13. Чешкият поетизъм

XIII. Чешкият поетизъм

Поетизмът е свързан със сюрреализма. През 30те години всички чешки поети преминават в групата на сюрреалистите, но се различават от пбраза на света: разпадът на личността, на човека, лишен от своята ? – при сюрреализма, докато при поетизма: щастлив образ на света, динамика, типичен акцент върху вечната променливост на света, поезията, нещата. Преосмислените в плана на екзотичното, познати предмети, например: столът е видян като фламинго. Чешкият поетизъм е сравнително къс – по-малко от десетилетие.

-          Принципът на фотографията е използван от поетизма като синкретичността на изкуството.

-          Принципът на детското гледане, съзнателно невистичен поглед, който търси непривичната гледна точка

-          Образът на пътуването – досега до нови места е преосмислящ

Витеслав Незвал е чешки поет, драматург, художник, композитор, преводач, белетрист, журналист. Роден е на 16 май 1900 г. в учителско семейство.

Завършва гимназия в Бърно. Учи философия в университета в Прага.

През 1922 г. застава начело на група писатели и художници-авангардисти. Запознава се с Андре Бретон и Пол Елюар. През 1934 г. създава първата група писатели сюрреалисти извън Франция.

По време на немската окупация попада в затвора. След войната заема официални постове и длъжности. Умира на 6 април 1958 г. в Прага. Той е създал огромен брой книги (около сто), от които само стихотворните са 40. Особено популярни са: "Мост", "Удивителният вълшебник" (1922), "Едисон" (1927) и др.

Автор е и на студии, есета, киносценарии, няколко романа и друга художествена проза, на десетина драматични произведения. Великолепни са преводите му: от френски - Рембо, Маларме, Бодлер, от английски - Едгар По.

Богато надарена личност, Незвал пишел музика към театралните си постановки, рисувал не по-зле от всеки добър художник и сам е илюстрирал някои свои стихосбирки. За децата Витезслав Незвал е написал приказната повест "Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт", която е преведена на български език от Александър Раковски и издадена през 1981 г. от издателство "Отечество".

Ярослав Сайферт (1901-1986) е чешки писател, поет и журналист. Получава Нобелова награда за литература през 1984. Прави дебюта си през 1918 г. и публикува първа стихосбирка през 1921 г. Членува в крайното ляво крило на чешката социал-демократическа партия, и работи в редакциите на няколко списания и вестника със такъв политически уклон. През 1949 г. е принуден да напусне журналистическото поприще и се отдава на литературата. Превежда от френски на чешки автори като Гийом Аполинер и Пол Верлен. За творчеството си получава национални награди през 1936, 1955 и 1968 г., а през 1967 е удостоен със званието "народен артист". През 1968 г. е избран за председател на Съюза на чехословашките писатели, а между 1969 и 1970 г. е председател и на Съюза на чешките писатели. Сайферт пише в нова литературна посока - Поетизмът, чиято цел е  да се намери огледало на света, в което животът ще бъде красив. Стихосбирка „На вълните TSF”- заглавието препраща към образа на техническото – радиовълните.