15. Романът "Война и мир" на Лев Николаевич Толстой като руска национална митология

Романът Война и мир на Лев Николаевич Толстой като руска национална митология

Разглежда ролята на народните маси и личността в историята, ролята на прогресивните личности и взаимоотношенията им с народа.  „Война и мир“ представя героите в кръговрата на велики събития с които е свързана историята на Русия. Основното внушение е, че историята на една държава, нейният път на развивитие, се определят не от велики личности, а се твори от човешката маса, от съвкупността на усилията на обикновените хора. За да изрази своето отношение Толстой представя огромно количество герои – над 500 – цели дворянски семейства, обикновени войници, партизани, офицери, командири; пренася тези герои от едно място на друго, превежда ги през годините и разказва за най – важните събития в техния живот. Великите личности Наполеон и Александър I на фона на останалите герои са като незабележими участници във войната. В многообразната персонажна система Толстой разкрива различни типове, личности, не като безлична маса, а всеки със своите неповторими черти. „Война и мир“ разказва за грандиозни събития от историята на Русия, описва най – важните елементи от народния живот, представя идеали, бит, традиции на различни слоеве в руското общество. Всичко за което Толстой разказва е оценено от позицията на народните маси. Романът се отличава и с обем и с богата персонажна система, и със сложна структура. Във „Война и мир“ се развиват много сюжетни линии, които се преплитат. Тези събития дават възможност да се проследи живота в Русия, на руското дворянство, на руския живот и от индивидуалната съдба да се оформи историческия път  на огромната руска страна. За да открои или подчертае едни или други събития, за да оформи персонажни типове, за да концентрира вниманието върху определени герои Толстой ползва метода на контраста. Той е заложен и в самото заглавие. Животът на Петербургска Русия е противопоставен на живота на обикновените хора, живота на едно дворянско семейство е извисен на фона на ниските страсти на новото придворно обкръжение на царя. Наполеон  и Котузов са противопоставени не само като военоначалници, но и като личности от решенията на които зависи съдбата на хиляди хора. Така страница след страница Толстой не само разказва, описва, но и анализира, извежда, заключава и внушава. Според Толстой пътят на духовното развитие на човека трябва да води към нравствения идеал,  а не към падението. Монолозите на отделните персонажи възпроизвеждат потока на съкровенните мисли на самия автор. Много често те са сложни и неясни, но така Толстой проследява постепенното и продължително натрупване в съзнанието и в душата на човека, на различни мисли, чувства, настроения и идеи.  В своето призведение Толстой произнася присъда на Бонапартизма, той категорично отхвърля индивидуализма, безкрайното властолюбие, жаждата за слава, почести, които спред не го са само суета. На този фон Толстой се възхищава на силния дух и воля на руските селяни, на войниците които независимо от трудното ежедневие залагат своя живот и чертаят историческия път на страната. Толстой се прекланя пред подвика и величието на руския народ, истинският герой от Отечествената война от 1812г. Толстой  ярко подчертава разликата между истинския и лъжливия патриотизъм; „народната мисъл“, която писателят обича, определя неговите възгледи, оценка за историческите събития и личностите. Най – важното достояние от войната за Толстой е единението на руския народ в името на една цел – свободна и справедлива Русия.