото благодарение, на което атмосферата в
Елсинор е така мрачна, а самата Дания е определена като затвор.
No comments:
Post a Comment