12. Полската поезия между Двете световни войни

XII. Полската поезия между Двете световни войни

Първи (Краковски) авангард – 20-те години – Тук е групата „Скамандър“ (Леополд Стаф). Тази група се отличава с толерантност към различни поетики. Излиза литературният вестник „Wiadomości literackie“.

Втори авангард – 30-те години

1794г.,1830г.,1863г. – въстания на поляците с/у трите окупатора. Поляците участват и в Наполеоновите войни и ПСВ. Полша е възстановена в/у политическата карта на Европа след ПСВ по международни геополитически причини. За всеобщо учудване след 1918г. поляците не желаят да възстановят своята минала Ренесансова слава (Сейм, религ. търпимост, liberium veto).

След възстановяването на Полша се оказва, че в границите на Втората полска република над 1/3 от населението не е полско – най-много от този процент са украинци, след това евреи и немци. Също така има и много различни религии. Полша започва политика на асимилиране на неполско население. Начело на Полша през този период застава Юзеф Пилсудски. Той прави санация. Партиите са умаловажавани. Санацията зели икономическо оздравяване. Пилсудски участва в Полско-съветската война.

Адам Скварчински, който е сътрудник на Пилсудски, също работи за етническо и културно уеднаквяване в Полша. Той има и стремеж към централизиране на културата и литературата. Но на този стремеж към централизация противостои стремежа към плурализъм в л-рата и културата. („Въздухът е задушен от знамена“)

За пръв път в новата полска история поетите не са длъжни да се съвместват в идеите за спасението на нацията. Поезията вече е свободна и гледа към бъдещето.

Писателите се групират не само около списания,но и около литературни кръчми. Те не се групират само около едно направление, те се конструират в рамките на различни направления (авангардисти и неавангардисти).

Формализъм, структурализъм,футуризъм. Главен представител на футуризма, най-установеното явление е Бруно Яшенски.

Главни средища на полския авангард са Краков (1ви авангард) и Вилнюс (2ри авангард).

Епигоните на модернизма изглеждат вече безнадеждно остарели (отношение м/у опозициите минало-бъдеще и природа-техника).

Авангардистите смятат, че миналото трябва да се отрича. Те смятат също и че природата вече е овладяна и че няма смисъл да се възхищават от нея (тя е „дойна крава“). Вместо това възхищението трябва да е насочено към човешките произведения (техниката).

Голямо влияние оказват киното и музиката. Хронотопът е тук и сега. Човекът иска да живее животът си в реални граници, а не да се надява на нещо в бъдещето. Жената навлиза в изкуството.

Настъпва невероятна либерализация на поетическата лексика („Думите на свобода“). Преди това е имало поетични и непоетични думи. Лексикално оварваряване. С това настъпват промени и в поетическия синтаксис (Циприан Норвид). Апък част от футуристите посягат дори върху автономността на думите. На преден план излиза обикновения човек (францисканска традиция).

В идеологически план излиза режима на санацията. В лявата част доминира идеологията на марксизма и комунизма, която идва от Западна Европа, но основно идва от Съветския съюз.

Появяват се т.нар. автентични работнически дневници и пролетаската поезия.

Авангардните обединения са програмни. Към програмата често не са се придържали.

Групата „Скамандър“ е ситуационно, а не програмно обединение. В него участват разнообразни и противоречиви поети от типа на Владислав Броневски (поет с лява ориентация), на Мария Павликовска-Ясножевска, невероятния версификатор Юлиан Тувим исокласицистически поет и редица други автори.

Списание „Скамандър“ символизира връзката на полската л-ра с античността и старата полска л-ра.

Асоциативни  образи, родени по логиката на контекстуалния принцип.

Авангардът протича между ПСВ и ВСВ. Направлението от първите му години се различава от втората му половина не само в тематиката. Макар авангардът да отрича  ранния модернизъм, той е невъзможен без него, без характерното възприемане на ранния модернизъм, че литературата е важна сама по себе си. Авангардът се явява с идеята, че не само досегашните течения са идейно изчерпани, но дори, че темите, сюжетите, фигурите са напълно употребени и изчерпани и трябва да им се придадат нови значения.Авангардът е свързан с общностните движения. Литературният живот при авангарда е изключително динамичен. Времето на войните позволява на културата и изкуството да бъдат свободни, напълно плуреалистични. Авангардът съжителства освен с всички изми и с вече остаряващия Реализъм от края на 19в. Тази тенденция за увеличаване на плурализма се множи след 19в. все повече.

Авангардът възприема ранния  модернизъм за крайно изчерпан. Модернистите, които са се наричали „млади“ в нач. на 19в., 10-15г. по-късно са вече „стари“ според авангардистите. Авангардистите ги обвиняват, че те са тласнали л-рата в една пълна абстракност. При авангардистите и ранните модернисти се поражда спорът за това до колко л-рата трябва да бъде само за отбраните, аристократите и просветените.

Всеки изъм идва с идеята, че е открил истината в литературата и защитава своята позиция. Това поражда вътрешните конфликти м/у  авангардистите. От друга страна съжителстват добре в плуреалистичната обстановка. Като цяло авангардът е хомогенен от гледище – представата за литературата.

Авангардизмът е силно свързан с идеята да манифестира. Всеки изъм издава свой манифест или поредица от манифести.

Повечето автори авангардисти са леви в своите убеждения и това личи в творбите им (Галчински, Гео Милев), ето защо в тоталитаризма те са първите изловени, именно заради асоциативното им мислене и творчество. Асоциацията е нежелана от тоталитарните системи. И все пак социалното послание в авангарда е на втори план, авангардът поставя л-рата като важна, на преден план. При авангарда отпада идеята, че авторът е избран, че л-рата е за просветени. Авангардисти твърдят, че изкуството е заложено във всеки индивид и то е за всички.

