14. Престъплението и наказанието в Петокнижието на Фьодор Михайлович Достоевски

Престъплението и наказанието в Петокнижието на Фьодор Михайлович Достоевски (роман по избор)

Романът „Престъпление и наказание“ е психологически отчет за едно престъпление, но и за неговото наказание. Действието е съвременно. Централния герой е Родион Разколников, чрез образа му Достоевски поставя философски проблеми свързани с човека индивидуалист, който определя себе си над другите, който нарушава моралните норми и земните закони, изключен е от университета и живее в крайна бедност. Той решава да убие старицата лихварка, за да помогне на затрудненото си семейство, за да спаси сестра си. В своето съзнание Разколников си изгражда ясен план за мотивите за извършване на престъплението, реализацията му и оправдателните последствия. След убийството, пред Разколников възникват неразрешими проблеми. Фактът, че никой не се съмнява в него не му осигурява душевно спокойствие, терзанията на съвестта и съмненията не дават и миг спокойствие на Разколников и той сам се предава в полицията. От тук  нататък започва борбата за спасението на човешката душа, възраждането на загиващия човек. Разколников вижда спасението чрез своята гибел в каторга. Неговата теория за разделението на хората на маса, тълпа и избраници рухва. Самият Разколников проверява себе си и своята принадлежност към избраниците. Съзнанието му определя избраниците като изключителни личности на които е позволено да нарушават законите, да стоят над моралните норми и нормално човешко поведение. Достоевски проследява сложният и противоречив процес на вътрешна борба на героя, внушението на писателя е , че всяко престъпление изисква равностойно наказание и задава въпроса : Земния закон или божията справедливост могат да въздадат нужното на убиеца? Земния закон е създаден от хората и по тази причина не е съвършен, единствено божията справедливост може да помогне на загиващия човек да се спаси. Соня Мармеладова е блудницата, която помага за Разколников да намери пътя на истинското спасение. Убиецът и блудницата – чрез тези образи Достоевски поставя въпроса за човешкото поведение и докато Разколников е олицетворение на разума, на теорията, Соня олицетворява сърцето, чувството, любовта, интуицията. Така, не идеите, не установените норми и закони, а религиозното опрощение на греховете могат да спасят загиващия човек. Така, за пореден път Достоевски отхвърля бунта, революцията, насилието и проповядва смирение и състрадание. Окончателната присъда на писателя е – разумът може да намери аргументи, за да оправдае едно престъпление, сърцето никога. В края на романа Достоевски подчертава, че всеки индивидуализъм е обречен на неуспех, а страданието и любовта възраждат човека.

Провалът на свръхчовека и възнаграждението на човека в романа Престъпление и наказание на Достоевски

Централна тема в творчеството на Достоевски е човека и неговата съдба. Във всичките си произведения писателя изследва човешката индивидуалност като най-висше творение и като загадка. Със всяко свое произведение Достоевски прави стъпка в търсенето на истината за човека и света. Но Достоевски разкрива не само мрачната страна на живота, трагедията на личността, но се явява и защитник на оскърбените и унижените, на свободата и личното достойнство. Съдбата на най-известните герои на Достоевски отразяват житейските изпитания на самия писател, индивидуалното съзнание и дисхармония, ожесточената вътрешна борба между Бога и Дявола в човешката душа. 

Идиот– в него писателят въплащава представата си за положителния герой. Достоевски противопоставя положителния герой на либералната мисъл. Прекрасния човек на Достоевски е израз на революционните възгледи на писателя, на неговата концепция за спасението на света чрез смирение и самоотрицание. Главния герой, княз Мишкин е аристократ по рождение, но не е свързан с руското аристократично съсловие. Формирал се е като личност зад граница, в общество, в което хората приемат скромността, добротата, липсата на всякаква корист и алчност като най – ценни качества. След връщането си в Русия, княз Мишкин се оказва различен в руското аристократично общество, по детски наивен и смешен.

