14. Мигел де Сервантес Сааведера. Знаменитият идалго Дон Кихот де Ламанча. Копмозиция на романа. Дон Кихот като пародия на рицарските романи. Етапи в развитието на Дон Кихот като персонаж.

14. Мигел де Сервантес Сааведера. Знаменитият идалго Дон Кихот де Ламанча. Копмозиция на романа. Дон Кихот като пародия на рицарските романи. Етапи в развитието на  Дон Кихот като персонаж.

Учебник

С – Сервантес  ДК – Дон Кихот  РР – рицарски роман СП – Санчо Панса

Сервантес е на-значителният автор от Златната епоха на изпанската литература и същевременноедин от най-великите творци на световната литература. Роден е в семейството на идалго, бедно семейство с 5 деца. Бил е наемен войник, моряк във флота. 5 години е бил пленник в Алжир. От начало пише предимно драми, но не пеяели почти нищо от тях. Творчеството му включва няколко десетки драми, три романа, един сборник с новели, няколко стихотворни творби.

В обалстта на романа следва модните образци наепохата – първият му робан “Галатея” е пасторален. “Дон Кихот” на пръв поглед е рицарски, “Деяния на Персилес и Сехисмунда” е романс (сантиментално-приключенски). “Галатея”, който е недовършен,  е първията му амбицозен опит в писането на романи.състои се от 6 книги, в които се преплитат няколко сюжетни линии.

Световната си слава дължи на “Хиторумният идалго Дон Кихот де ла Манча”. Споделял е антипатията сред аристократичните и хуманистичните кръгове към модата на рицарските романи и си е поставил за цел да ги осмее – пише пародия на рицарски роман. Успехът на първата част на ДК (1605) е бил огромен, след него не са издадени никакви рицарски романи. През 1614 излъл фалшификат на 2-ра част от автор, подписал се като Авелянделя. Истинската втора част илиза през 1615

 Намереништа си да напише роман-пародия, С подчертава още в предисловието на първат книга. Пародията е осъществена на всички равнища – сюжет, персонажи, композиция, идейна структура.

Пародира с лекота още сюжетно – композиционната структура на традиционния рр. Докато в традиционния рр странстванията на героя са низ от  приключения –подвизи в името на любимата, в “ДК” са низ от несполуки. Запазена и усложнена е кръговата композиция на средновековния роман със завръщане в изходната точка на пътешествието. В “ДК” пътуванията на Рицаря на Печалния образ образуват три концентрични кръга, всеки от които включва в себе си предишния.

1.      Първото пътуване извършвасам в продъльениена 10 дни  из своята родна провинция Ла Манча

2.      При вторто към него се присъединява Санчо, който му служи като оръженосец. Обикалят из цяла Кастилия, странстването им трае много по-дълго.

3.      Третото е описано във втората част – обикалят из Кастилия, Арагон и стигат до графство Барселона, където ДК претърпява поражение и е принуден да се завърне у дома.

За разлика от  типичните рр, където действието се развива на екзотични места, С запазва действието на територията на Испания. Предпочита реалния ландшафт. Този фона на романа притегля романа от фантастичното към реалистичното и  революционизира традиционния рр, като го превръща от фантастичен разказ за герои и подвизи в реалистичен разказ за всекидневните несрети. Той е може би първият велик реалистичен роман в европейскаат и световнаат л-ра.  Това не значи, че той престава да бъде приключенски, просто не е в духа на  рр, а в един нов смисъл на пикареската – приключенията придобиват  битова оцветеност.

Чрез погледа на ДК, който е побъркан на тема рр и Санчо, който има действителен поглед се получава една двойна оптика.

Още попоследователна е пародията на равнище на персонажите. ДК  и Сп са пълбна противоположност на  традиционните рицар и оръженосец – прехвърлили са възрастта, социалното им полоьение не е съответсващ.

На ниво на значещите имена – Кихот (задница на товарно животно), Панса – търбух, Росинант – бивш кон. Давамата герои представляват комична двойка още на пръв поглед.

Именувайки всичко ново в битийността му на странстващ рицар, ДК полага границат между преди и след, между живота на беден идалго и този на странстващ рицар. За това и избира дама на сърцето си –Алдонса Лроренсо, която е невзрачна селянка, но се превръща в  прекрасната Дулсинея.

В пародиен план е представено и ривцарското въоръжение – съставено от вехтории.

Комизмът произтича от анахронизма. Рицарят и оръженосеца му се появяват, когато за тях вече няма място. Времето на старнстващото рицарство е отдаван отминало, дори новото време е настроено враждебно спрямо рицарския кодекс. За това и в повечето случаи намесата на ДК в името на правдата води до резултати, протижоположни на очакваните. Така нещата са едновременно така като в рр и в същото времв наобратно. ДК  почти навсякъде търпи  поражения  за разлика от класическия герой на рр.

Смехът при С е смях през сълзи – от тук и основното определение на творабат като трагико-комическа. Рицарят твърде често е смеше и жалък в своите авантюри, но е достолепен и благороден в  намеренията.

Донкихотовска ситуация – същината е във взаимоотношенията на двойка безумци с  обкръжаващия ги свят.  Светът не приема двамата герои, но и те не го приемат и се опитват  даму се противопоставят.   Разсъждавайки за празнословните аристократи, които се забавляват с двамата безумци, С уж слуяайно подмята, че те не са по-добри и не проявяват по-здрав разум от тях.

Въпросът за лудостта на ДК – за С е резултат от пагубния навик да чете рр до степен сам да пожелае да сатне герой в тях – лудостта е мания на тема рицарство. В  края на 2-ри том завърнал се у дома той окончателно се отказва от рицарството и отово се превръща в Алонсо Кихано Добрия. Лудостта му ретърява развитие – Рикер отличава  3 фази:

• В първия том не може да отличава действоителността от рицарските си “видения“ и това го води към до сериозни грешки и поражения (вятърни мелници)
• Още в първите глави на втори том нещата се променят – рицарят започва да осъзнава, че очите му  бълнуват – когато рицарят отказва да повярва на СП, че селянките са приворни дами и неговата Дулсинея.
• В самия край на романа – те вече са се сблъскали с истиски, ане с въображаеми приключения – ДК се връща към първоначалното си съсътояние, преди рр.

Във втората част има олитературяване на образите – двамата герои се осъзнават като литературни герои.

Шелинг определя творбата като  “митология, създадена от гения на един човек”, а С е засвоето време онова, което е би Омир за  древните.

Тургенев определя ДК като образец на нравствен идеализъм, а СП – образ на човешкия практицизъм.

Двамата герои са допълващи се антиподи – аскет и епикуреец, ДК не е привлечен от материланото, докато СП е меркантилен. Репликите на двамата са издържани в разлияен стилистияен ключ : ДК е хуманист, СП използва проса реч. Двата образа са сдвоени, които са в непрестанно взаимодействие и не могат един без друг. Дк черпи от  Санчовия оптимизъм, а СП от мъдростта на ДК.  

Пикаресов роман – от пикаро – герой луд, преминава през различни социални кръгове. Нисък жанр, отнасящ се пародийно към другите.