10. Хорова мелика. Особености и основни представители. Пиндар и неговите оди (епиникии). Основни елемнти на епиникия.

10. Хорова мелика. Особености и основни представители. Пиндар и неговите оди (епиникии). Основни елемнти на епиникия.

От всички видове гръцка лирика, хоровата песен запазил най-тясно връзка с култа и обреда, чиито нужди тя главно обслужвала. В своите фолклорни ф-ми хоровата песен съществувала навсякъде, но тя била особено култивирана в ония държави, където на власт се закрепила земевладелската аристокрация. Тук култовата поезия служела за пропаганда на аристократическата идеология, която по това време добива ново оформление в религията на делфийския Аполон.  Делфийската религия и морал били нагодени към условията на класовото общество и към нуждите на аристокрацията като господстваща група вътре в полиса. Хоровата мелика станала литературна изразителка на този нов морал и на новото митологично тв-во, което преработвало традиционните митове в духа на делфийската религия. Политическото господство на аристокрацията било запазено главно вм дорийските области, следователно дорийският диалект станал преобладаващ език на хоровата мелика.

Поради своя култов и обреден характер хоровата лирика е по-архаична по начина на своето изпълнение, отколкотосоловата мелика или елегията. Думата е свързана не само с музиката, но и с ритмичните движения на тялото; песента се изпълнява от традиционния обреден хорт, който пее и същевременно танцува. Начело на хора стои предводител. Хоровата песен се изпълнява само по определен повод, във връзка с някое празненство или обредно действие. Гърците различавали многобройни видове хорова песен в зависимост от повода, който я предизвиквал, от божеството, към което тя се обръщала, от състава на хора и от характера на танца. В повечето случаи тези видове литература хорова мелика са продължение на съответните фолклорни жанрове, но някои от тях и то най-важните са тясно свързани с със социалната и идеологическата борба през VII – VI в. пр. Хр.

Има жанрове като сколии - трапезни песни (за виното, пиенето, веселието); епиталамии - сватбени песни, поръчват се споциално на хора да се напишат; оди -  за политически фигури, военни подвизи; епиникии – песента, прославяща победителя в общогръцките гимнастически състезания; енкомии – химн в чест на определено лице, което свидетелства за повишаването на значението на личността в социалния живот на полиса.  Важни жанрове са песните посветени на богове, най-вече на две божества – пеани (в чест на бог Аполон) и дитирамби (Култовият химн към Дионис).

В сравнение с фолклорната, хоровата песен станала извънредно сложна също и откъм музикална страна. Хорическият поет бил едновременно и композитор, и хореограф. За всяко стихотворение той създавал отделна музик, а понякога дори и за всяка строфа. Ритъмът се изразява не само в думата, но и в танцовите движения на хора. За всяко стихотворение той създавал отделна музик, а понякога дори и за всяка строфа. Ритъмът се изразява не само в думата, но и в танцовите движения на хора.  Затова и гръцката хорова мелика се отличава с голяма свобода на ритмите.

В произведенията на хоровата лирика обикновено са налице три елемента, свързани с тържествения химнов характер на хоровата песен. Съставн част на култовия химн е митът; в свободно редуване с мита се поднася дидактичният елемент, поучителните размишления на религиозни и нравствени теми; най-накрая, тъй като химнът бил молитва, която изразява пожеланията на молещия се, хоровата песен съдържала и лични изказвания от името на поета или на неговия хор.

Представители на хоровата мелика са: Алкман, Арион, Симонид.

В историята на гръцката л-ра, като класик на тържествената хорова лирика влиза Пиндар. Той е последният и най-виден певец на аристокрацията. Пиндар бил роден в Тива и произлизал от знатен род. От млади години бил свързан с Делфи и делфийската религия оставила големи следи в/у цялата му поетическа дейност. В творчеството му са представени различни видове хорова лирика: епиникии, химни, пеани, дитирамби, прозодии(песни при шествията), партении, хипорхеми (песни-танци), енкомии, тарурни песни. От богатото му лит. наследство (в античността обемало 17 книги), са запазени 4 книги епиникии, около 45  стихотворения. По това време гимнастическите игри се провеждали на 4 места, затова и одите в тяхна чест са разделени в 4 книги.

Пиндар работел по поръчка на разните общини и получавал възнаграждение за своите стихове.

Целта на епиникия съдържа в себе си известна програма, която поетът е длъжен да изпълни. В състава на одата трябвало да влизат местни и лични елементи, отнасящи се до победителя, прослава на неговия род, на прадедите и общината му, посочване на мястото и характера на състезанието, в което били спечелили победителите. Същото така присъствали миове и поучителни размишления. Но не всички страни на тази програма имат за Пиндар еднакво занчение. Характерно е за неговия стил, че той се спира бегло на цялата външна обстановка на победата и никога не описва самите състезания. Победата го интересува само като проява на „доблестта”, която той прославя в лицето на победителя. Епиникият на Пиндар става един вид изповядване на аристократическия мироглед и целият строеж на одата е подчинен на тази задача. Споменаването на прадедите на прославения добива особен смисъл в светлината на убеждението, че „доблестта” не е лично качество, че в знатните родове тя се предава по наследство от прадедите, поради божествения произход на рода. Митологичните части на текстовете изграждат около прославения героична атмосфера. Те могат и да не се намират в пряка връзка с възпяваната победа или с личността на победителя: лицата от мита са тези положителни или отрицателни примери, с които се илюстрират мислите на поета.

Пиндар е твърдо убеден във всемогъществото на боговете. Заедно с делфийската религия той подчертава ограничеността на човешките възможности. Идеалът за „доблестта”, чийто проповедник бил Пиндар, имал голямо културно значение, въпреки своя аристократически ограничен характер. В „доблестта” на Пиндар са неразделно слети етиката и атлетиката, физическите и душевните качества: оттук е неговият зов за разгръщане на всички сили на човека и към тяхното всестранно развитие.

Стилът на Пиндар изпъква със своята тържественост и разкош, с богтаството на изтънчени образи и епитети, които често пъти запазват още тясна връзка с образната система на гръцкия фолклор. Пиндар се стреми да повиши до максимум изразителната енергия на стиха.

В ритмична структура одата на Пиндар е строфична. След  две еднакви строфи (строфа и антистрофа), обикновено има 3та, различна от тях по структура (епод).