10. Пролетарска поезия и соцреализъм

X. Пролетарска поезия и соцреализъм

Границата м/у пролетарската поезия и авангарда е ангажираността на пролетарската поезия към лявата (комун.) идея. При пролетарската ангажираността е редуцирана, литературният експеримент също, за да бъде ясно социалното послание. За пролетарската поезия е важно да стигне до колектива. Общностният образ доминира в тази поезия. Колективът е социално „обоснован“ т.е. бедни срещу богати, а не националност или етнос. В рази поезия доброто и злото са ясно разграничени. Миналото, настоящето и бъдещето са разграничени от мита за революцията, който ще промени  света.  Интересен е героят демиург (често митологически образ) е водачът на революцията. Митологическите образи са със социален патос, те са изпразнени от съдържанието. (Прометей, например)

Петър Безруч (1867-1958)– Владимир Вашек, роден в Опава. Голяма част от живота си е пощенски чиновник в Бърно. Важен момент от живота му са посещенията в родината Силезия, където събира впечатления за тежкия живот на чехите и за класовите противоречия там и изучава силезийския чешки диалект. Обхожда пеш цяла Силезия и събира мотивите за своите „Силезийски песни“1903г. – събрани стихотворения. Безруч е лирически поет. Поезията си посвещата почти изключително на своя народ. През целия си живот публикува само тази стихосбирка. По това време в Чехия е имало много религии и националности. Чехите са били екплоатирани от евреи лихвали, немци индустриалисти и поляци католици.

Пролетарската поезия е и нещо като реакция срещу доминиращия времето модернизъм.

Отначало Безруч представя самотника, несретника…Това са герои, които и приживе и след смъртта си не могат да се наместят в об-вото. Постепенно в героите на Безруч възниква протест. След края на ВСВ , когато се сменя обществения строй Безруч получава политически и културни покани, но до края на живота си остава скромен труженик

Станислав Костка Нойман (1875-1947) – Започва като деец на анархизма. Издава списание. По-късно започва да се приближава към социалистическото движение. Издава „Нови песни“. Към 1943г. издава „Червени песни“, които възхваляват Ленин, Сталин, материализма, диалектиката.

Нойман е чешки цивилист.

 Цивилизмът започва от Футуризма в италианската литература с идеолог Маринети и по-късно с еразпространява и в руската литература. Типични са антитрадиционалистката нагласа и апологията на техническото. Също основна черта е антропоморфизацията на неживя предмет или одухотворяването му. Индустрията и промишлеността смилат природата и одухотвореността. Пример: дъбът, който не присъства като природен образ, а като дървена маса.

Иржи Волкер (1900-1924) – бил е много популярен; още приживе се издигат два лозунга: „Още Волкер“ и „Стига толкова Волкер“. Опредметява поезията по един нежен начин. Произхожда от Моравия – най-християнската област в Чехия, която е една доста атеистична страна. През по-голямата част от живота си той е вярващ католик, но напуска лоното на католицизма, за да премине в редиците на комунистическата партия. Поезията на Волкер е нежна лирика, в която се възпява пролетариата.

„Гост вкъщи“ 1921г. славянско-християнската поговорка „Гост вкъщи, Бог вкъщи“ – книга на светлата дружба, на любовта; поетът вижда бедата на света и иска да я отстрани с помощта на любовта.

1922г. „Тежък час“ – поетът изживява криза,преживява тежък час, трябва да погребе своето умряло юношеско сърце, да се раздели с нещата , „родени от любовта, светлината и вярата“. Пред него е нов живот на мъж, не на юноша.

Със своите социални балади Волкер осъществява изискването за народно изкуство, защото и сюжетно, и формално стои близо до народа.

Владислав Броневски (1897-1962) - Роден в Плоцк.Следва философския факултет на Варшавския университет.Участва в кръга „Скамандър“, нежен лирик, който пише пролетарска поезия. Участва в ПСВ и ВСВ, след това попада в СССР и там мирогледът му се променя.

Първите му стихотворения са събрани в стихосбирките „Вятърни мелници“ (1925), „Дим над града“ (1926).

Бруно Яшенски (1901-1939) - един от водещите футуристи в Полша; от 1929 се уста новява в СССР, където въпреки първоначалния му радушен прием като комунист, бива осъден на смърт и екзекутиран (истината за последните две години от живота му излиза наяве през 1992 г.) 1921г. публикува Nuż w bżuchu (умишлено с грешен правопис) – първа футуристка творба. През същата година публикува редица други произведения, включително и манифести, листовки, плакати и всички видове на новото изкуство. Също така един том със стихове, озаглавен „Обувки в бутониера“, публ. във Варшава.

Разликите между пролетарска поезия и ранния авангард

Минава по линията на ангажимент на литературата към различни неща, напр. за пролетарската поезия литературата има ангажимент към дадена идея, а при ранния авангард обвързаност на литературата със самата литература. При пролетарската : призивност, апелативност, редуциране на литературния експеримент в полза на ясно изказано послание. Авангардизмътне с етревожи за това до колко хора ще достигне  неговото послание. Това е поезия на колективната кауза, към колектива, това е една общност, която е социално обоснована и обвързана(бедни и богати, а образът на Аз-а е на нейния водач – певеца повежда). Има тесни връзки между Авангард и пролетарска поезия – в Чехия тръгват от един литературен кръг. В част от пролетарската поезия се съдържат следи от авангардната. Митологеми, обмислени в контекста на социалното за пролетарската поезия – героят демиург (Прометей, спартак, Маликият Исус, Дева Мария). Образи, изпразнени от характерното им съдържание и изпълнени с един социален статут