Авангардът създава една много конкретна, много сетивна л-ра. Авангардът извежда в преден план битовите, близки предмети на човека, които пораждат асоциации - много точни и ясни. Това, което е хар-но за авангардистите е, че те поставят един предмет като метафора, но сблъскват значенията на контекста и така пораждат нови значения. Незвал казва, че мисията на авангардистите е да върнат значението на думите, което те са притежавали в първия ден от сътворението си – това те правят именно чрез асоциацията. Асоциативната верига е аконтекстуална, тя е безкрайна, подсъзнателна и лична, ето  защо всяка творба на авангарда поражда различни четения във всеки читател.

Самата визуалност на стиха е също важна за авангардистите, тя носи нови усещания и поражда чувства, асоциации. Авангардистите използват римата за пораждане на нови ситуации. Тази фрагментарност, раздробеност и разкъсаност на стиха е важна, тя е умишлена – синтезира, насажда смисли, много по-действена е , не изобилства от думи, но  прелива от смисли.

Авангардът – една голяма нова тема в л-рата: възходът в техниката, машините, градът като едно щастливо множество, трептящото множество. Много често се изобразява тълпата, но вече като движеща позитивна сила.

При авангарда липсва равенство в личния свят и личността, което е характерно за ранния модернизъм. Интересът към машините и техните образи в поезията е все по-чиста. Ученият, изобретателят е почитан от авангарда като творец.

Юлиан Тувим – полски поет от еврейски произход, който е един от най-великите полски версификатори. Първоначално поезия Тувим, дори повече, отколкото тази на другите "Skamandrites", представлява решително скъсване с маниерността на 20в.. Тя се характеризира с израз на жизненост, оптимизъм и възхвала на градския живот. Негови стихотворения празнува въвеждането на всекидневния живот в града, със своята тривиалност и вулгаризъм. В своите стихотворения Тувим често използва народна език и жаргон, както и поетичен диалог. От самото начало и през целия си артистична кариера, Tuwim, е сатирично настроен. Той е предоставил скечове и монолози на множество кабарета. В своята поезия, той осмива мракобесие и бюрокрация , както и милитаристичните и националистически тенденции в политиката. Най-добрата му сатирична поема е бурлеската  "Бал в операта” 1936. В „Бал в операта“ е използвал неологизми. В края на поемата има интересни каламбури относно трупането на пари и скъперничеството.

Ярослав Ивашкевич - полски писател, белетрист, поет, драматург, есеист, преводач. Носител на Ленинска награда за мир (1970) и на Държавна награда на СССР (1952, 1954, 1963 г.). Ярослав Ивашкевич е роден в село Калник, близо до Киев. Учил е в Юридическия факултет на Киевския университет и в Киевската консерватория. Литературният му дебют е през 1915 г. През октомври 1918 г. се Премества във Варшава. През този период той се увлича по творчесвото на Фридрих Ницше, Артюр Рембо и Оскар Уайлд. В творбите му праобладават морално-психологични и етични проблеми. Автор е на разкази, новели, романи, сборници със стихотворения, драми и биографии на композитори.

Мария Павликовска-Ясножевска ( -1945) – заема в полската л-ра такова място, каквото в нашата л-ра заема Елисавета Багряна, а в руската – Ана Ахматова. Родена е в краковско имение. Дядо й и баща й рисуват. Тя усвоява това умение и така съумява да създава литературни пейзажи и портрети. Запознава се със Стефан Жеромски. Пише стиховете си на лиричен и всекидневен език. Пише за любовта. Мисли и за секса. Свързана е с природата. В първата си стихосбирка „Сини бадеми“ показва женското си отношение към живота („Цветове“, „Времето – шивач сакат“). Най-известните й стихосбирки са „Целувки“ и „Париж“. Първата е изцяло създаде в четиристишие. В „Дансинг“ е направен опит джазът да бъде трансформиран в поезия (интересно е, че липсва пунктуация и главни и малки букви).

В стиховете си се проявява като невероятен майстор на поантата. А понякога започва с възвишени разсъждения, но завършва с нещо тривиално. „Париж“ – прозаични поетически картини на световния град.

Поетесата, която се интересува от първите стъпки на самолета в небесата и последните мигове на поетесата Сафо.

Константи И. Галчински (1905-1953) – роден във Варшава. Дебютира като поет през 1923г.във варшавски списания. В условията на санацията поетът откроява с анархистичен образ, отнася се към всичко скептично и иронично. Лиризмът се съчетава с гротеската, за най-сериозните неща той като че ли говори несериозно. Стих. „Сервус, мадона“ от кр. на 20те г. По това време Галчински публикува първата си книга – романа „Порфирион Оселек или Клуб на светотатците“ – приклюшенията на главния герой представят издевателство над буржоазния начин на живот. Авторът обаче удавя сюжета си в представи на волното въображение, в неочаквани асоциации, в пародии. Пак по това време публикува сатиричната поема „Краят на света, видения на свети Илдефонс или сатирата на Вселената“ – пародия на библейската мирова катастрофа, поетът се смее над всичко в чов. свят.

Неговата поезия представя бунт срещу всяка схема, срещу всичко, което мирише на плесен или застояло блато. Жанровете се смесват, мелодичните линии на стиховете се чупят. Поетът излиза от безидейната игра и навлиза в проблемите на човека и о-вото. Заема място м/у прогресивните поети на нашата епоха.