Без отговор остават въпросите му , защо хората се ненавиждат, защо си причиняват нещастия ? Неговата душа е открита за любов, за доброта. При срещата си с членовете на това общество княз Мишкин търпи поражение. Той не може да формира нови взаимоотношения. Княз Мишкин преживява лична трагедия и е физически и психически унищожен. Интересен е възгледът на княз Мишкин за руския и другия народ, за Русия и Европа, за запада и изтока. Независимо, че главният герой е княз Мишкин, действието се изгражда върху съдбата на Настася Фелиповна – това е най-силният, но и най-трагичен женски образ в руската литература. Всички останали образи се групират и представят, чрез събитията в живота на Настася. Тя не е само жена отличаваща се с красота, но и човек с чиста душа. За съжаление в несправедливото общество към нея се отнасят като към стока. Самотната жена се старае с всякакви средства да оцелее, но най-силното и оръжие – ненавистта, не помага да се справи с трудностите. Описвайки нейния образ Достоевски възкликва „Красотата ще спаси света”. Основния проблем който писателя за положителния човек е съпътстван от второстепенни теми – за погубената красота, за разгулния живот, за поведението и решенията на човека. В романа има много философски размисли, чрез които Достоевски насочва вниманието към общочовешките проблеми.

Бесове

Братя Карамазови – сложно като структура произведение на Достоевски. Романът се изгражда на основата на хрониката и разпадащото се семейство Карамазови. В произведението има 3 основни акцента:

1.      Убийството на стария Карамазов при неизвестни обстоятелства.

2.      Конфликта и смъртната ненавист между бащата и по-големия му син Дмитрий.

3.      Съдебна грешка, в резултата на която Дмитрий е обвинен за убийството на своя баща и е изпратен на каторга.

Цялото сюжетно действие се развива с максимално напрежение. Героите се противопоставят като на едната страна са нравствени уроди като стария Карамазов и незаконно родения му син Смердаков, а на другата страна са хора с ангелска душа като стареца Зосима и неговият ученик Альоша. Целият роман е изграден на основата на противоречията и противопоставянията. Стария Карамазов е олицетворение на моралната разпуснатост, животинската страст, липсата на вътрешен контрол, отрицанието на моралните и нравствени закони. Той се намира на най-ниското равнище на нравствеността и падението.  Синовете презират своя баща. Дмитрий Карамазов е антипод на своя баща и самият той изтъкан от противоречия. В живота си познава и нравственото падение и духовното извисяване. Той е едновременно и насилник и скандална личност, но и човек с чувствителна и ранима душа, с отзивчиво сърце, със страдаща мисъл. Той ще премине през страданията, през грешките, за да достигне до мисълта за истинското човешко извисяване, за да се очисти от пороците и да познае смисъла на живота. Другият брат – Иван Карамазов  е блестящ ерудит, умен, способен, изтерзаван от мисълта за вечните въпроси пред човека – борбата между доброто и злото. Той е индивидуалист, анархист, противник на държавната власт, безбожник и неверник. Той отхвърля християнското братство и хармонията в човешките отношения, проповядвана от християнската религия. Той се явява моралният убиец на стария Карамазов. Старецът Зосима независимо, че не участва непосредствено в сюжетното действие, присъства със своите нравствени позиции и морал. В образа на Зосимов, Достоевски влага своите възгледи и съкровени мисли за истинските стойности в човешкия живот. Альоша, като ученик на Зосима е не напълно развит образ, който е представен като човек със съмнения, лутания и неясни решения.

При работата си върху романа, Достоевски споделя идеята си да създаде произведение, в което централен персонаж да бъде Альоша. В него Достоевски влага вярата в религията и пътя към опрощението.Като произведение явяващо се част от петокнижието „ Братя Карамазови”  отразява най-пълно идейните търсения на Достоевски. От друга страна романа се явява синтез на цялото творчество на Достоевски като отразяване на многообразие на теми, идеи и художествени форми.